Решение № 22813 от 12.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 31128/2025
- Вид
- Решение № 22813
- Подписан
- 12.12.2025
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 18 · Наказателен кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 18, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 22813 гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110131128 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
К. П. Й. е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди – стрес, емоционално неудобство, душевни болки и страдания, претърпени в следствие на повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което е бил оправдан, ведно със законната лихва от считано от 13.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 10.02.2017 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по образувано на 10.02.2017г. досъдебно производство № ЗМ ***** г. по описа на *****, за извършено на същата дата престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18 НК. Бил е задържан за 24 ч. Поддържа се, че впоследствие срещу него е бил внесен обвинителен акт и е било образувано НОХД № ***** г. на СРС, НО, по което е бил оправдан по повдигнатите му обвинения с присъда от 27.09.2023 г. Срещу присъдата не е бил подаден протест, с оглед което и същата е влязла в сила на 13.10.2023 г.
Наказателното производство продължило повече от 6 г. и 8 месеца, а ищецът е бил обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление. Ищецът съдействал на органите по разследването и с негово участие на досъдебната фаза били извършени процесуално следствени действия, явявал се и в откритите съдебни заседание пред СРС (над 20 на брой), като никога не е ставал причина за отлагане на делото.
Наказателното производство му повлияло изключително негативно – не излизал, приятелите му се отдръпнали, близките му страняли от него, наричали го крадец и престъпник. Изпаднал в депресия, бил неспокоен и потиснат. Никой от приятелите 1 му не комуникирал с него, а социалните му контакти се ограничили само до семейната му среда. У него възникнал страх, че е безпричинно репресиран, че е възможно да бъде осъден вкл. и ефективно на лишаване от свобода. Счита, че отговорност за тези вреди следва да понесе ответникът по реда на ЗОДОВ. Намира, че парично обезщетение в размер на 20 000 лева би репарирало същите. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски и присъждане на адв. възнаграждение на осн. чл. 38 ЗАдв.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска, като твърди, че за изложените от ищеца обстоятелства не са ангажирани никакви доказателства.
Оспорва иска и като прекомерен по размер. Подчертава, че границата на отговорността на прокуратурата се простира само да вредите, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с незаконно повдигнато обвинение, а такива доказателства не били ангажирани. В отговора на исковата молба се излагат и подробни съображение за приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди, като се изтъква, че производството е приключило в рамките на повече от 6 години, но при двама привлечени обвиняеми, а съдебната фаза е била със значително по-голяма продължителност. Подчертава се, че следва да бъде съобразено и че не са твърди да е била взета мярка за процесуална принуда или да са били извършвани интензивни процесуални действия с участие на ищеца, които да са му създали неудобство. В обобщение на доводите, изложени в отговора, счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:
В разглеждания случай по делото е установено, че досъдебно производство /ДП/ № ***** г. по описа на *****, пр.пр. ***** г. по описа на СРП е било образувано на 10.02.2017 г. срещу неизвестен извършител за това, че на 10.02.2017 г. от банкета на ***** в района на ***** са отнели чужди (*****) движими вещи, които не са под постоянен надзор – ***** елементи от владението на длъжностно лице *****, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като за извършване на кражбата е използвано МПС – л.а. ***** рег. № ***** – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
На същата дата със заповед за задържане на лице за срок от 24 часа по реда на ЗМВР ищецът е бил задържан.
Ищецът е дал писмени обяснения, в които е признал, че заедно с ***** с Ю.
Й. са взели от ***** ***** елементи, които стояли там от известно време, натоварили ги в автомобил, но по-късно същата вечер били проверени от служители на МВР и предали взетите движими вещи. Съставен е протокол за доброволно предаване от същата дата, съгласно който са били предадени лекия автомобил, ключовете за него и ***** елементи.
На същата дата (10.02.201 г.) ответникът е бил привлечен като обвиняем по досъдебното производство за извършване на кражба на движими вещи, които не са под постоянен надзор с МПС в съучастие с Ю. Й. (*****). Извършен е разпит на обвиняемия, който е дал обяснения.
На 10.02.2017 г., на 27.04.2017 г., на 17.10.2017 г., на 25.10.2017 г. и на 23.11.2025 г., по досъдебното производство са били разпитани свидетели, за които процесуални действия са съставени протоколи.
2
Нас 25.10.2025 г. по досъдебното производство е извършен оглед на веществени доказателства и е съставен протокол от същата дата.
Не е спорно между страните, че ищецът не е осъждан, като това е установено и от материалите по досъдебното производство и извършените справки. Срещу него не е имало и образувано друго досъдебно производство.
По досъдебното производство са били назначени и са изготвена съдебнооценителни експертизи относно стойността на вещите, която възлизала на 1130 лева при МРЗ за страната 460 лева според едното заключение и 2260 лева според другото.
С постановление за привличане на обвиняем от 14.12.2017 г. деянието, за което ищецът е бил привлечен като обвиняем, е преквалифицирано, съответно е извършено ново привличане, съгласно което обвинен в извършването на опит за кражба на движими вещи – ***** елементи на обща стойност 2260 лева от владението на служител на *****, като деянието е останало недовършено по независещи от извършителите причини. Ищецът се е възползвал от правото си съгласно НПК да не дава обяснения.
С постановление от 18.12.2017 г. на ***** са върнати ***** елементи за откос. Същите са предадени на упълномощено лице на 17.01.2018 г.
На 31.01.2018 г. са предявени материалите по разследването.
По досъдебното производство е съставено мнение от водещия разследването за предаване на обвиняемите на съд.
На 09.03.2018 г. в СРС е внесен обвинителен акт по обвиненията срещу ищеца и Ю. П. Й..
В обвинителния акт е посочено, че на обвиняемите не са наложени мерки за неотклонение.
По отношение на ищеца прокуратурата във внесения в съда обвинителен акт сочи да е установено в хода на досъдебното производство, че последният не е осъждан. В обвинителния акт е посочено, че ищецът е без наложена мярка за неотклонение.
С разпореждане от 13.03.2018 г. на съдията докладчик делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.04.2018 г. от 14:30 часа.
По делото е приложена справка за съдимост на ищеца от 20.12.2017 г. видно от която е, че лицето не е осъждано.
В периода от 17.04.2018 г. до 27.09.2023 г. по НОХД № *****г. са проведени 24 открити съдебни заседания, като на всички тях, с изключение на проведеното на 15.10.2019 г., ищецът се е явявал лично и с упълномощен защитник. Съдът приема, че с посоченото изключение, за което ищецът чрез защитника си е заявил съгласие ход на делото да бъде даден, ищецът не е ставал причина за отлагане на делото.
В последното съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд, подсъдимият е дал обяснения, а прокурорът е заявил, че намира обвинението срещу ищеца и другия подсъдим за доказано. На съда е предложено да наложи наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 НК. Защитникът на подсъдимия в пледоарията си е поискал от съда да постанови оправдателна присъда.
3
С присъда от 27.09.2023 г. СРС е признал подсъдимите за невиновни по повдигнатите му обвинения за извършване на престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
Не е спорно между страните, че ответникът не е протестирал оправдателната присъда, с оглед което и същата е влязла в сила на 13.10.2023 г.
В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Д. Б. П., приятел на ищеца. От показанията му се установява, че на свидетеля е известно, че срещу ищеца в продължение на повече от шест години е водено наказателно производство за кражба. След обвинението и образуването на делото ищецът бил подтиснат, затворен в себе си, вече не бил забавен, отворен за приятелите си и хобитата си. Притеснявал се да не бъде осъден и да отиде в затвор. Ищецът преди това производство не бил имал досег със съдебната система, опасявал се от осъждане. Приятелите му, след като разбрали за воденото наказателно производство се отдръпнали, не желаели да ги свързват с него, което още повече потиснало ищеца. Свидетелят забелязал, че ищецът започнал да злоупотребява с алкохол, а когато приближавали датите на съдебните заседания ставал избухлив, нервен, губел контрол над себе си. След постановяване на оправдателната присъда негативните му настроения се запазили и свидетелят не забелязал подобряване на общото му състояние и отношение към живота. Въпреки това свидетелят установява, че по това време ищецът е създал семейство и има дете, което понастоящем е на четири години.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпления, по което е бил оправдан с влязла в законна сила присъда; 2) претърпени неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с проведеното наказателно преследване.
В тежест на ответника в производството е да установи възраженията си срещу основателността и размера на предявения иск.
Постановяването на влязла в сила оправдателна присъда е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно. Ето защо ответникът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ, тъй като в същността си тази отговорност е обективна.
При незаконно повдигане и поддържане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което несъмнено води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които държавата носи отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост.
Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение – тежестта на повдигнатото обвинение, 4 продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания (в този см. Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о.).