Решение № 7740 от 27.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7740 гр. София, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110100637 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр чл.7 т.1, буква "б", вр.чл.5, т.1, б.“в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, във вр.чл.99 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ТравелРефънд АпС срещу ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА, Германия чрез търговското му представителство в Република България, вписано в ТР при БТТП с ЕИК по Булстат 121773298, за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4371/2025 г. по описа на РС - Враца.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ, по което били образувано ч.гр.д.№ 4371/2025 г. по описа на РС - Враца. Тъй като издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била оспорена от длъжника – настоящ ответник, на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземанията си, което е сторено с настоящата искова молба. Ищецът твърди още, че лицето М.М. има качеството на пътник по договор за въздушен превоз съгласно закупен на негово име самолетен билет от въздушния превозвач ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА за дестинацията с направление Филаделфия – София по полет LH4273 /4Y51/ от 24.06.2023 г., със свързващ полет LH1426 през Франкфурт (Франкфурт – София). Номерът на приетата/регистрирана резервация на авиопрезвоча за горепосочения полет по закупен 1 самолетен билет и издадена бордна карта на пътника е NMWZ6L. Самолетният билет бил закупен от ответника, като първият полет LH4273 /4Y51/ е изпълнен от оператора Eurowings Discover, а вторият от ответника. На 24.06.2023 г. пътникът се представил на гишето за регистрация на летището във Филаделфия, както било предвидено и в часа преди излитане на горепосочения полет съгласно потвърдената негова резервация, но полетът бил отменен. С оглед предходното и предвид, че разстоянието на полета от първоначалното летище във Филаделфия до крайната дестинация София, е над 3500 километра, се обуславят доводи за наличие на предпоставките за обезщетение в размер на 600 евро съгласно чл.7, ал.1, б.„в“ от Регламент (ЕО) №261/2004. Ищецът поддържа, че с договор за цесия от 16.12.2023 г. пътникът М.М. прехвърлил всички свои права във връзка с получаването на обезщетение от закъснението на процесния полет на заявителя ТравелРефънд АпС., за което обстоятелство длъжникът бил надлежно уведомен. На 18.12.2023 г. до ответника била изпратена извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение, но в предоставения срок за изпълнение от 28 дни, длъжникът – настоящ ответник не заплатил процесната сума, поради което изпаднал и в забава. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск и моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 600 евро, представляваща обезщетение за отменен полет LH4273 /4Y51/ от 24.06.2023 г., с направление Филаделфия – София, със свързващ полет LH1426 през Франкфурт (Франкфурт – София) за пътник М.М., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 143,26 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.01.2024 г. до 29.10.2025 г.

Претендира и направените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че ответното дружество има отношение към отменените полети, както и че самолетния билет е закупен от дружеството. Оспорват се и твърденията на ищеца, че се легитимира като страна в процеса въз основа на договор за цесия от 16.12.2023 г. В тази насока се излагат доводи, че представения по делото документ не съдържа характеристиките на договор за цесия, с който се прехвърля вземане по смисъла на чл.99 ЗЗД, не става ясно какво се прехвърля, както и прехвърлянето да е съобщено на длъжника, за да породи действие. Сочи се, че ответното дружество разполага с информация, че процесното вземане е било прехвърлено на трето за спора лице преди твърдяната от ищеца цесия. Ето защо се оспорва подписът на М.М. в представения по делото документ. Поддържа се, че полет LH1426 от Франкфурт до София, с който се твърди, че е следвало до пътува пътника М.М., е следвало да бъде изпълнен на 25.06.2023 г., докато прехвърлените права са за дата 24.06.2023 г. Отделно от предходното се прави и възражение за изтекла 2 погасителна давност, тъй като съгласно чл.135, ал.1 ЗГВ, правото на иск срещу превозвача по международните и вътрешните превозни договори се погасява в едногодишен срок, считано от деня на пристигане на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Полетът, по който е заявена претенцията е трябвало да пристигне на 25.06.2023г., докато иска към ответното дружество е предявен през месец октомври 2025 или повече от година след датата на извършване на полета. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да възникне право на обезщетение по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) 261/2004, в тежест на ищеца е да докаже, че между праводателя му и ответното дружество е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за въздушен превоз, отмяна на полета, който е следвало да изпълни авиопревозвача – настоящ ответник, размера на дължимото от превозвача обезщетение, в т.ч. разстоянието на полета /полетите/, измерено по метода на дъгата от големия кръг, както и че е носител на спорното право вследствие сключен договор за цесия, за което длъжникът да е бил надлежно уведомен.

На първо място съдът намира за необходимо да разгледа възражението на ответника дали ищцовото дружество е материалноправно легитимиран субект да предяви исковата претенция, в частност дали с договор за цесия от 16.12.2023 г. му е прехвърлено процесното вземане за обезщетение.

В конкретния случай, с отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил истинността на представения от ищеца договор за цесия, като с постановеното по реда на чл.140 ГПК определение съдът е задължил ищеца на основание чл.183 ГПК да представи оригинала на оспорения документ. В становище от 14.04.2026 г. ищецът твърди, че представения по делото документ е в оригинал, като е подписан „в електронна среда“.

С оглед предходното следва да се отбележи, че съгласно чл.3, ал.1 ЗЕДЕУУ, във вр. чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. - всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, съставлява електронен документ, a eлектронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като същото може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, като „електронен подпис“ (чл. 3, т. 10 от регламента) означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в 3 електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, като законът въвежда три форми на електронния подпис - обикновен, усъвършенстван и квалифициран.

В конкретния случай по делото липсват доказателства приложеният по делото договор за цесия действително да е бил сключен между цедента и дружеството-ищец като електронен документ. Това е така, тъй като законът придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. По делото липсват данни за наличие на уговорка между страните, с която на обикновения електронен подпис да е придадена стойността на саморъчен, доколкото се явява спорно обстоятелството дали между тях изобщо е възникнало правоотношение по договор за цесия. Следователно, при липсата на предпоставките на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ следва да се приеме, че представеният по делото електронен документ (възпроизведен на хартиен носител) не е саморъчно подписан документ и не се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл.180 ГПК. При оспорване на неговото авторство това обстоятелство следва да бъде установено с други доказателствени средства, като доказателствената тежест е за страната, която представя документа и се ползва от него (както при неподписан писмен документ). В настоящия случай ответникът изрично е оспорил сключването на договор за цесия между пътника и ищеца, поради което представеният по делото, възпроизведен на хартиен носител договор за цесия, не може да обоснове извод за постигнато между цедента и ищеца съгласие за прехвърляне на конкретното вземане.

На последно място следва да се отбележи, че от приложения по делото документ за извършена цесия не може да се обоснове извод, че именно правото на обезщетение за процесния полет е прехвърлено на ищеца, тъй като никъде в представените по делото документи не фигурира посочения референтен номер на резервация.

Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че предявения главен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и обусловената от неговото уважаване акцесорна искова претенция.

По разноските:

При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че ответникът претендира единствено адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 евро, но към списъка са представени доказателства за платена сума от 180,00 евро. Други разноски не се претендират, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 180,00 евро.

На основание нормите на чл.4 и чл.5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., установените като дължими, респ.

4 недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите се извършва от съда съобразно нормите на чл.12 и чл.13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ТравелРефънд АпС., EИК 39330571, със седалище и адрес на управление: бул. Йорестад 73, ет. 7, Копенхаген, Дания против Дойче Луфтхаза АД, регистрирано съгласно законодателството на Федерална Република Германия, със седалище и адрес на управление: Германия, гр.Кьолн, Фон Габлен Щрасе 2-6, чрез търговското си представителство в България, вписано в търговския регистър при Българската търговскопромишлена палата, ЕИК 121773298, с адрес: гр.

София 1756, ул. „Лъчезар Станчев” № 5, Софарма Бизнес Тауърс, сграда Б, ет.5, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр чл.7 т.1, буква "б", вр.чл.5, т.1, б.“в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, във вр.чл.99 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600 евро, представляваща обезщетение за отменен полет LH4273 /4Y51/ от 24.06.2023 г., с направление Филаделфия – София, със свързващ полет LH1426 през Франкфурт (Франкфурт – София) за пътник М.М., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 143,26 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.01.2024 г. до 29.10.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4371/2025 г. по описа на РС – Враца.