Решение № 1360 от 20.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1360 гр. Пловдив, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20245300101485 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявени от А. М. И. срещу Прокуратура на Република България.

Ищецът твърди, че в периода от 23.04.2014 г. до 16.08.2023 г. е имал качеството обвиняем, а след това подсъдим по НОХД. Ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП за престъпление по чл. 354А, ал. 1, предл. Първо НК като помагач.

Бил задържан и му била поискана мярка „Задържане по стража“. С определение на ПАС, мярката била изменена на домашен арест. Нейното изпълнение продължило до 07.04.2015 г., като му било разрешавано да напуска дома си 6 пъти за провеждане на лечение. На 23.09.2014 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354А, ал. 2, предл. Второ НК в съучастие като извършител. ОП-Пловдив внесла обвинителен акт в съда, но делото било върнато за отстраняване на процесуални нарушения. След това ищецът бил привлечен отново като обвиняем за придобиване и държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества в особено големи размери. На ищеца била наложена забрана за напускане на пределите на Република България и бил внесен обвинителен акт. В исковата молба се излагат подробни твърдения за развитието на делото през различните инстанции, като наказателното производство продължило повече от 9 години, а в съдебната фаза били проведени общо 35 заседания. С влязла в сила присъда ищецът бил оправдан по повдигнатото обвинение.

Твърди, че вследствие на горното са му причинени неимуещствени вреди породени от 1 ограничаването на придвижването му, неудобство и срам от контакт с познати хора.

Изпитвал чувство на безнадеждност поради невъзможността да води нормален начин на живот, останал без работа и семейството му било лишено от неговата финансова подкрепа.Чувствал се нещастен заради обвинението за нещо което не бил извършил и обезкуражен, незнаейки кога ще приключи всичко. Месеци след отмяната на мярката „домашен арест“ не смеел да излезе от дома си. След отмяна та на забраната за напускане на страната с помощта на свои близки успял да намери работа в ******* през 2019г., но неприключилото производството му създавало затруднения. През цялото време на производството изпитвал силен страх, че ще лежи в затвора за дълго време. Счита, че предвид общата продължителност на наказателното производството е нарушено и правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Предвид изложеното иска присъждането на обезщетение в размер на 60 000 лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.08.2023 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва искът.

Възразява, че няма доказателства за влязъл в сила съдебен акт, като липсвали и доказателства за претъпените от ищеца негативни емоции и дейността на прокуратурата на Република България. Прави се и оспорване на размера на претендираното обезщетение. Сита, че от значение за определянето му и конкретното отражение на обвинението на здравето, личния живот, чувствата и достойнството на ищеца, за които обстоятелствата нямало доказателства. Следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че от 2019 г. ищецът не бил на територията на България и е имал възможност да е трудово ангажиран, като от 2017 г. не били прилагани никакви мерки за процесуална принуда. По отношение на продължителността на наказателното производството следвало да се отчете конкретната му фактическа сложност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Досъдебното производство е започнало на 09.04.2014 г. с първото действие по разследването- претърсване и изземване. На същата дата с постановление е наредено принудително довеждане при разследващ полицай на ищеца. На 23.04.2014 г. ищецът е задържан за срок от 24 часа със заповед на полицейски инспектор и е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354А, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК. На същата дата е задържан за срок от 72 часа с постановление на прокурор.

С определение на ОС-Пловдив по ч.н.д. № 617/2014 г. спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която е изменена с определение от 2

30.04.2014 г. на Апелативен съд-Пловдив в „Домашен арест“. С постановление от 27.06.2014 г. на ищеца е разрешено напускането на жилището му на 6 дати за провеждане на зъболечение. На 23.09.2014 г. А. М. И. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354А, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, пр. 1 НК. На 14.10.2014 г. и на 24.11.2014 г. е извършено предявяване на разследването.

На 12.12.2014 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца и още 5 лица за престъпление по чл. 354А, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, пр. 1 НК, като е образувано НОХД № 1852/2014 на ПОС. На 16.12.2014 г. делото е прекратено и върнато за допълнително разследване.

Следва ново привличане като обвиняем от 21.01.2015 г. за престъпление по чл.

354А, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, пр. 1 НК. На 23.01.2015 г. с постановление на прокурора е наложена забрана за напускане пределите на Република България.

На 16.02.2015 г. е извършено ново предявяване на разследването и на 09.03.2015 г. е внесен обвинителен акт срещу същите лица, включително ищецът А. И., като е обвинен за същото престъпление. Образувано е НОХД № 378/2015 г. на ПОС. С определение от 01.04.2015 г. мярката за неотклонение на ищеца е изменена в „Подписка“. Проведени са о.с.з. на 22.04.2015 г.; 29.04.2015 г. 25.05.2015 г. 19.06.2015 г., 30.06.2015 г. , 23.07.2015 г. На 24.07.2015 г. е постановена присъда, с която ищецът е признат за виновен и осъден на 7 години лишаване от свобода и глоба от 40000 лева.

С решение от 20.01.2016 г. по ВНОХД № 446/2015 г. на Апелативен съдПловдив присъдата е отменена и делото е върнато на Окръжна прокуратура-Пловдив за отстраняване на съществено процесуално нарушение.

След връщането досъдебното производство е преобразувано в следствено дело и на 27.09.2016 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем вече по следствено дело № 213/2016 г. На 04.11.2016 г. е извършено ново предявяване на разследването.

Сред документите не се констатираха данни за точната дата на отмяна на забраната за напускане на Република България, но същата е действала поне до края на 2016 г., съгласно заключителното мнение по следственото дело.

На 24.01.2017 г. е внесен нов обвинителен акт като е образувано НОХД 177/2017 г. по описа на ОС Пловдив, което с разпореждане от 07.02.2017 г. е прекратено и върнато на прокуратурата за отстраняване на противоречия в мотивите на обвинителния акт.

На 06.04.2017 г. е внесен поправен обвинителен акт срещу 5 лица, включително ищеца за престъпление по чл. 354А, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, пр. 1 НК, като е образувано НОХД 677/2017 г. на ПОС. По него са проведени са о.с.з. на 3

04.05.2017 г.; 26.06.2017; 11.09.2017 г.; 23.10.2017 г.; 07.12.2017 г.; 23.01.2018 г.;

22.02.2018 г.; 21.03.2018 г. С присъда от 22.03.2018 г. ищецът е признат за невинен по повдигнатото обвинение и е оправдан на основание чл. 304 НПК. Присъдата е протестирана в оправдателната част и обжалвана в осъдителната. С решение от 10.01.2019 г. по ВНОХД № 397/2018 г. на Апелативен съд- Пловдив присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Образувано е НОХД № 66 от 2019 г. на ОС-Пловдив. По него са проведени о.с.з. на 15.04.2019 г. 23.05.2019 г.; 28.06.2019 г.; 09.09.2019 г.; 21.10.2019 г.; 12.12.2019 г.; 27.01.2020 г.; 10.03.2020 г.; 04.06.2020 г. 11.08.2020 г. 15.10.2020 г.; 11.11.2020 г.;

01.02.2021 г. С присъда от 01.02.2021 г. ищецът е признат за виновен и е осъден на 3 години лишаване от свобода и 15000 лева глоба.

По жалби и протест е образувано ВНОХД № 313/2021 г. на АС-Пловдив, по което с Решение от 25.07.2022 г. присъдата е потвърдена.

С решение от 30.01.2023 г. на ВКС въззивното решението е отменено в частта, с която се потвърждава осъдителната присъда по отношение на А. И. и делото е върнато на друг състав. В останалата част решението е оставено в сила.

При новото разглеждане на делото е отменена мярката за неотклонение "подписка". С присъда от 26.07.2023 г. осъдителната присъда по отношение на А. И. е отменена, признат за невинен и е оправдан на основание чл. 304 НПК по подигнатото обвинение. Присъдата е влязла в сила на 11.08.2023 г.

От показанията на двамата свидетели се установяват негативните преживявания на ищеца във връзка с наказателното производство, като бил много притеснен и отпаднал, тревожил се как да изхранва децата си, като мислил само за делото.

Споделял, че иска да излиза в чужбина и че много го е срам от хората, защото новините за обвинението му станали известни на живеещите в квартала. След това заминал да работи в *******, но постоянно пътувал, защото го викали за делото.

Показанията на свидетелите, преценени съгласно чл. 172 ГПК предвид евентуалната им заинтересованост, следва да бъдат кредитирани, защото са достатъчно ясни и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства. В изложените от свидетелите обстоятелства обаче не се съдържат някакви конкретни данни за състоянието на ищеца по време на наказателното производство, извън обичайните вреди от преживян стрес и ограничаване на правата.

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че 4 деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай, съгласно изложеното по-горе се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпления по чл. 93, т. 7 НК, като страната е била оправдана на основание чл. 304 НПК. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България.

По делото не се установя да е налице хипотеза на чл. 5 ЗОДОВ, която да изключва или ограничава отговорността на ответната страна.

В исковата молба ищецът се позовава и на нарушаване на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Съгласно дадените в т. 1, от Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. по тълк. д № 1/2022 г ОСГК разяснения, нормата на чл. 2б ЗОДОВ не ограничава приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Двете норми са позволяващи-създават субективни права. Липсва пълно съвпадение във фактическите им състави, за да е налице законова дерогация. Затова право на избор на увреденото лице е по кой път да търси защита на нарушеното право по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, когато едновременно твърди да е реализиран правопораждащият фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и на чл. 2б ЗОДОВ. В първия случай твърдението за „неразумен срок“ се включва в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е обстоятелство, което утежнява отговорността и води до по- голям размер на глобалното обезщетение. За да се приеме обаче, че с иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е дадена защита и на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, съдът е длъжен в мотивите си да обсъди критериите за бавно правосъдие по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ (фактическа и правна сложност на делото, поведение на жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено правосъдие). Освен това с оглед осъществяването на контрол върху съдебния акт за спазване на критериите при определяне на размера на обезщетението за вредите от бавно правосъдие, съдът следва да посочи и каква част от глобалното обезщетение се отнася за вредите от неразумния срок на производството.