Решение № 22457 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22457 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110140303 по описа за 2024 година

Ищецът „Юробанк България“ АД извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че по силата на сключен с ответника Договор за потребителски кредит № ***/09.10.2019 г. е предоставил на ответника в заем сумата от 22 016 лв., усвоена от кредитополучателя чрез нарочна банкова сметка, разкрита на негово име в „Юробанк България“ АД. Според чл. 3, ал. 1 от договора, кредитополучателят дължал на банката лихва, изчислена като сбор от референтния лихвен процент „ПРАЙМ“ плюс договорна надбавка в размер на 5.800%. Сумата по кредита била предоставена на ответника при уговорен ГПР в размер на 8,48%, като общата стойност на подлежащата на възстановяване сума възлизала на 28 853,24 лв. В чл. 9 от договора било предвидено, че при просрочено плащане на погасителните вноски по кредита, кредитополучателят следвало да заплати мораторно обезщетение, в размер на законната лихва за забава. Ищецът сочи, че по аргумент от чл. 5 от договора, кредитополучателят дължал на банката такси и комисионни в общ размер на 206 лв., формирани, както следва: 146 на брой месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, дължими на основание чл. 5, т. 2 от договора, в общ размер на 49 лв., както и 12 на брой такси, в общ размер на 157 лв., начислени съгласно чл. 2, т. 2 от договора вр. с Тарифа за таксите и комисионните на банката по раздел XIV, б. „В“, т. 10.

Според уговореното в чл. 14 от процесния договор, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски покредита, банката имала право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратяване действието на договора. Клаузата на чл. 18 от договора поставяла изискване всички уведомления и изявление във връзка с действието му да бъдат извършвани в писмена форма. Ищецът твърди, че съдържанието на договорните клаузи е изцяло индивидуално договорено. Излага доводи, че считано от 1

09.03.2020 г. ответникът е преустановил плащанията по кредита, поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което е обстоятелство кредитополучателят е бил уведомен с получена на 29.05.2023 г. покана, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. В тази връзка, поддържа че задълженията по кредита са станали предсрочно изискуеми считано от 29.05.2023 г. Навежда доводи, поради които счита, че ответникът му дължи стойността на извършените разходи за уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, в общ размер на 277,60 лв. Обосновава интереса си от установителен иск за вземанията си, въз основа издадена в полза на дружеството срещу ответника заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 41718/2023 г. по описа на СРС, 125, като с оглед издадения изпълнителен лист въз основа на заповедта, било образувано изпълнително дело № 347/2023 г. по описа на ЧСИ Георги Николов. Сочи, че с оглед постъпилото от ответника възражение срещу заповедта, чрез назначения му особен представил от ЧСИ Георги Николов, е налице правен интерес за банката да установи в настоящото производство дължимостта на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. Излага съображения, с който оспорва представителната власт на назначения процесуален представител на ответника, който е подал възражение срещу заповедта / доводи, осъдени от съда в заповедното производство/.

С оглед изложеното, моли съда да прекрати настоящото производство, евентуално да признае за установено, че ответникът дължи на „Юробанк България“ АД следните вземания:

21 151,11 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ***/09.10.2019 г., дължима за периода от 09.03.2020 г. до 11.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 26.07.2023 г. до окончателното изплащане на дълга; 2387,85 лв. – възнаградителна лихва, начислена за периода от 09.04.2020 г. до 29.05.2023 г.; 497,56 лв. – мораторна лихва, дължима за периода от 14.05.2020 г. до 11.07.2023 г.; 206 лв. – такси за периода от 11.03.2020 г. до 11.05.2021 г., както и 277,60 лв., представляващи заплатени от ищеца такси за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление, че счита кредита за предсрочно изискуем, извършени в периода от 10.12.2020 г. до 30.06.2023 г. Претендира разноски.

Извън срока по чл. 131 ГПК / съобщението по чл.131 ГПК е връчено на 13.9.2024г., отговорът е подаден на 15.10.2024г. чрез ССЕВ, като срокът тече, по аргумент от чл.60,ал.5 ГПК, от датата на връчването, и изтича, съгласно чл.60,ал.3 ГПК, на 13.10.2024г., неработен ден, тоест, на 14.10.2024г./, ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. В., е подал отговор на исковата молба. Взема становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва претенциите на ищеца по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Излага доводи за недействителност на процесния договор, като твърди наличието на неравноправни клаузи в съдържанието му.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

2

С определението по чл.140 ГПК, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото сключването на Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответникът е усвоил предоставената му в заем главница в размер на 22 016 лв..

Представеният договор за кредит , е сключен при следните условия: кредитът се отпуска от ищеца по посочена банкова сметка /чл.2,ал.1/, като за усвоения кредит, съгласно чл.3, Банката начислява лихва, уговорена като променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент и фиксирана договорна надбавка от 5,800 %. За референтен лихвен процент по договора, се ползва референтен лихвен процент Прайм на банката по необезпечени кредити в съответната валута лева или евро, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, съгласно ал.2. в ал. 2 е посочено, че референтният лихвен процент Прайм на банката, се определя от Комитета по управление на активите и пасивите по методология на банката, публикувана в интернет страницата на банката и представляваща приложение 1 към договора, и подлежи на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на усовията, посочени в методологията. В а.3 е посочено, че прайм, към сключването на договора, е 1,150 %, в случай на промяна, тази промяна се обявява на видно място в офис на банката, и по интернет, съгласно ал.4, при отрицателна стойност, при определяне на ГЛП, същият е 0%. Съгласно ал.6, при всяка промяна, лихвеният процент се актуализира от банката. Съгласно ал.9 ГПР е 8,48 %, обща дължима сума от клиента е 28853,24 лева. В същата разпоредба на чл.3 е посочено,че лихвата е определена при преференциални условия, включително превод на работна заплата по сметката, по която кредитът е отпуснат.

Съгласно разпоредбата на чл.5,т.2 от договора, кредитополучателятт дължи на банката месечна такса за обслужване на сметката от 3,50 лева на месец.

Съгласно разпоредбата на чл.2,ал.2 от договора, освен таксите, посочени в догоовора, кредитополучателят дължи и такса по тарифата на банката. В цитираната в заявлението раздел 14, буква В, т. 10, са предвидени, обвързани от размера на вземането, такси за „действия по ограничаване на негативните действия при просрочие” Съгласно разпоредбата на чл.14 от договора, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има правото да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

Към договора е приложена „Методология”, съдържаща формула, с подпис на клиент, както и погасителен план.

В рамките на заповедното производство, заявителят е представил два броя покани до длъжника – нотариална покана, с която се уведомява ответникът, че поради неплащане на вноска с падеж 9.3.2020г., на основание чл.14 от договора, ищецът обявява „цялото задължение по договора за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора”, като нотариусът е приел, че поканата е връчена, на основание чл.47,ал.5 ГПК, на 10.2.2021г., както и втора покана, изпратена чрез ЧСИ, която е приета за връчена, на 29.5.2023г. / на основание чл.50,ал.2 ГПК, поради връчване на работодател/.

3

По делото е приета, неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, съгласно заключението на която, до вноска с падеж 20.6.2022г., е налице погасяване на вноските по погасителен план.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Заявителят – ищец основава претенцията си на твърдението, че вземането е обявено за предсрочно изискуемо.

С т.18 от ТР №4/18.6.2014г. по дело № 4/2013г на ОСГКТ, се прие, буквално, следното: „ По силата на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато "кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.” С разпоредбата на чл.14 от договора е предвидено правото на банката да обяви цялото вземане за изискуемо предсрочно, към датата на изпращане на нотариалната покана от страна на банката, длъжникът, видно от ССЕ, е бил в неизпълнение на задължението да плати вноска с падеж 9.3.2020г., поради което и за ищеца е възникнало правото да обяви вземането за предсрочно изискуемо. Тук е моментът да се посочи, че „частично или изцяло”, посочено в разпоредбата на чл.14 от договора, не означава обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, без прекратяване на договора, както е посочил ищеца – заявител в поканата си. Това означава, че кредиторът може да избере дали да обяви целия непогасен остатък или част от него за предсрочно изискуем, което, съответно на предвидения избор, следва изрично да се посочи с поканата. Следва да се приеме, че заявлението е достигнало към 29.5.2023г., когато ЧСИ е констатирал редовно връчване чрез работодател, тъй като приложима е разпоредбата на чл.47,ал.ал.3, изр.последно ГПК, и освен по постоянен и настоящ адрес, длъжникът следва да се търси и по месторабота. Следователно, изявлението на кредитора е достигнало до длъжника към 29.5.2023г. – констатацията на ЧСИ, че уведомлението е връчено редовно, на работодателя. Доводите на ответната страна касаят правото на банката да упражни своето право, и евентуалното начисляване на възнаградителна лихва след като банката надлежно е упражнила правото си да обяви вземането за предсрочно изискуемо, поради забава на длъжника.

По доводите за нищожност на разпоредби на договора, същите следва да се разгледат през призмата на претендираните суми.

4

По главницата. Вземането се формира от останалата неплатена главница, както е по погасителен план. При приемане, че правото на банката да обяви вземането си за предсрочно изискуемо, е упражнено надлежно, вземането е дължимо.