Решение № 5017 от 06.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5017 гр. София, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20231110207832 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от П. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.София, ж.к.“***“, бл.***, чрез адв.Д. В. от САК, против наказателно постановление №23-4332-005546/05.04.2023 г., издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно издадено, в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Позовава се на обстоятелството, че санкционната норма на чл.175, ал.3 от ЗДвП е свързана с изискването на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Твърди, че е закупил процесното МПС на 20.10.2022 г., в уверение на което прилага договор за покупко-продажба на МПС, и не е изпълнил задължението си да го регистрира в двумесечен срок, както и че към момента на констатиране на нарушението, не е бил уведомен по надлежен ред от органите на МВР, че 1

МПС е със служебно прекратена регистрация, съответно не е знаел за това.

Навежда доводи, че след като прокурорът е съобразил липсата на осъществено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, то не е налице и осъществяване на изпълнителното деяние на административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения - на чл.42, т.4 от ЗАНН, последното довело до нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Счита обстоятелството, че процесното МПС е било със служебно прекратена регистрация, за неводещо до липса на регистрация по смисъла на чл.175, ал.3 от ЗДвП, тъй като този факт не му е бил известен към датата на проверката. В този смисъл се позовава на чл.171, т.2 от ЗДвП, че служебното прекратяване на регистрацията е ПАМ и се налага по реда, предвиден в чл.172, л.1 от ЗДвП, а именно: с мотивирана заповед на компетентния орган, която подлежи на съдебен контрол. Сочи, че в случая нито в АУАН, нито в НП, е посочена съответната заповед, която е обективен елемент от нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Позовава се и на Тълкувателно решение №2/05.04.2023 г. на ВАС и ОСС на НК на ВКС.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.Д. В. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда на посочените в жалбата основания, да отмени процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира присъждане на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по наведените възражения в жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 03.05.2023 г., видно от разписката 2 върху него, а жалбата е подадена по пощата директно в съда на 17.05.2023 г., съобразно отразената дата на пощенското клеймо, т.е. в законоустановения преклузивен 14-дневен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН, Серия GА, бл.№816317 на 01.01.2023 г., против П. К. К., за това, че на 01.01.2023 г., в 13:27 часа, в гр.София, ул.“Околовръстен път“, управлява лек автомобил „БМВ“, с рег.№***, собственост на фирма „М.Ф.“ ЕООД, по ул.“Околовръстен път“, с посока на движение от ул.“Филиповско шосе“ към ул.“Суходолска“, и при извършена проверка след разклона за гр.Банкя и справка с ОДЧ-ОПП се установи, че автомобилът е с прекратена регистрация, във вр. с чл.143, ал.15 от ЗДвП на 22.12.2022 г., с което е виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен срещу подпис лично на жалбоподателя на датата на неговото съставяне – 01.01.2023 г., без възражения по направените в него констатации. Няма данни по делото жалбоподателят да се е възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, а именно: да е представил писмени възражения през наказващия орган в законоустановения 7-дневен срок.

Материалите по образуваната административнонаказателна преписка, въз основа на така съставения АУАН против жалбоподателя, са изпратени на СРП и образувана пр.пр. №13127/2023 г. по описа на СРП. С Постановление на СРП от 17.03.2023 г. е отказано образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, като е прието, че деянието не е престъпно на основание чл.9, ал.2 от НК. Със същото постановление е постановено материалите по преписката да се изпратят на ОПП-СДВР за предприемане на административнонаказателна отговорност спрямо П. К. К., в качеството му на собственик на процесното МПС.

Въз основа на горепосочения прокурорски акт, Началник Група в 3

СДВР, ОПП-СДВР, издал на 05.04.2023 г. процесното НП №23-4332-005546, с което при дословно възпроизвеждане на описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесното НП;

Постановление на СРП от 17.03.2023 г.; справка картон на водач; Заповед №8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с акт за встъпване в длъжност на АНО; Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; както и от приложените към жалбата заверени копия от АУАН и НП; СРМПС-Част I; договор за покупко-продажба на МПС.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от правна страна:

АУАН и НП са съставени от териториално и материално компетентни длъжностни лица, съгласно приложените по делото два броя заповеди и акт за встъпване в длъжност на АНО, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Съдът констатира, че още в началната си фаза административнонаказателната процедура е проведена при съществено процесуално нарушение. При така описаната фактология, извлечена от събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че оплакванията в жалбата са основателни.

С АУАН на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Очевидно, настоящия случай не осъществява състав на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, доколкото процесното МПС, управлявано от жалбоподателя не е било без 4 регистрационни табели, поставени на определените за това места, а със служебно прекратена регистрация, поради неизпълнение на задължението на неговия собственик да го пререгистрира в срок до два месеца от придобиването на собствеността. Такова изпълнително деяние не е описано нито в АУАН, нито в издаденото НП. От направеното словесно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не става ясно дали жалбоподателят въобще е придобил собствеността върху процесното МПС и на коя дата е станало това придобиване в случай, че е имало прехвърляне на собствеността по надлежния ред – с нотариално заверен писмен договор за покупко-продажба на МПС. Горните обстоятелства са от съществено значение за преценката дали жалбоподателят е имал качеството на собственик на описания лек автомобил към датата на констатиране на нарушението – 01.01.2023 г., и в зависимост от наличието или не на това негово качество – длъжен ли е бил да пререгистрира автомобила в законоустановения 2-месечен срок, считано от датата на придобиването му. От съществено значение е и обстоятелството от коя дата е в забава задълженото лице, доколкото датата, на която изтича законоустановеният 2-месечен срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП, определя моментът на довършване на нарушението, съответно датата на неговото извършване. От приложените към жалбата писмени доказателства става ясно, че процесното МПС е закупено от жалбоподателя на 20.10.2022 г., но тази дата не е посочена нито в АУАН, нито в НП. Датата на извършване на деянието е задължителен реквизит на АУАН и НП, но тъй като такава на практика липсва в двата акта, съдът е лишен от възможност да извърши проверка за законосъобразност на санкционния акт, включително и за спазване на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

От друга страна, съгласно данните в Постановлението на СРС, регистрацията на процесния автомобил е служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП на 22.12.2023 г. Към тази дата собственик на лекия автомобил е жалбоподателят, поради настъпилата промяна в собствеността на 20.10.2022 г., т.е. същият би могъл да е годен субект на нарушението, тъй като е имал задължение да пререгистрира лекия автомобил в законоустановения 2-месечен срок. По делото, обаче, няма данни да е налице издадена заповед от компетентен орган, а и нито в АУАН, нито в НП, не е описана съответната заповед по смисъла на чл.171, т.2а, във вр. с чл.172, ал.1 от ЗДвП, поради което вмененото нарушение се явява несъставомерно както 5 от обективна, така и от субективна страна, поради липса на знание /умисъл/ у жалбоподателя, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация. В този смисъл е и даденото тълкуване с Тълкувателно решение №2/05.04.2023 г. на ВАС и ВКС. При това положение, като е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, АНО го е санкционирал за несъставомерно деяние от обективна и субективна страна. Горното е следствие от неправилно приложение на материалния закон, което от своя страна е довело до допуснати в хода на административнонаказателното производство на съществени по тежест процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП – чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които безспорно са ограничили правото на защита на жалбоподателя до степен, последният да не може да разбере за какво нарушение е наказан, кога и как го е извършил. Последното е основание за цялостна отмяна на обжалвания санкционен акт, като неправилно и незаконосъобразно издаден, ведно с произтичащите от това законни последици.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателя. Такова искане изхожда от неговия процесуален представител, но не са ангажирани никакви доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение в заявения размер от 600 лева, доколкото в представеното пълномощно не се съдържат данни нито за уговорено адвокатско възнаграждение, нито за неговото реално заплащане, същевременно не е представен своевременно и списък на разноските по чл.80 от ГПК. При това положение, съдът намира претенцията на жалбоподателя за основателна, но недоказана по размер, и като такава, същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-4332005546/05.04.2023 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което П. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.София, ж.к.“***“, бл.***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно 6 наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.