Решение № 4024 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4024 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И.а при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора И.а Въззивно гражданско дело № 20221100504181 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по главния и ищец по насрещния иск „К.И.“ ЕООД, чрез адв. И. Я., срещу решение № 20002672 от 11.01.2022 г. по гр.д. № 38459/2020 г. на СРС, 120 състав, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата А. А. Б. следните суми: 1/. на основание чл. 232, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – сумата 900 лв. дължима наемна цена за месеците април, май и юни 2020 г. (по 300 лв. за всеки месец), съгласно договор за наем, сключен между страните от 01.07.2017 г., ведно със законната лихва от 19.08.2020 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 47, 57 лв. обезщетение за забавено плащане върху главници за наеми, формирана както следва: 7,50 лв. обезщетение за забавено плащане в периода 05.01.2020 г. – 30.04.2020 г. върху сумата 300 лв., представляваща платен със закъснение наем за месец януари 2020 г., 7,58 лв. обезщетение за забавено плащане в периода 05.02.2020 г. – 30.05.2020 г. върху сумата 300 лв., представляваща платен със закъснение наем за месец февруари 2020 г., 7,58 лв. обезщетение за забавено плащане в периода 05.03.2020 г. – 30.06.2020 г. върху сумата 300 лв., представляваща платен със закъснение наем за месец март 2020 г., 10,83 лв. обезщетение за забавено плащане в периода 05.04.2020 г. – 19.08.2020 г. върху сумата 300 лв., представляваща неплатен наем за месец април 2020 г., 8,33 лв. обезщетение за забавено плащане в периода 05.05.2020 г. – 19.08.2020 г. върху сумата 300 лв., представляваща неплатен наем за месец май 2020 г., 5,75 лв. обезщетение за забавено плащане в периода 05.06.2020 г. – 19.08.2020 г. върху сумата 300 лв., представляваща 1 неплатен наем за месец юни 2020 г.; както и в частта, с която е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност от „К.И.“ ЕООД против А. А. Б. насрещен иск, квалифициран от първоинстанционния съд по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, за заплащане на сумата 658,96 лв., представляваща разходи за направени подобрения в наетия имот, включваща 616 лв. – цената на монтирана ролетна щора и 42,96 лв. – цена на монтиран умивалник.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост на фактическите изводи. Иска се отмяна на решението в обжалваните части, с които предявените срещу дружеството осъдителни искове са уважени, и отхвърляне на главните искове. При условията на евентуалност, в случай, че решението на районния съд бъде потвърдено в посочените части, се иска отмяна на същото в частта, с която предявеният от дружество насрещен иск е отхвърлен и уважаването му. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

С отговора на въззивната жалба, подаден от А. А. Б., чрез адв. М. Т., се поддържа неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

По отношение на предявения от А. А. Б. против „К.И.“ ЕООД иск с правно основание чл. 232, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата 900 лв., представляваща дължима наемна цена за месеците април, май и юни 2020 г. (по 300 лв. за всеки месец), съгласно договор за наем, сключен между страните от 01.07.2017г., настоящият състав намира следното:

За уважаване на така предявения иск е необходимо да са налице следните предпоставки: 1) наличие на сключен между страните действителен договор за наем за процесния обект, при твърдените от ищеца условия; 2) изпълнение на задължението на ищеца-наемодател за предоставяне на наемателя наетата вещ за временно ползване; 3) виновно неизпълнение от ответника-наемател на задължението му за плащане на наемната цена.

В случая, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е бил налице сключен действителен договор за наем на недвижим имот от 01.07.2017 г., с уговорена наемна цена от 300 лв. месечно, дължима между 1-во и 5-о число на съответния месец, който договор е бил прекратен на 30.06.2020 г., с изтичането на тригодишния срок, за който е бил сключен.

Страните не спорят, че имотът, предмет на договора за наем от 01.07.2017 г., е бил предоставен от наемодателя на наемателя и до 30.06.2020 г. е бил ползван от наемателя.

Налице е виновно неизпълнение на задължението на ответника-наемател за 2 заплащане на дължимите наеми за месеците април, май и юни 2020 г., на обща стойност 900 лв. (3 месеца по 300 лв.) По делото не са ангажирани доказателства, установяващи плащане на дължимите месечни наемни вноски за процесния период. Видно е от представените разписки за платен наем № 66/03.04.2020 г., № 67/05.05.2020 г. и № 68/03.06.2020 г., че наемателят е платил наем за месеците януари, февруари и март 2020 г., но не и за месеците април, май и юни 2020 г. Не намира опора в събраните по делото доказателства твърдението на дружеството, че и в трите разписки са допуснати грешки. Всяка от разписките е съставена и подписана на различна дата. И трите разписки са подписани както от представител на наемодателя, така и от представител на наемателя. Няма основание да се приеме, че отразените в тях изявления не отговарят на действителната воля и намерения на страните. Този извод не се опровергава от заключението на вещото лице по изготвената съдебносчетоводна експертиза. Осчетоводяването и декларирането от дружеството по чл.

201, ал. 1 ЗКПО и чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ на плащанията по посочените разписки за месеците април, май и юни 2020 г., когато действително са извършени, не означава, че с тези плащания са погасени задължения към наемодателя за тези месеци, а не за месеците януари, февруари и март 2020 г., както е отбелязано в самите разписки.

Предвид изложеното предявеният от А. А. Б. против „К.И.“ ЕООД иск с правно основание чл. 232, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за присъждане на сумата 900 лв., представляваща дължима наемна цена за месеците април, май и юни 2020 г. (по 300 лв. за всеки месец) за процесния търговски обект, съгласно договор за наем, сключен между страните от 01.07.2017г., се явява основателен и подлежи на уважаване.

С оглед съвпадението на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено в тази част.

По отношение на предявените от А. А. Б. против „К.И.“ ЕООД искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД настоящият състав намира следното:

Налице са предпоставките по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, необходими за уважаване на претенциите за обезщетения за забавено плащане на наемите, дължими за януари, февруари и март 2020 г., както следва: за сумата 7,50 лв. обезщетение за забавено плащане в периода 05.01.2020 г. – 30.04.2020 г. на главница 300 лв., представляваща платен със закъснение наем за месец януари 2020 г.; за сумата 7,58 лв. обезщетение за забавено плащане в периода 05.02.2020 г. – 30.05.2020 г. на главница 300 лв., представляваща платен със закъснение наем за месец февруари 2020 г.; за сумата 7,58 лв. обезщетение за забавено плащане в периода 05.03.2020 г. – 30.06.2020 г. на главница 300 лв., представляваща платен със закъснение наем за месец март 2020 г. Налице е забавено изпълнение на паричното задължение за плащане на наемите за месеците януари, февруари и март 2020 г. – същите са били платени от ответника съответно на 03.04.2020 г., 05.05.2020 г. и 03.06.2020 г.

Обезщетението за забавено плащане в периода 06.01.2020 г. – 03.04.2020 г. на главницата 300 лв. възлиза на 7,50 лв. Обезщетението за забавено плащане в периода 06.02.2020 г. – 05.05.2020 г. на главницата 300 лв. възлиза на 7,58 лв. Обезщетението за забавено плащане в периода 06.03.2020 г. – 03.06.2020 г. на главницата 300 лв. възлиза на 7,58 лв.

3

Налице са предпоставките по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, необходими за уважаване на претенциите за обезщетения за забавено плащане на наемите, дължими за април, май и юни 2020 г., както следва: за сумата 10,83 лв. обезщетение за забавено плащане в периода 05.04.2020 г. – 19.08.2020 г. на главница 300 лв., представляваща неплатен наем за месец април 2020 г.; за сумата 8,33 лв. обезщетение за забавено плащане в периода 05.05.2020 г. – 19.08.2020 г. на главница 300 лв., представляваща неплатен наем за месец май 2020 г.; за сумата 5,75 лв. обезщетение за забавено плащане в периода 05.06.2020 г. – 19.08.2020 г. на главница 300 лв., представляваща неплатен наем за месец юни 2020 г. Налице е неплащане в срок на посочените парични задължения на наемателя и установен размер на обезщетението за забава – същите възлизат на посочените по-горе суми.

Предвид изложеното предявените от А. А. Б. против „К.И.“ ЕООД искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни и подлежат на уважаване.

С оглед съвпадението на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено и в тази част.

Уважаването на главните искове налага разглеждане на предявения при условията на евентуалност насрещен иск от „К.И.“ ЕООД против А. А. Б. за сумата 658,96 лв., представляваща направени разноски за извършени подобрения в наетия имот, включваща 616 лв. – цената на монтирана ролетна щора и 42,96 лв. – цена на монтиран умивалник.

Настоящият състав намира, че правилната правна квалификация на иска в случая е чл. 61, ал. 2 ЗЗД, а не определената от районния съд – чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Този извод следва от изложените в обстоятелствената част на исковата молба правопораждащи факти и петитума на същата, както и от разясненията дадени в ТР № 85 от 02.12.1968 г. по гр.д. № 149/68 г. на ВКС, ОСГК. Непрецизно определената от районния съд правна квалификация не прави решението недопустимо, ако съдът е разгледал и се е произнесъл по посочените от ищеца правопораждащи факти, но е определил неточно квалификацията на иска като текст от закона. В случая, в мотивите към първоинстанционното решение съдът е обсъдил всички факти, посочени от ищеца и относими към иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД - предприемане от наемателя на фактически действия по закупуване и монтиране на ролетна щора и умивалник в наетия чужд имот, съзнаване, че управлява чужда работа, без да е натоварен от наемодателя, извършване на действията не само в чужд, а и в собствен интерес, размер на направените разходи, липса на уговорка между страните за уреждане на отношенията, във връзка с процесните подобрения.

Налице са предпоставките за частично уважаване на иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД – до сумата 645,98 лв.

Не се спори, че не е спазено изискването на чл. 14 от договора за наем на недвижим имот от 01.07.2017 г. за изготвяне на приложение към договора, съдържащо опис на извършените подобрения.

От свидетелските показания на Д.Ч. и на Т.Г. обаче се установява, че Д.Ч., като представител на наемодателката А. А. Б., е дала съгласие за извършване на процесните 4 подобрения, а принципно такова е дадено и с чл. 14 от договора.

Страните не спорят, че наемателят е закупил и монтирал ролетната щора и умивалника.

Предприемайки действия по закупуване и монтиране на ролетна щора и умивалник в имота, наемателят е действал освен в интерес на собственика на имота, и в свой интерес, тъй като е подобрил битовите условия за ползване на търговския обект и е повишил сигурността на същия.

Страните не спорят, че наемодателката А. Б. е собственик на имота.

Видно от фактура № 8842/ 09.03.2018 г. и фискален бон към нея, и от фактура № **********/17.03.2018 г. и фискален бон към нея, за закупуване на ролетната щора и умивалника наемателят е изразходвал общо 645,98 лв. с ДДС (616 лв. с ДДС за ролетната щора и 29,98 лв. с ДДС за умивалника). Следователно стойността, с която собственикът на отдадения под наем имот (ответницата А. Б.) се е обогатил е 645,98 лв.