Определение № 97 от 17.01.2020, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97/17.1.2020г. гр. Пловдив, 17.01.2020 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ -

XXVIIІ състав в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ като разгледа административно дело № 2963 по описа на съда за 2019год., докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:

В срока за обжалване на решението по посоченото адм. дело е постъпила молба от адвокат К.Г., процесуален представител на Ф.С.А. за изменение на основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК на решение

№2764/23.12.2019г. в частта му за разноските, присъдени в полза на ищеца. Сочи се, че присъдения размер за адвокатско възнаграждение е в противоречие с разпоредбата на чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата, която определя, че същото се дължи на съответният атвокат, а не в полза на ищеца. Моли се съда да измени решението в тази му част и да осъди ответника Община Пловдив да заплати дължимите и направени по делото разноски за определеното адвокатско възнаграждение от 300.00 лева в полза на процесуалния представител.

Ответника Община Пловдив не взима становище по молбата.

Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1, предл.1 от ГПК във връзка с §.2 от ДОПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения.

С решението по цитираното дело е уважен иска на Ф.С.А. *** за изплащане на обезщетение в размер на 30 лева за причинени имуществени вреди. Видно от приложените по делото пълномощно и протоколите от съдебните заседания, ищецът по делото е представляван от адв.Г. по реда на чл.38 ал.1 т.3 от Законът за адвокатурата, който е предявил разноски за дължимо адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Законът за адвокатурата. Съгласно посоченият текст в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати . Така е присъдено минимално възнаграждение за един адвокат в размер на 300.00 лева, за което ответникът неправилно е осъден да го заплати на ищеца. Очевидно извършените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с производството по настоящото дело, е следвало да бъдат определени по реда на чл.38 ал.2 от Законът за адвокатурата в полза на адв. К.Г., в който смисъл е и трайната съдебна практика. Ето защо с оглед изхода на спора, такива следва да бъдат присъдени в минималния предвиден в разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения в размер от 300.00/триста/ лева.

По тези съображения молбата се явява основателна, като с настоящото определение следва да се измени посоченото Решение №2764/23.12.2019г. в частта, в която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца от 300.00 лева, като се осъди ответника да заплати техния размер в полза на адв.Г..

Мотивиран от гореизложеното, на осн. чл.248 ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение №2764/23.12.2019г.,, постановено по административно дело № 2963/2019г. по опис на Административен съд, XXVIIІ състав, като:

ОСЪЖДА Община

Пловдив- град Пловдив ЕИК*** да заплати на Ф.С.А., ЕГН**********, с адрес *** обезщетение в размер на 30.00 /тридесет/ лев и съдебни разноски в размер на 10.00 /десет/ лева, представляващи държавни такси.

ОСЪЖДА Община Пловдив- град Пловдив ЕИК*** да заплати на АДВОКАТ К.Д.Г. Булстат **********, с адрес *** съдебни разноски в размер на 300.00 /триста / лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване пред Върховният административен съд в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

СЪДИЯ: