Решение № 775 от 24.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. Пловдив, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20255300501146 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Г. П., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адв. Е. И., против Решение № 605/13.02.2025 г. постановено по гр.д.№ 4579/2024 г. на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., с което се ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Г. П. срещу “*********, иск за осъждане ответника да върне на ищцата сумата от 50 лв. платена за възнаградителна лихва по нищожен договор за паричен заем № 3834435 от 26.05.2020 г., както и се ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Г.

П. срещу „*********, иск за осъждане ответника да върне на ищцата сумата от 50 лв. платена за възнаграждение за поръчителство по нищожен договор за поръчителство № 3834435 от 26.05.2020 г.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения. Последните се обосновават с недопускането на исканата от ищцата ССЕ за установяване на размера на извършените плащания. Възразява се, че първостепенният съд е допуснал съществени процесуални нарушения и нарушение на основаните начала в гражданския процес, уредени в чл.5-12 ГПК, както и че не е съдействал на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение като неправилно и 1 незаконосъобразно.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “**********, чрез пълномощника юрисконсулт Д. К., с който взема становище за недопустимост на въззивната жалба като подадена срещу неприсъствено решение, по същество същата се оспорва като неоснователна. Счита се, че мотивите на районния съд за недействителност на договора не са съобразени с материалния закон. Излагат се подробни съображения за изчисляването на ГПР в договора за потребителски кредит съобразно изискванията в чл.19, ал.2 ЗПК и съответствието на неговия размер с изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК. Искането към въззивния съд е да прекрати производството по въззивната жалба като недопустима или да остави въззивната жалба без уважение. Претендират се разноски по чл.78, ал.3 ГПК, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна по делото.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „********, чрез пълномощника юрисконсулт М. З., с който поддържа доводите за недопустимост на въззивната жалба с довода, че е подадена срещу неприсъствено решение. По същество се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Не се споделят доводите на районния съд за нищожност на договора за предоставяне на гаранция, но се поддържа решението за отхвърлянето на осъдителния иск против дружеството.

Твърди се, че процесната сума е получена от дружеството на валидно правно основание като насрещна престация по договора за предоставяне на поръчителство.

Излагат се подробни съображения за действителността на процесния договор за поръчителство. Обосновават се съображения, че недействителността на договора за паричен заем не се отразява на действителността на договора за предоставяне на поръчителство. Оспорват се изводите на ищеца, че процесният договор за поръчителство е лишен от основание. Намира се, че договорът не противоречи на добрите нрави. Посочва се, че дължимото възнаграждение на поръчителя е определено след извършена преценка на риска. Искането към въззивния съд е да прекрати производството по въззивната жалба като недопустима или да остави същата без уважение. Поддържа се, че не следва да се уважава реституционната претенция, тъй като престираната от поръчител услуга не може да бъде върната. Претендират се разноски по чл.78, ал.3 ГПК, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за липсата на предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. и за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, прие следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Неоснователни са възражения за недопустимост на жалбата, тъй като първоинстанционното решение не е постановено по реда на чл. 238 ГПК и не се установяват предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Производството пред ПдРС е било образувано по искова молба на ищцата С. Г.

П., с която е предявила два кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както следва: против „***********” АД за осъждане на ответника да заплати (върне) на ищцата сумата от 50 лв. –платена възнаградителна лихва по нищожен договор за паричен заем № 3834435 от 26.05.2020 г. против „*********“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати (върне) на ищцата сумата от 50 лв. –платено възнаграждение за поръчителство по нищожен договор за поръчителство № 3834435 от 26.05.2020 г.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответниците не са взели становище по предявените искове.

С постановеното по делото решение районният съд е приел за недействителен договорът за паричен заем № 3834435 от 26.05.2020 г. между ищцата и първия ответника на основание чл.22 от ЗПК предвид невключването в ГПР на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. За недействителен е приет и договорът за предоставяне на поръчителство № 3834435 от 26.05.2020 г. между ищцата и втория ответник с довода, че със същия не се цели реално обезпечаване на заема, а предоставяне на още едно възнаграждение на кредитодателя, с което допълнително се оскъпява договора за кредит и води до заобикалянето на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ГПК.

За да отхвърли предявените искове районният съд е приел, че не са ангажирани доказателства за заплащането на исковите суми, връщането на които се претендира от ищцата на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, като при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно оплакванията в жалбата, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

От фактическа страна по делото се установява, че между „***********” АД като заемодател и С. Г. П. като заемател е сключен Договор за паричен заем № 3

3834435 от 26.05.2020 г., с който на ищцата е предоставен паричен заем в размер на 300 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 40.00 % и годишен процент на разходите от 49, 14 %, при общ размер на всички плащания от 320, 00 лева, с условия на издължаване на 16 погасителни вноски, всяка в размер на 20 лева на посочени падежни дати в договора. В чл.4 от договора е предвидено, че заемът се обезпечава с едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционна сделка. Предоставянето на последното се установява от приложения Договор за предоставяне на поръчителство № 3834435 от 26.05.2020 г. между „**********“ ЕООД като поръчител и С. Г. П. като потребител, с който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство със заемодателя, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на задълженията му по договора за заем срещу заплащане на възнаграждение от потребителя в размер на 128, 00 лева.

Възнаграждението е договорено да се заплати разсрочено на вноски, всяка в размер на 8,00 лева, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за заем, и по начините, установени в договора за заем. Според клаузите на договора за предоставяне на поръчителство, заемодателят „*********” АД е овластен да приеме вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички други вземания на поръчителя по същия договор. Посочено е, че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „*********” АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията на гаранта.

Във въззивната инстанция е изготвена и приета съдебно – счетоводна експертиза, допусната в хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК. Съгласно заключението и уточненията на вещото лице в с.з., ищцата е заплатила по договора за паричен заем и по договора за поръчителство 16 вноски на обща стойност от 445, 11 лева, формирани както следва: 300 лева – главница; 17, 11 лева – възнаградителна лихва и 128, 00 лева – гаранция.

При така установеното по делото, настоящият въззивен състав намира следното по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД против „**********” АД:

Представеният договор за паричен заем № 3834435 от 26.05.2020 г. по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори,уредени в глава трета на ЗПК. Според разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред която и 4 поддържаната от въззивника на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Въззивният съд, след самостоятелна преценка съдържанието на договора за паричен заем, установява нарушение на разпоредбата чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Посоченият обаче размер на ГПР, намерил цифрово изражение в договора от 49, 14 % и общ размер на всички плащания от 320, 00 лева, не съответстват на действителните по договора, съобразно поетите от потребителя задължения.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

В конкретния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице - поръчител, различно от заемодателя, по друг договор, но е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит.