Решение № 602 от 21.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. С., 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000501968 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1556 от 27.03.2023г., постановено по гр.д. № 1356 по опис на СГС за 2022 г. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК:121130788 гр. С., бул.

„Симеоновско шосе“ №67А е осъдена да заплати на Л. Б. Ч. ЕГН ********** представлявана от адвокат С. К. Н.-К. гр. ***, бул. "***" № **, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,настъпили от непозволено увреждане като пряка и непосредствена последица от пътно-транспортно произшествие на 19.10.2021 год., ведно със законна лихва върху тази сума считано от 02.02.2022 год. до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до претендираната от 45 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

В съответствие с присъдения размер от претенцията, съдът е разпределил и разноските по делото, като е осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК:121130788 да заплати на адвокат С. Н.-К. сумата от 980 лв. представляваща за адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38 от ЗА и по сметка на съда държавна такса от 600 лв.

Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответната страна разноски в размер на 385 лв.

1

В срока за обжалване е постъпила 1./ въззивна жалба с вх. Рег. № 33796 от 07.04.2023г. подадена от ищцата Л. Б. Ч., чрез пр. представител С. К. Н., която обжалва решението в охвърлителната част, за разликата над присъдените 15 000 лева до претендираните 45 000 лева. В жалбата се излага, че решението в тази част е неправилно и необосновано.

Жалбоподателката моли за неговата отмяна и постановяване на акт същество на спора, с което искът да бъде уважен изцяло, т.е. да се присъди допълнително обезщетение в размер на 30 000 лева.

Ответната страна

ЗК ЛЕВ ИНС“ АД в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и искане към въззивния съд, обжалваното решение са бъде потвърдено.

В срока за обжалване, ответната страна „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД е депозирала 2./въззивна жалба с вх. Рег. № 45919 от 15.05.2023г., с която обжалва решението в осъдителната част за разликата над 7 000 лева до присъдените 15 000 лева и моли за неговата отмяна като неправилно и необосновано. Поддържа тезата изложена и пред първоинстанционния съд, че застрахователната компания не е изпаднала в забава, защото е определила в срок обезщетение в размер на 12 000 лева, а причината да не бъде получено е неизпълнение на задължението на пострадалата да представи банкова сметка. Писмен отговор на тази жалба не е постъпил.

Третото лице помагач, а именно А. Е. А. не изразява становище.

В съдебно заседание страните поддържат жалбите и направените с тях искания.

Настоящият въззивен съд е приел жалбите и отговора за процесуално допустими. В съответствие с правомощията очертани в разпоредбата на чл. 267 от ГПК, приема обжалваното решение за вА.дно и за допустимо в обжалваните части.

По правилността на обжалваните части от съдебното решение, спорните въпроса са два: 1./ дължи ли се законна лихва и ако се дължи от коя дата, и 2. справедливо ли е определил съда размера на присъденото обезщетение. По така очертания спор, настоящият въззивен съд приема следното:

Обжалваното решение е влязло в законна сила за сумата от 7 000 лева по главната претенция, но не е влязло в сила за разликата над тази сума до претенцията от 45 000 лева и относно цялото задължение за законна лихва вкл. и върху сумата от 7 000 лева, която не е предмет на въззивно произнасяне. Пред въззивния съд е спорен началния момент на задължението за лихва. Пред въззивния съд е спорен и размера на обезщетението, като пострадалата счита, че присъдената сума от 15 000 е занижена и поддържа претенция над тази сума до пълния размер от 45 000 лева, а застрахователната компания счита, че присъденото обезщетение е завишено и поддържа възражението за неоснователност на претенцията за разликата над 7 000 лева.

2

По въпросите свързани със задължението за законна лихва и началния момент от който се дължи: Според ответника, той не е изпаднал в забава, защото е признал задължение в размер на 12 000 лева, което не било получено от ищцата поради неизпълнение на задължението да представи пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя – поведение дължимо на основание чл. 380, ал. от ГПК. В тази част от спора, въззивния съд не е ангажиран със становището на ищцата или на неин процесуален представител.

Съдът като съобрази събраните пред първата инстанция доказателства, констатира, че в документите изходящи от пострадалата с адресат застрахователната компания липсват данни за банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението. Същевременно от изходящата кореспонденция от застрахователната компания към ищцата, не се установява уведомяване на пострадалата за пропуска така, както застрахователната компания е сторила това по отношение на другите изисквания /аргумент от съдържанието на писмо изх. № 10238 от 10.11.2021 г.

Липсва още, каквото и да е доказателство, че е определено обезщетение и електронно уведомление към пълномощника на увреденото лице, /каквото твърдение е направено на страница стр.2 от писмен отговор, представен от ответната страна/. Приложенията към отговора са пълномощно и препис от отговора за връчване на ищцата.

Преписката по щета № 0000-1000-63-21-7689/02.11.2021 г. по застрахова

„Гражданска отговорност“ не се съдържа в цялост, поради което съдът не може да изведе фактическа констатация от чие поведение на страните следва неизпълнение на признато задължение за плащане. Впрочем, липсва и доказателство за признато задължение, поради което начисляваното на лихва следва да се приеме като законна последица от уважаване на иска от първоинстанционния съд в съответния размер.

По въпроса от кога се дължи законна лихва, отговорът се намира в разпоредбата на чл. 429 ал.3 от КЗ „считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна“. Тримесечния срок за отговор на заявена претенция, който тече в полза на застрахователя, не представляват „гратисен срок“ по отношение на задължението за лихва. Напротив, законодателят точно и алтернативно е уредил началния момент на задължението, а тримесечния срок за отговор по заявена щета има дисциплиниращ ефект наред със задължението за лихва в този тримесечен срок.

По спорния въпрос за размера на присъденото обезщетение. В тази част от въззивния спор, въведен и от двете страни, от значение са вида и характера на нанесените вреди, претърпените болки и страдания. Тежестта на доказване за този елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане е върху пострадалата ищца. В съответствие с разпределението на тежестта на доказване, първата инстанция е събрала 3 като доказателство СМЕ от заключението на която се установява, че пострадалата е получила следните увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на втори поясен прешлен, контузия на коляното и на лявото ходило. Приета е в болнично заведение, в което е останала два дни, а домашното лечение е продължило около 4 месеца, но не е излекувана напълно.

Останало е ограничение в движението на поясната област с 10 % и е необходимо да се извършва физиотерапевтично лечение. Болките и страданията са имА. голям интензитет в период от 15 дни, непосредствено след катастрофата. Продължили са в период от 3 месеца, но не са отминА. и се засилват при студено време, продължително ходене и стоене в изправено състояние. Счупен е фрагмент от гръбначния стълб, което се получава при рязко движение на горната част на тялото напред и при фиксиран таз. Лечението на такава травма изисква постоянен режим в период от 20-30 дни във фиксирано състояние – корсет, какъвто ищцата е носила в продължение на три месеца в който е приемала и медикамент Мелбек форт 15 мг.

За установяване на механизма на ПТП е разпитан св. С., а за установяване на вредите св. Ч. – баща на пострадалата. От свидетелките показания се установява, че пострадалата е получила описаните в заключението травматични увреждания в следствие на ПТП, а в продължителен период, както и съм датата на събиране на показанията, болките са останА. интензивни и ограничаващи нейните движения. В тази част обжалваното решение съдържа подробни мотиви, съответстващи на събраните по делото доказателства.

Размерът на обезщетението се присъжда по справедливост. Такава е разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима когато липсва спор за осъществено противоправно деяние и нанесена вреда. Вида и характера на уврежданията, възстановителния период, проведените лечения и техните резултати са факти, които имат значение при определяне размера на дължимото обезщетение. Те са установени от първоинстанционния съд. Същевременно съществена част от изискването обезщетението да е справедливо, е преценката за състоянието на пострадалата вкл. и след предявяване на иска. Факт, установен със заключението на СМЕ е, че пострадалата не е възстановила своето здраве. Напротив движенията са ограничени с 10%. Изпитва болка при продължително изправено състояние и при продължително ходене. Тези вреди, наред с контузиите на глава, коляно и ходило, не обосновават решението на първата инстанция да присъди обезщетение от 15 000 лева, още по-малко съответно на изискването за справедливост е размера, определен от ответника - 12 000 лева, за който се твърди, че не е изплатен поради липсата на банкова сметка.

Настоящият въззивен съд приема, че изискването на чл. 52 от ЗЗД е изпълнено със съдържание, тогава когато съдът съобрази всички обстоятелства, които са от значение към обезщетяване на всички вреди, което са пряка последица от противоправното деяние.

Пострадалата е в млада възраст, която при липсата на увреждания предполага интензивен 4 себеутвърждаващ живот за който е необходимо здраве и тя е имала такова преди катастрофата. След уврежданията, качеството на живот е ограничено поради травмата на фундаментален орган от човешкото тяло, какъвто е гръбначния стълб и свързаните с него функции на движение и комфорт заложени в природата. На този етап ограниченията са непреодолими, защото създават ограничения в нормалното движение характерни за възрастта на пострадалата. Съдът приема, че обезщетение в размер от 30 000 лева е съответно на справедливостта, което обосновава частична основателност на въззивната жалба подадена от ищцата и пълна неоснователност на въззивната жалба подадена от ответника.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено само в частта, в която съдът е отхвърлил иска за разликата над 15 000 лева до 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване 02.11.2021 г. – датата, поставена след входящия номер на Претенция № 12355 от 02.11.2021 г. и потвърдено в останалата обжалвана част.

По разноските: Пред първата инстанция ищцата е представлявана от адвокат, но който е заплатила

1730 лева адвокатско възнаграждение. В списък по чл. 80 от ГПК, процесуалният представител на ищцата е претендирал за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 4250 лева, на основание чл. 38 от ЗА, за осъществена безплатна адвокатска защита. Пред въззивния съд, пр. представител на ищцата е представил списък по чл. 80 от ЗЗД, който съдържа претенция, на основание чл. 38 от ЗА в размер на 3 050 лева.

В списъка представен от ответното застрахователно дружество пред първоинстанционния съд са вписани разноски 550 лева депозити за възнаграждение на вещи лица, 25 лева за призоваване на свидетел и 5 лева за съдебно удостоверение.