Решение № 261 от 16.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Петър Гунчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора Андрей М. Андреев като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Наказателно дело за възобновяване № 20251000600739 по описа за 2025 година

След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия Г.

НД № 739 по описа за 2025 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

Налице е акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно чл. 419, ал. 1 от НПК: влязла в сила на 02.12.2024 г. присъда № 43 от 26.06.2024 г. по НОХД № 795/2023 г. на РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, с която Н. С. Ш. с ЕГН ********** е бил признат за виновен в извършването на 08.04.2023 г. на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал.

1 от НК, за което е бил осъден съобразно чл. 54 от НК на осем месеца лишаване от свобода (при законов диапазон от три месеца до шест години), чието изпълнение е било отложено под условие по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.

Присъдата е потвърдена изцяло с решение № 132 от 02.12.2024 г. по ВНОХД № 503/2024 г. на ОКРЪЖЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ.

Внесено е на 29.05.2025 г. в РС искане (НД, л. 3-8) за възобновяване на наказателното дело с позоваване на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК от (името на) лице, оправомощено съобразно чл. 420, ал. 2 от НПК – от (името на) осъдения за престъпление от общ характер Ш., който не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК.

Искането, като постъпило в РС на 29.05.2025 г. (НД, л. 3), е подадено в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 3 (вр. чл. 422, ал. 1, т. 5) от НПК, който започва да тече от влизането на присъдата в сила, т.е. от 02.12.2024 г., и изтича на 02.06.2025 г.

Искането съдържа молба за възобновяване на делото, след това – за отмяна на въззивното решение и на присъдата, и след това - или за оправдаване на осъдения поради недоказване на престъплението (вследствие обосноваването му с показанията на свидетели, зависещи за житейското си препитание от пострадалия), или за връщане на делото за ново 1 разглеждане (неуточнено от кой съд).

В молбата се твърди съществено нарушаване на процесуални правила от първоинстанционния и от въззивния съд и производно му неправилно прилагане на закона.

Според подалите молбата защитници същественото нарушаване на процесуални правила от инстанционните съдилища се изразява в следното:

Не са изследвани и обсъдени в мотивите на решението и са пренебрегнати в мотивите на присъдата предходните отношения между пострадалия и осъдения – неколкократно искане от осъдения от страна на пострадалия на дължимо трудово възнаграждение, необходимо за издръжка на тежко болната му съпруга и двете деца (студент и малолетен ученик). Тези отношения според защитниците представляват факт, който е основен за преценката дали се касае за закана или за кавга; при кавгата заплашителните действия и заканителните думи се извършват импулсивно, спонтанно, поради което носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв, но в действителност не целят да предизвикат страх от осъществяването на заканата.

Съдилищата са кредитирали показанията на свидетели, които са в пряка зависимост от пострадалия за житейското си препитание, тъй като той е техен работодател, макар и без трудови договори; в мотивите и на присъдата, и на решението няма обсъждане на тази зависимост във връзка с достоверността на показанията.

Инстанционните съдилища са приели безусловно, че при отправянето на заканата осъденият е държал бутафорна пушка, като са отхвърлили твърдението на осъдения, че е държал бухалка.

Отхвърлен е от първоинстанционния съд като недоказан и не е установен от този съд фактът дали свидетел на пострадалия е носел и размахвал пистолет или не по време на конфликта между пострадалия и осъдения, при който имало суматоха между подсъдимия и трима-четирима други хора.

Не са анализирани показанията на свидетелката К. В..

Тези обстоятелства според защитниците обосновават твърдението им за липса на мотиви по съответните факти. Поради това смятат, че е нарушен и материалният закон – чрез признаването на осъдения за виновен при недоказаност на извършването на съставомерно деяние.

В съдебното заседание пред настоящия състав защитниците поддържаха искането съобразно писменото му обосноваване, а прокурорът заяви, че искането е неоснователно поради наличието на надлежни мотиви от страна на инстанционните съдилища по засегнатите в искането въпроси.

След като провери делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

Районният съд (РС) е обсъдил съгласно изискванията на чл. 305 от НПК кои значими за съставомерност обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали, както и наличните противоречия.

В тази връзка и РС, и Окръжният съд (ОС) са се мотивирали защо не приемат достоверност на показанията на свидетелката В. – фактическа съжителка на осъдения, като са се обосновали относно изначално значим за показанията й факт – присъствала ли е въобще на конфликта между пострадалия Ф. М., придружаван от свидетелите Н. К. и Н. Ж. – от една страна, и от друга страна – осъдения. В подкрепа на показанията на М., К., Ж. и А.

М. – за отсъствие на К. В. от мястото по време на конфликта, е обсъдено и съдържанието на показанията на двамата полицейски служители Д. Г. и Л. Г.. Полицаите пристигнали на мястото на конфликта почти непосредствено след приключването му и заварили там пострадалия М. с К. и Ж., а осъденият вече си бил тръгнал; след това полицаите отишли до дома на осъдения, където видели малко след тях да пристигат с две отделни коли осъденият 2 и фактическата му съжителка К. В..

РС се е обосновал и защо не приема за достоверни обясненията на осъдения – че не се е заканвал на М., но той самият (осъденият) е бил нападнат от М., К. и Ж.; за това РС е анализирал показанията на тези трима свидетели съвкупно с показанията на полицейския служител Г..

РС се е обосновал защо не приема за достоверни показанията на свидетеля М., пред чийто дом се разиграл конфликтът между пострадалия и осъдения – като е съпоставил показанията на М. с тези на свидетелите Ш., К. и Ж., а също и с факта на предаването доброволно от страна на осъдения на двамата полицейски служители Г. и Г. именно на пушка (макар и негодна за изстрел); такова оръжие твърдят свидетелите М., К. и Ж., че осъденият е размахвал, докато се заканвал на М., че ще го убие, ще го застреля, ще го гръмне като куче. Освен това, преценени съдържателно, показанията на свидетеля М. по начало не са в пряко противоречие с твърденията на свидетелите Ш., К. и Ж. – поради ограничеността на възприятията на М. по време. Самият свидетел М. твърди, че не е видял цялото развитие на конфликта: първоначално видял през прозореца на една стая от къщата си, че осъденият е блъскан назад към джипа му от двама-трима-четирима мъже, които М. не е персонифицирал; следващото, което свидетелят М. твърди, че само е чул, е потегляне на джипа на осъдения; следващото, което М. е видял през прозореца на друга стая, са две непознати му момчета (в л.а. „Форд“) и освен тях пострадалият М. и свидетелят К.

(облегнати на оградата на съседна къща), като едно от момчетата в колата размахвало пистолет – към който момент осъденият вече не е бил на мястото. Практически свидетелят М. няма преки възприятия за съществения интервал от време, през което се твърди да са били отправени от осъдения към пострадалия заканителни думи, придружени с размахване на пушка от страна на осъдения, като именно пушка и извадена именно от колата му подсъдимият е предал на полицейски служители в много близко след конфликта време. Тези характеристики на показанията на свидетеля М. наред с неговата независимост от която и да било от страните по делото са изследвани, обсъдени и правилно преценени от страна на въззивния съд.

Всички горепосочени фактически обстоятелства са изследвани самостоятелно от въззивния съд, който е провел повторен разпит на свидетелите М. и В.. Анализът от страна на въззивния съд на всички събрани доказателствени средства и в двете фази на съдебното производство е изчерпателен, последователен и прецизен спрямо действителното им съдържание. Налице е и анализ на отношенията, на които акцентират в искането за възобновяване защитниците – а именно, че пострадалият е бил работодател на свидетелите К., Ж. и М., поради което те като финансово зависими от него дават показания в негова полза, но недостоверни. ОС изрично е установил наличието на трудови правоотношения на тези свидетели през инкриминирания период, но с работодатели, различни от пострадалия.

Поради това е недостоверно твърдението в искането за възобновяване, че фактът на финансова зависимост между пострадалия и свидетелите в полза на държавното и частното обвинение не е обсъден и отчетен от инстанционните съдилища. Въззивният съд е изложил убедителни мотиви защо неформалните отношения между тези свидетели и пострадалия, който им намирал работа в строителството, не се отразяват на достоверността на показанията им; в тази връзка са изследвани характеристиките на самите показания поотделно, съотнасянето им в обща съвкупност, съотнасянето им с показанията на полицейските служители и съпоставката им с обективно установени факти (например местонахождението на свидетелите в инкриминираното време и наличието на пушка в колата на осъдения).

Предходните отношения между пострадалия и осъдения са коментирани в мотивите на присъдата като дългогодишни, но от няколко години – влошени. Конкретният повод за това влошаване, за изследването в съдебни мотиви на което настояват защитниците, няма пряка непосредствена връзка с фактологията, която е значима за преценката за съставомерност. Същевременно основната характеристика на тези отношения към инкриминираното време – влошени, е отчетена, а конкретният предмет на доказване по 3 делото не изисква свръхдетайлизиране на развитието във времето и естеството на тези отношения.

В мотивите на въззивния съд по въпроса е отчетена със съответното й значение както обстановката на отправяне на заканителни думи – придружени с насочване на пушка към тялото на пострадалия, така и непосредственото спрямо заканата отправяне на нецензурни думи от страна на осъдения към пострадалия чрез социалните мрежи по повод снимка на пострадалия във Фейсбук; умисълът на подсъдимия е обоснован с обективираните от него реални действия.

В заключение се обуславя извод, че мотивите и на присъдата, и на въззивното решение са изчерпателни спрямо съставомерните признаци за престъпление и спрямо съдържанието на доказателствените средства, като няма данни за несъответно или изопачено тълкуване на доказателствена информация. Поради това искането за възобновяване е неоснователно.

Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ искането входящ на РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА № 6131 от 29.05.2025 г. за възобновяване на наказателното производство – ВНОХД № 503/2024 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, НОХД № 795/2023 г. на РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4