Решение № 555 от 19.04.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. П., 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330200471 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 16-2300271/08.12.2023 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. П., с което на "К.К." ЕООД с ЕИК 206175268 на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекс на труда /КТ/ вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ.

Дружеството жалбоподател, чрез процесуалния представител юрк. В.Х. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е незаконосъобразно, основаващо се на изложена грешна фактическа обстановка, поради което иска неговата отмяна. В съдебно заседание излага твърдения за оттеглено пълномощно към датата на съставяне на АУАН като представя Декларация за оттеглени пълномощия на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗЗД на упълномощеното лице. Сочи, че към момента на съдебното заседание трудовите възнаграждения на лицето са приспаднати, доколкото същото е дисциплинарно уволнено.

Въззиваемата страна редовно уведомена, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител Н.К. оспорва подадената жалба и моли потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Твърди при издаването му да не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, по делото да не са представени доказателства за извършено прихващане от трудово възнаграждение на работника, както и липсват доказателства за изплатените начислени трудови възнаграждения.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от лицето, 1 което е санкционирано, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: На 06.07.2023г. била извършена проверка на ,,К.К.“ ЕООД, в обект на контрол с офис в гр. П., бул. „М.***** в присъствието на ******З.Н.Р.. Проверката била извършена след подаден на 28.06.2023г. в Д“ИТ“ – гр. П. сигнал от лицето О.А.Х. във връзка с неизплащане на начислено трудово възнаграждение.

С протокол № ПР2325541 от 18.08.2023г., съставен в уверение за извършена на 06.07.2023г. проверка на дружеството - жалбоподател за спазване на трудовото законодателство, са дадени задължителни за изпълнение предписания, включително за изплащане на начисленото във ведомостта за месец април и юни 2023г. трудово възнаграждение на О.А.Х. в размер на 2000 лева за месец юни и 454,54 лева за месец април съгласно изискванията на чл. 128 т. 2 КТ в срок до 08.09.2023г.

На 02.10.2023г. на жалбоподателя е връчена призовка на основание чл.

45, ал.1 от АПК с изх. № 2336966 за явяване в сградата на Д „ИТ“ П. на 09.10.2023г. от 11,00 часа, като са изискани документи, удостоверяващи изпълнение на дадените задължителни предписания с горецитирания протокол.

На 09.10.2023г. на Д „ИТ“ П. не са предоставени доказателства за изпълнение на предписанието по т.12 от Протокола - изплащане до 08.09.2023г. на трудово възнаграждение за месеците април и юни 2023г. на О.А.Х., по някой от начините предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ.

Предписанието е изпълнено само в частта относно изплащането на уговорените трудови възнаграждения за извършената работа през месец юни 2023г. на други две лица - Д.П.И. и .Н.Н.Т..

Допълнително в хода на извършената служебна проверка по документи на 09.10.2023г. в Д „ИТ“ П. е установено, че дружеството жалбоподател в качеството си на работодател не е изпълнил даденото задължително за изпълнение предписание по т. 12 от протокол № ПР2325541 от 18.08.2023г., включително и към датата на проверката, респективно предписанието не е изпълнено и към момента на съставяне на процесния АУАН № 16 2300271/31.10.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 416, ал.1 КТ има презумптивна доказателствена сила до доказване на противното. Същият съответства на показанията на актосъставителя В. П. Б. и свидетелят А. Д. П., участвал в извършената проверка, които разпитани в съдебно заседание потвърдиха констатациите в АУАН.

Свидетелката Б. подробно разказва за извършената проверка и констатациите от нея. Споделя, че към момента на приключване на проверката на 31.10.2023г. предписаното все още не било изпълнено. Изпълнено е единствено частично по отношение на други двама служители, посочени в 2 същото. Като за констатираното нарушение в присъствие на упълномощен представител на дружеството на 31.10.2023г. е съставен акт за неизпълнение на предписание на основание чл. 415, ал. 1 от КТ. Дадени били разяснения относно правото на представителя на дружеството за даване на обяснения и възражения в 7-дневен срок. Сочи за дата на извършване на нарушението 09.09.2023г., а именно датата, след като е изтекъл срокът, когато е следвало да бъде изплатено трудовото възнаграждение на 08.09.2023г. Нарушението било установено с представяне на документите, като актът бил съставен на 31.10.2023г. Вписан като свидетел по установяване на нарушението и съставяне на акта бил А. П.. Свидетелката Б. изрично посочва, че към момента на съставяне на АУАН, сутринта около 9 часа на 31.10.2023г., юрисконсултът на дружеството не е представил допълнително пълномощно за оттегляне на права, както и че не са й били представени никакви документи, удостоверяващи изплащане на възнаграждението на лицето О.А.Х. за месеците април и юни 2023г., като в писмените обяснения в описа на документите са посочени като дължими суми. В същото време били представени документи, доказващи изплащане на възнаграждения на други две лица, посочени в същата точка.

Свидетелят П., в съдебно заседание потвърждава казаното от актосъставителя Б. като сочи, че към момента на съставяне на АУАН на 31.10.2023г. пълномощно за оттеглено представителство не им е било представено, а е било представено преди това като със същото са разполагали към момента на съставяне на акта. Твърди, че процесуалният представител на санкционираното дружество не е заявил, че пълномощното е с оттеглено представителство. Споделя, че актовете се съставят в присъствие на управителя или на упълномощено лице, както и в процесния случай. Сочи изрично, че АУАН е прочетен и подписан от упълномощеното лице като в същия момент не е уведомил, че пълномощното му е с оттеглено представителство. При предявянето от съда на Декларация за оттегляне на пълномощно по ЗЗД на В.Х., свидетелят П. категорично отрича да му е била представена същата. Твърди, че до момента на изготвяне на акта от страна на дружеството жалбоподател не са били ангажирани доказателства по отношение на изплащане на търсените трудови възнаграждения.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства на свидетелите Б. и П., доколкото същите са ясни, непротиворечиви, единни и незаинтересовани, и изцяло съответстват на изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, поради което съдът ги кредитира напълно. От друга страна те изцяло се подкрепят и от събрания писмен доказателствен материал – протокол за извършена проверка № ПР2325541 от 18.08.2023г. с дадените задължителни предписания на дружеството, със срок за тяхното изпълнение, копие от писмени възражения от „К.К.“ ЕООД против протокол за извършена проверка № ПР2325541/18.08.2023г., копие от решение на ИА „ГИТ“ на основание чл. 97, ал.1 от АПК, копие от бележка, издадена от фишове за заплати на О.А.Х., уведомление по чл. 62, ал.4 от КТ за трудов договор на Валентин А.ов Христов, копие от сигнал за нарушение на трудовото законодателство на О.А.Х..

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред.

3

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган се установява от Заповед № 3-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА "ГИТ".

От представената справка от 31.07.2023г. за дължими трудови възнаграждения и обезщетения на лицето О.А.Х. от 31.07.2023г. се установяват дължимите суми трудово възнаграждение в размер на 2000 лева за месец април и 454,54 лева за юни 2023г.

Съдът не кредитира представената в съдебно заседание Декларация за оттегляне на пълномощно на основание чл. 38, ал.2 от ЗЗД от 31.10.2023г., с която управителя на дружеството жалбоподател З. Н.

Разпопова декларира, че са оттеглени правомощията на Валентин А.ов Христов, доколкото твърденията в настоящето съдебно производство, че същата е била издадена преди съставяне на АУАН, останаха недоказани.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правото на защита на санкционираното юридическо лице.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно допуснати нарушения във връзка със съставянето и връчването му на пълномощник на управителя на санкционираното дружество лице. Няма спор между страните по делото, че при съставяне на АУАН е присъствал В.Х. упълномощен от управителя на дружеството с нотариално заверено пълномощно, което същият представил на проверяващите на по-ранен етап.

Спорът се концентрира около обстоятелството дали именно към момента на съставяне на АУАН лицето В.Х. е имало надлежно заверено пълномощно да представлява дружеството, доколкото същият едва в съдебно заседание представя документ за оттеглени пълномощия от 31.10.2023г., когато е и датата на съставяне на АУАН. Явявайки се на датата за съставяне и връчване на АУАН – 31.10.2023г. и не представяйки пълномощното в негова полза от същата дата с конкретен час, навежда на извод, че документа е съставен, за да обслужва единствено защитната теза на жалбоподателя. Нещо повече, доброволното му явяване за съставяне и връчване сочи, че явилият се упълномощен представител на дружеството е разполагал с необходимата представителна власт да подпише АУАН. Житейски е изключително логично и обосновано, след като управителят на дружеството е оттеглил пълномощията си за представителство да бъде възложена представителната власт на някого, а опълномощеното до този момент лице или да не се яви, или ако се яви да представи Декларация за оттегляне на пълномощно. Недоказани останаха твърденията на жалбоподателя, че на място при съставяне на АУАН е уведомил проверяващите относно оттеглянето. На същият е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. В настоящият случай, Христов не само, че не е възразил 4 писмено в АУАН, видно от съдържанието на самия документ, ами не се е възползвал и от правата си по чл. 44, ал.1 от ЗАНН да подаде писмени възражения. Което категорично формира извод на съда, че пълномощното от 31.10.2023г. е изрично съставено единствено и по повод на конкретното административно наказателно производство, а оттеглянето му има за цел да обслужи защитната теза на жалбоподател.