Решение № 325 от 19.10.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Пазарджик, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20205200500593 по описа за 2020 година

Районен съд – Панагюрище е сезиран с искова молба, подадена от Н. Н. Д., ЕГН ********** от гр.Стрелча против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР С..

С решение №71/18.06.2020г., постановено по гр.д.№965/2019г. по описа на РС – Панагюрище са отхвърлени предявените от Н. Н. Д. ЕГН ********** срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, с административен адрес: гр.С., ул.„П.“ №171 А, представлявана от гл. комисар Н.Н. искове за заплащане на сума в размер на 1 306 лв. представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и на обезщетение за забава в размер на 163 лв., дължимо за периода от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи до 01.12.2019 г.

Осъден е Н. Н. Д. да заплати на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР сумата в размер на 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В срок решението на РС се обжалва с въззивна жалба от Н. Н. Д. чрез адв.Д.. Счита първостепенния съдебен акт за неправилен, необоснован и незаконосъобразен, поради което страната прави искане да се отмени изцяло, като предявените искове бъдат уважени в уточнените размери, ведно със законовите последици с присъждане на сторените деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Развива подробни съображения във връзка с приложението на подзаконовия нормативен акт, а именно: Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в смисълът, който е развит в исковата молба. Посочено е защо в конкретния казус трябва да се приложи този 1 подзаконов нормативен акт и защо не следва да бъдат прилагани разпоредбите на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове касаещи заплащането на извънредния труд на служителите от съответното звено.

Посочено е, че районният съд е постановил своя съдебен акт в противоречие с указанията дадени в ТР №6/06.11.2013г. , постановено по ТД №6/2012г. на О ГТК на ВКС. Цитирани са част от мотивите на това тълкувателно решение, според които е недопустимо възприемането на диференциран подход спрямо служителите в МВР по отношение на редица техни права.

На второ място във въззивната жалба е посочено, че първостепенният съд не е съобразил и основни принципи и норми в правната уредба, съдържаща се в правото на ЕС - формираща трудовоправните отношения. Твърди се, че е нарушена ДИРЕКТИВА 75/117/ЕИО, както и разпоредбата на чл.157 от ДФЕС, които правни норми въвежда принципа за равни права на работници и служители, и забрана за дискриминация по отношение прилагането на основните принципи на трудовото право, както и на основата на полов признак. Твърди се, че е нарушен основния принцип на Европейското право, а именно принципа за равно заплащане за равен труд или за труд с равна стойност.

Искането е, въззивната инстанция да отхвърли първоинстанционното решение, като постанови ново такова, с което да уважи възраженията, изложени във въззивната жалба и да уважи предявените искове – главен и акцесорен в пълен размер. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна ГД „ПБЗН“ при МВР чрез процесуалния представител на страната, с който оспорва въззивната жалба.

Твърди, че решението на РС е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено. Във въззивната жалба са развити подробни съображения за това, защо в конкретния казус следва да намерят приложение специалните норми на ЗМВР и поднормативните актове издадени в приложенията на този закон, които регламентират заплащането на нощния труд на служителите от звено „Противопожарна охрана и безопасност“. Взето е становище по неоснователността на иска, като са оспорени предявените искове по основание и размер.

Взема се становище и относно неприложението на нормите на КТ по отношение неуредените случаи в ЗМВР, като се приема, че в случаите когато е налице празнота по отношение нормите на ЗМВР и поднормативните актове уреждащи служебното и трудово правоотношение на служителите от МВР, правилата на КТ не се прилагат , а напротив, във всички случаи в които законодателя е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази на КТ, преплащането е пряко, след посочване на конкретни правни норми, тоест, навежда се извода, че няма общи приложения на нормите на КТ спрямо специалния закон уреждащ трудовоправното правоотношение на служителите на МВР и по-конкретно, че не е налице непряко препращане към нормите на КТ.

Приема се също така в отговора на въззивната жалба, че в РС ищецът не е доказал, че е налице неизплатен извънреден труд в съответното тримесечие. От доказателствата било установено безспорно, че на служителите на МВР са изплатени всички дължими суми. Позовава се на съдебна практика, която е цитирана в отговора.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност за претендираното адвокатско възнаграждение от пълномощника на жалбоподателя.

2

Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 ГПК пред въззивната инстанция.

Въпреки това, с определение №352/12.07.2022г. съдът е дал възможност и конкретни указания на страните да сочат доказателства по въпросите, повдигнати в Решението на СЕС от 24.02.2022 г. по преюдициално дело С- 262/2020г., като в дадения от съда срок е депозирано писмено становище от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР чрез процесуалния представител на страната.

ІІ. Правни изводи.

Решението на районния съд е валидно (постановено е от надлежен съдебен състав, в предвидената от закона писмена форма и в рамките на правораздавателната компетентност на съда). Няма основания за прогласяване нищожността на съдебния акт, при условията на чл.270, ал.1 ГПК).

Решението на районния съд е процесуално допустимо (няма основания за обезсилване на съдебното решение при хипотезите на чл.270, ал.3 ГПК).

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като: изхожда от активно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалването (страна в производството пред районния съд); насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол (чл.258, ал.1, ГПК; подадена е в преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК;

Обжалваното решение е постановено по осъдителни претенции на служител на МВР със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР (полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението) за суми, съставляващи възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен в дневен такъв, ведно със обезщетение за забавеното изпълнение на паричното задължение, определено по размер на законната лихва за времето на забавата, черпещи правното си основание в разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 , във връзка с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите от същите правни изводи.

Не се спори между страните по делото, че за процесния период ищецът Н. Н. Д. е заемал длъжност „пожарникар“ в РС „ПБЗН“ – Панагюрище, като за процесния период от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г. е изпълнявал служебните си задължения при ответника на смени с продължителност 12 часа или по 24 часа по предварително утвърдени графици.

Не е спорен релевантния факт, че ищецът е работил на 24 часови работи смени при сумарно отчитане на работното време.

В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, приета по делото и неоспорена от страните, от чието заключение се установява, че през периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019г. ищецът е положил общо 1 670 часа нощен труд, което с равнява на 214 броя нощни смени. Посочена е сумата на неначисленото и неизплатено възнаграждение на ищеца за приравнен към дневен, положен нощен труд за процесния период - общо в размер на 1 451,42 лева - брутна сума, респ. 1 306,29 лв. – нетна сума за получаване. Обезщетението за забава за процесния период върху тази сума е общо в размер на 162,48 лева.

Спорно между страните е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от 3 служителите на МВР са приложими разпоредбите на специалния Закон за МВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове или са приложими общите граждански норми на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи.

В случая, приложимата наредба е №8121-з-776/29.07.2016г. и разпоредбата на чл.3, ал.3, от която гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г./ отм./ изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 /чл.31, ал.2 от Наредбата/. Такава изрична разпоредба за преобразуване на часовете положен нощен труд липсва в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ бр.60/02.08.2016 г. в сила от 02.08.2016 г./ и в действаща за част от исковия период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. /обн. ДВ бр.3/10.01.2020 г. в сила от 10.01.2020 г./. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Същото разрешение се отнася и за служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Още повече, че ЗМВР съдържа изрична разпоредба - чл.188, ал.2 от ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Следователно при наличие на посочената непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, и предвид препращането на чл.188, ал.2 от ЗМВР към КТ следва субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е. приложим е коефициентът 1,143.

С оглед формираната противоречива съдебна практика, по спорния въпрос е образувано тълкувателно дело №1/2020г. на ОСГК на ВКС, по което към настоящия момент все още не е постановено решение.