Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 190 от 22.07.2025, Районен съд - Козлодуй

Съд
Районен съд - Козлодуй
Дело
Гражданско дело 435/2025
Вид
Решение № 190
Подписан
22.07.2025
Състав
Адриана Георгиева Добрева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 2 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 9 и ал. 13 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 9 и ал. 13 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Козлодуй, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Адриана Г. Добрева при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело № 20251440100435 по описа за 2025 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на Д. П. Ф., ЕГН ********** с адрес в с........................ чрез пълномощник адвокат Юлияна О. Г. от САК, с която е предявил против „Фератум България“ ЕООД, ........................, със седалище и адрес на управление: ............., представлявано от Десислава Николова и Ивет Венева, обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за обявяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1291980 от 05.10.2023 г. поради противоречието му със закона и в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за обявяване нищожността на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № 1291980 от 05.10.2023 г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от „Ferratum Bank“ в полза на ответника, поради неравноправност на клаузата и поради противоречие на същата със закона.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1291980 по реда на ЗПФУР на 05.10.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил заем в размер на 2450,00 лева, погасим в срок от 12 месеца, при ГПР в размер на 49,11 %. Сочи, че съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на ответното дружество. Твърди, че в Договора за кредит не е посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Сочи, че след като е усвоила сумата, е установила, че са начислени такси за обезпечение с поръчителство услуга, предоставяна от партньор на ответника в размер на 2327,50 лева. Оспорва Договора за кредит като 1 недействителен поради това, че дължимите вноски по Договора за поръчителство не са посочени в Договора за кредит. Наред с това сочи, че нито в Договора, нито в ОУ към него, е посочено, че сключването на Договор за поръчителство е задължително условие за предоставянето на кредита, каквото се явявало всъщност. Счита, че Договорът за кредит е недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и развива съображения в насока, че не е ясно как е формиран размерът на ГПР. Твърди, че посоченият размер на ГПР е грешен, т.к. в него не била включена дължимата сума по Договора за предоставяне на поръчителство, а при включването на последната в размера на ГПР, аргументира, че същият надвишава законово допустимия размер. Сочи, че посочването на по-ниски стойности в Договора, от действителните такива, представлява заблуждаваща търговска практика. В заключение излага, че клаузата на чл. 5 от Договора е нищожна, поради това, че е неравноправна, както и поради противоречието й с чл. 10, ал. 2; чл. 10а, ал. 3; чл. 19, ал. 2 и ал.

4 ЗПК. При тези твърдения моли съда да прогласи Договора за кредит за нищожен, а в условията на евентуалност – чл. 5 от Договора. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен Договор за кредит за сумата от 2450,00 лв., със срок на издължаване 12 месеца, при ГПР 49,11 %. Сочи, че съгласно чл. 5 от Договора, ищецът е бил длъжен да даде подходящо обезпечение чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта). Оспорва поръчителството от Мултитюд Банк (Малта) да е била задължително условие за сключване на Договора за кредит и твърди, че кредитополучателят е имал възможност да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. В допълнение сочи и че според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избира обезпечението. Оспорва да е надлежна страна в процеса и счита, че искът следва да е насочен срещу Мултитюд Банк (Малта), като развива съображения в насока, че Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което той не е страна. Аргументира, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация, включително и относно дължимите такси във връзка с поръчителството. Излага, че доколкото Договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от трето лице, то разходът за нея, не следва да се включва в размера на ГПР. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между тях е сключен Договор за предоставяне на **** по реда на ЗПФУР, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 2450,00 лева, погасим в 12 месечен срок, при ГПР в размер на 49,11 %, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща предоставяне на обезпечение – поръчителство, във връзка с която е предоставено 2 поръчителство на Ferratum Bank срещу възнаграждение, платимо от кредитополучателя в размер на 2327.50 лв.

В чл. 5 от приложения по делото договор е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителството предоставено от Ferratum Bank в полза на Дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В същата разпоредба е посочено, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

По делото е представена и преддоговорна информация, в която кредиторът изрично е посочил, че не е включил в ГПР възнаграждението по гаранционна сделка, а очакваните разходи, свързани с гаранционната сделка ще бъдат в размер на 2327.50 лв.

По делото са представени и общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него 3 информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му. В случая между страните не се спори относно сключването на договора и същевременно съдът намира, че е спазена формата за сключването му, като по делото е представена е разменената преддоговорнаинформация.

По делото беше доказано, че в конкретния случай и доколкото ищецът не е могъл да предостави поръчител – физическо лице, такъв е осигурен от кредитодателя в лицето на Ferratum Bank, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 2327.50 лв. видно от преддоговорната информация, като по делото липсват данни да е начислено възнаграждение по гаранционната сделка в по-голям размер.

Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви 4 други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.