Решение № 157 от 27.06.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Монтана, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500275 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба срещу действия на държавен съдебен изпълнител с правно основание чл. 435 и сл. ГПК .

Жалбоподателят Д. И., в качеството си на длъжник по изп. дело № 2-353/2020г. на СИС при РС Монтана твърди в жалбата си, че задължението му по изпълнителното дело от 600 лева присъдени разноски е нараснало необосновано до размер от 3000 лева и въпреки, че е изплатил дължимата сума в хода на принудителното изпълнение, изпълнителните действия продължават с опис на единствения му автомобил, който му е необходим за придвижване от селото, в което живее до болница, тъй като има ТЕЛК и страда от заболявания. Твърди, че няма друго имущество, болен и не може да работи и няма средства да заплати търсената от него сума от 3000 лева. Иска се от съда да вземе решение, с което приеме за недължима сумата от 3000 лева.

Взискателят по изпълнението Б. П., чрез пълномощник адвокат С. Т. оспорва жалбата като недопустима предвид разпоредбата на чл. 435,ал.2 ГПК.

В обясненията си съдебният изпълнител поддържа, че дългът по изпълнителното дело е увеличен с признати от съдебния изпълнител разноски на взискателя , които с различни актове след извършването им са възлагани за плащане от длъжника, за което извън посочените такива в поканата за доброволно изпълнение длъжникът не е бил уведомяван.

Прилага актуална сметка за задълженията по изпълнителното дело и сочи приетите за събиране от длъжника разноски на взискателя и такси по изпълнението.

Окръжният съд, след преценка твърденията на страните, обясненията на съдебния 1 изпълнител, приложеното в копие изпълнително дело, както и изисканото в оригинал такова и въз основа на закона, приема следното:

Жалбата е подадена по пощата на 28.04.2025г. от легитимирано лице – длъжник по изпълнението срещу подлежащи на обжалване съгласно чл. 435,ал. 2 от ГПК актове на съдебния изпълнител, с които се възлагат в тежест на длъжника разноските по изпълнението. По делото не се установява актовете на съдебния изпълнител, с които признава разноски на взискателя и ги възлага за плащане от длъжника, постановени след връчване поканата за доброволно изпълнение на 30.11.2020г. да се съобщавани на длъжника, което обуславя подаване на жалбата в срока по чл. 436,ал.1 ГПК срещу постановленията за разноски на съдебния изпълнител. Изрично чл. 435,ал.2,т.7 ГПК допуска длъжникът да подаде жалба срещу разноските по изпълнението, поради което и съдът приема, че с подадената от длъжника жалба се обжалват възложените му за плащане разноски по изпълнението.

Разпоредбите на чл. 435-438 от ГПК предвиждат защита срещу незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, като съдът сезиран с жалба проверява съответствието на атакуваните действия с нормите, регламентиращи законосъобразното развитие на изпълнителния процес.

Изпълнителното дело е образувано пред СИС при МРС на 25.11.2020г. по молба на Б. П. от село *от 24.11.2020г. и изпълнителен лист, издаден от Районен съд Монтана по гр.дело № 1302/2019г., с който Д.И. от село *е осъден да му заплати сумата 1197.59 лева направени в хода на делото разноски и сумата 600 лева въззивни разноски или общо задължението по изпълнителния лист е в размер на 1797.59 лева , а не както твърди длъжникът само 600 лева. Изрично в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал принудително събиране и на двете суми по изпълнителния лист.

С молбата си взискателят е поискал съдебният изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника и наложи запор или възбрана върху установено секвестируемо имущество и изнасянето му на публична продан. Изрично с молбата е поискано да бъдат събрани от длъжника и разноските, направени в хода на делото.

С постановление от 24.11.2020г. са признати разноски на взискателя 85.79 лева – д.т. и банкова такса, както и 380 лева платено адвокатско възнаграждение, за което длъжникът е уведомен на 30.11.2020г. с изрични указания за възможността за обжалване постановлението за разноски, от която възможност не се е възползвал.

В хода на делото, след получаване на справки за имущество, банкови сметки и трудова заетост на длъжника, са наложени запори по банкови сметки на длъжника, върху трудово възнаграждение, извършен е опис , оценка и ПП на МПС и движими вещи, възложени на взискателя с постановления на ДСИ, както и на 11.04.2025г. е извършен опис на новопридобит от длъжника лек автомобил.

Според справката на дълга към 29.05.2025г. дължимите от длъжника суми са 1797.59 лева по изпълнителния лист и 1075.65 лева разноски на взискателя, от които 290 лева 2 депозити за вещи лица, 380 лева адвокатско възнаграждение и 405.65 лева държавни такси, такси за справки и банкови такси. Общо дължимото по изпълнителното дело е 2873.24 лева, като към 29.05.2025г. е събрана от длъжника сума в размер на 1036 лева, от които 954.28 лева изплатено на взискателя и 81.72 лева събрана пропорционална такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, наричана по-долу Тарифата .

С резолюции по делото за периода 18.12.2020г. – 28.04.2025г. съдебният изпълнител е признал разноски на взискателя и ги е възложил за плащане на длъжника без за това последният да е уведомен. Така признатите държавни такси и разноски, внесени в хода на делото от взискателя са следните:

-17.50 лв. , от които 15 лева такси справки / чл. 32 Тарифата / и 2.50 банкова такса -лист 17 и 24 от делото ;

-55.46 лв. разноски за 3 бр. наложени запора, от които по 18 лева д.т /чл. 36 Тарифа/ и 1.46 лева преводна такса - лист 38;

-10.88 лв. разноски- 6 лева д.т справка КАТ /чл. 32 тарифа/ и 4.88 лева такса към КАТ и преводни такси-лист 57;

-19.08 лв. разноски - запор МПС, от които 18 лева д.т /чл. 36 Тарифа/ и 1.08 лева преводна такса - лист 64;

-234.19 лв. разноски опис на МПС и движими вещи, от които 170 лева възнаграждения за две вещи лица, 60 лева д.т. опис /чл. 47 Тарифа/ и 4.19 лева преводни такси - листове 70, 76.

80, 87 и 88;

-11.60 лв. разноски справка КАТ, от които 6 лева д.т. справка КАТ /чл. 32 тарифа/ и 5.60 такса КАТ и преводна такса - лист 183;

-19.50 лв. запор МПС , от които 18 лева д.т запор /чл. 36 Тарифа/ и 1.50 лева предводна такса - лист 204;

-61.15 лв. разноски за предаване на възложените на взискателя МПС и движими вещи, от които 60 лева д.т и 1.15 лева преводна такса- листове 200,211;

-180 лв. разноски опис МПС, от които 60 лева д.т. /чл. 47 Тарифа/ и 120 лева възнаграждение за вещо лице - лист 23 232.

Безспорно е установено по делото, че държавните такси, описани по-горе са плащани от взискателя, ведно с дължимия ДДС по разпореждане на съдебния изпълнител и са за действия , извършвани от съдебния изпълнител с оглед събиране вземанията по изпълнителния лист - налагане на запори върху МПС и вземания на длъжника, извършване опис и оценка на МПС и движими вещи, справки КАТ, за което са приложени съответните платежи документи. Изключение е налице единствено за държавната такса от 60 лева с основание предаване на взискателя възложени движими вещи и МПС и преводната такса от 1.15 лева, която неправилно е възложена в тежест на длъжника. Съгласно чл. 48,ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК за принудително отнемане 3 от длъжника и предаване на купувача на движими вещи след публична продан таксата е за сметка на купувача. В случая движимите вещи и МПС за възложени на взискателя, който се явява купувач при проведената ПП, поради което и таксата общо от 61.15 лева е за негова сметка. В тази част постановлението на съдебния изпълнител за възлагане за плащане на длъжника, включено в протокола от 26.06.2024г. за принудително отнемане на вещи /л. 211 от изп.дело/ следва да се отмени като незаконосъобразно.

Съгласно чл. 79,ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, поради което и правилно със съответните актове и предвид искането на взискателя съдебният изпълнител е възложил в тежест на длъжника за събиране направените от взискателя в хода на делото разноски.

Доводите на жалбоподателя, че необосновано е нараснал дълга му по изп.дело са неоснователни. Същият от 1797.59 лева по изп.лист е увеличен със сумата на дължимите съгласно чл. 79,ал.1 ГПК разноски на взискателя в общ размер 810.29 лева, включващи 380 лева адвокатско възнаграждение, 85.79 лева д.т за образуване на делото и проучване имущественото състояние на длъжника , съобщени на длъжника , както и 344.50 лева разноски за прилагане на съответните изпълнителни способи –запор на вземания, на движими вещи , опис МПС и движими вещи. Върху събраните в хода на изпълнението суми се дължи и пропорционална д.т по чл. 53 от тарифата , надлежно събирана . В случай, че длъжникът не е искал да бъде натоварен с плащане на разноски по принудителното изпълнение, то е следвало доброволно да заплати задълженията си по изпълнителния лист в общ размер 1797.59 лева. Поради противоправно бездействие на жалбоподателя да изпълни задължението си за заплащане присъдените с влязло в сила решение разноски, същият е станал причина за образуване на изпълнителното дело и начисляване на съответните такси и разноски, довели до увеличаване размера на дълга му.

В случай, че длъжникът иска да избегне продажбата на описаното на 11.04.2025г.

МПС, то може да се възползва от разпоредбата на чл. 454 ГПК, според която съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.

Вземането по изпълнителния лист е 1797.59 лева, поради което и при внасяне на 359.52 лева от него жалбоподателят може да поиска от съдебния изпълнител да спре изпълнението, като се задължи всеки месец да внася по сметка на ДСИ сумата 179.76 лева. Ако не плати някоя от месечните вноски, то съдебният изпълнител по молба на взискателя ще продължи изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране.

Предвид гореизложеното съдът приема жалбата срещу разноските по изпълнението, възложени в тежест на длъжника за частично основателна.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 26.06.2024г. на съдебния изпълнител по изп.дело № 2-353/2020г. на СИС при РС Монтана , включено в протокола от същата дата, с което са признати на основание чл. 79,ал.1 ГПК в полза на взискателя и в тежест на длъжника разноски в размер на 61.15 лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. И. в останалата й част срещу постановленията на ДСИ за периода 18.12.2020г. – 28.04.2025г. по изп.дело № 2-353/2020г. по описа на СИС при РС Монтана, с които на основание чл. 79,ал.1 ГПК в полза на взискателя и тежест на длъжника са признати разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5