Решение № 115 от 03.07.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Е.П., 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Мирослава Ст. Шопова Велинова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20261820200020 по описа за 2026 година

Д. Н. Д. от с. Мгр.С, с ЕГН **********, е обжалвала ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 10885143/29.05.2025г. изд. от ОДМВР С, респ. наложеното административно наказание „глоба в размер на 100.00 лева“ на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

В жалбата до съда са въведени съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш.

Административнонаказващият орган, редовно призован за с.з., не е изпратил представител. С придружителното писмо по чл.60, ал.2 ЗАНН застъпва становище, че наложеното с ЕФ наказание следва да бъде потвърдено. С писмена защита депозирана от юрисконсулт Георгиева също се поддържа законосъобразност на издадения ЕФ.Претендира се юрисконсултско възнагаждение.

РП Е.П., редовно призована за с.з., не е изпратила представител и не е депозирано становище по жалбата.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

На 29.05.2025г. в 15.10 ч. на АМ “Тракия”, км.14+100, община Е.П., обл. Софийска, посока С-Бургас автоматизирано техническо средство АRН САМ S1 / №120cd16 /, насочено към гр. С, е регистрирало движещо се със скорост от 107 км/ч моторно превозно средство – л.а. „Форд Галакси“ с ДК№ СО **** ВС. Разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е била 90 км/ч.. Видно от отбелязването в елекронния фиш, процесното МПС към 29.05.2025г. в 15.10 ч. е било използвано от жалбоподателката, което се оспорва с жалбата до съда.

1

По делото са приети: ЕФ Серия К № 10885143/29.05.2025г. изд. от ОДМВР С, Протокол от проверка № 126-СГ-ИСИС/23.08.2024г. на БИМ, ГД „МИУ“, О „ИСИС“, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Заповед за утвърждаване образец на елекронен фиш, Заповед за изменение на заповед за утвърждаване образци на електронни фишове, снимки на и от АТС, Протокол за използване на АТС, ежедневна форма на отчет, Заповед № 587/09.05.25 г. , справка служебна промяна на регистрация на МПС, извадки от АИС АНД, схема за въведени ограничения на процесния пътен участък към 29.05.25 г., справка за нарушител / водач, справка АИС АНД за влязъл в сила ЕФ № 9209680/2024г., ЕФ№ 9209680/2024г. изд. от СДВР.

От протокола за проверка от 23.08.24г. е видно, че АТСС е било в съответствие с одобрения тип, а грешките не превишават максимално допустимите за типа средства за измерване, следователно към 29.05.2025г. са били изпълнени нормативните изисквания за настройки на АТС и последното е отчело допустимата грешка при измерване на скоростта, която е в порядъка на 3 км/ час до 100 км/ч. и +/- 3% над 100 км/час.

Видно от удостоверението за одобрен тип средство за измерване, срокът на валидност на АТСС е до 07.09.2027 година. От доказателствата се установява скоростта, с която се е движило процесното МПС, индивидуализиращите МПС белези, в т.ч. вид и модел на МПС, ДК№.

Снимковият материал е изготвен по надлежния ред и отразява вида на МПС, дата, час, ДК№ на автомобила, като представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал. 15 от ЗДвП. Снимковият материал предоставя данни и за координатите, при които е било извършено заснемането, а Протокол за използване на АТСС, попълнен надлежно, предоставя данни за конкретното място, където това е извършено, както и за разстоянието от пътния знак с въведено ограничение, в обхвата на което процесният л.а. се е движел с посочената в ЕФ скорост.

Процесното техническо средство е преминало метрологична проверка, със срок на валидност до 07.09.2027 година. Приложения към административната преписка снимков материал съдържа описание на скоростта, с която се е движил автомобила / 107 км/ч /, при скоростен лимит 90 км/ч., сигнализиран с ПЗ „В-26“. АТСС е регистрирало извършеното от жалбоподателя нарушение в час, дата и място изрично отразени в приложения към административната преписка снимков материал, като регистрацията е настъпила в интервала от време отразен в протокола за използване на АТСС от 29.05.2025г..

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в таблица към тази алинея. В случая сигнализирането на въведеното ограничение е извършено с ПЗ „В-26“ и жалбоподателката е нарушила забраната. Заснемането е извършено с АТСС ARH CAM S 1. Превишаването на максимално разрешената скорост е било повече от 10 км/ч, а именно 17 км/ч., като разпоредбата на чл.

182, ал.2, т.2 ЗДвП предвижда глоба в размер на 50.00 лева за превишаване от 11 до 20 км/ч..

Съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. В процесния ЕФ е отразено, че нарушението е било извършено в условията на повторност, респ. в едногодишен срок от влизане в сила на 12.10.2024г. на ЕФ К № 9209680/18.05.24г. изд. от СДВР. Съгласно §6, т.33 от ДР към ЗДвП “Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач”. АНО, чиято е доказателствената тежест е ангажирал доказателства, че нарушението предмет на разглеждане и визирано в ЕФ Серия К № 10885143/25.09.2025г. изд. от ОДМВР 2

С, е било извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К № 9209680/18.05.24г. изд. от СДВР., с който на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. Описание на последно цитирания ЕФ се съдържа и в нарочна Справка за нарушител/ водач

/ приложена към административнонаказателната преписка / л.35 от делото /.

По възражения на жалбоподателя в абз.2 жалбата от 13.12.25 година на раздел „Фактическа обстановка“ към

Липсва законодателна хипотеза, която да изключва административнонаказателната отговорност в случай, че лицето / субект на административнонаказателно преследване за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, със санкционните последици по чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП / „не е в състояние да идентифицира реалния водач“ към датата на вменяваното административно нарушение /вж. жалбата до съда/, респ. към 29.05.2025г..

Единствено предоставянето в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и едновременно с това предоставяне и на копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство освобождаваща лицето, на което е издаден електронният фиш / чл.189, ал.5 ЗДвП, действаща редакция към 29.05.25г. /, доказателства за реализирането на които две кумулативно установени от закона предпоставки не са ангажирани в процеса, което е в тежест на жалбоподателя по делото. Изминалите пет месеца от датата на нарушението до връчване на обжалвания ЕФ не обосновава значителен период от време, който да препятства възможността за установяване и посочване ползвател на процесното МПС към 29.05.25г. различен от лицето адресат на ЕФ, до колкото са въведени с жалбата твърдения за такова лице.

По изложените съображения съдът приема, че обжалвания електронен фиш следва да бъде потвърден в частта, с която се ангажира административнонаказатената отговорност на жалбоподателката на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

По санкцията

Според деистващата към 29.05.25г. редакция на чл.182, ал.4 от ЗДвП, при повторно нарушение по ал. 1, т. 1-5, ал. 2 и ал. 3, т.1-5, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Съгласно действащата редакция на чл.182, ал.2, т.2 ЗДвП към 29.05.25г. водач , който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, се наказва с глоба 50.00 лева за превишаване от 11 до 20 км/ч.. Следователно наказание за повторно нарушение по ал. ал. 2, т. 2 на чл.182 ЗДвП е в размер на 100.00 лева/51.13 евро. Ето защо обжалвания ЕФ следва да бъде потвърден и в частта относно установения с него размер на наложената на жалбоподателката глоба от 51.13 евро.

По разноските

При този изход на спора по делото, съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ са установени границите на възнаграждението за защита в производства по ЗАНН. Преценката относно размера на дължимото се по конкретното производство юрисконсултско възнаграждение се извършва съобразно чл.37 от Закона за правната помощ. Жалбоподателят не е оспорил размера на претендираното юрисконсултско възнагаждение. В този смисъл съдът намира, че 3 следва да се присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 76.69 евро.

При горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 10885143/29.05.2025г. изд. от ОДМВР С, с който на Д. Н. Д. от с. М, гр.С, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба в размер на 100.00 лева / 51.13 евро“ на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Н. Д., с ЕГН **********, да заплати на ОДМВР С разноски по делото юрисконсултско възнаграждение в размер на 76.69 евро .

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – С област в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________

4