Определение № 5792 от 13.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1818/2026
- Вид
- Определение № 5792
- Подписан
- 13.03.2026
- Състав
- Милена Богданова, Весела Трайкова Живкова Офицерска, Илиана Станкова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.2, т.1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.2, т.1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.2, т.1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.2, т.1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.2, т.1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.2, т.1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.2, т.1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56 · Конституция на Република България
- чл. 313 · Наказателен кодекс
- чл.313, ал.1 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5792 гр. София, 13.03.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милена Богданова
Членове:
Весела Тр. Живкова Офицерска
Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно частно гражданско дело № 20261100501818 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 21771/23.01.2026 г. на В. К. М., подадена чрез адвокат Д.Б., срещу Определение № 51652/18.12.2025 г. по гр.д. № 58248/2022 г. по описа на СРС, ГО, 164 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя В. К. М., чрез пълномощника му адв. Д.Б. от САК, за освобождаване на основание чл. 83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса, дължима за въззивно обжалване по подадената от нея Въззивна жалба вх. № 341225/20.10.2025 г. срещу Решение № 17555/30.09.2025 г., с което във втора фаза по извършване на съдебна делба са изнесени на публична продан допуснатите до делба недвижими имоти.
Оплакванията са, че отсъствието на жалбоподателката от България поради здравословни причини е предпоставило невъзможността сьщата да представи изисканата от съда декларация, поради което изявление, заместващо декларацията, е направено от пълномощника - адв. Д.Б.. При тези съображения се иска въззивният съд да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да бъде уважено искането за освобождаване на жалбоподателката от дължимата държавна такса.
С частната жалба не са представени доказателства.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбоподателят В. К. М. е подала чрез пълномощника си адв. Д.Б. Въззивна жалба вх. № 341225/20.10.2025 г. срещу постановеното по делото Решение № 17555/30.09.2025 г.
С Разпореждане № 163754/22.10.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без движение подадената въззивна жалба с указания жалбоподателката да внесе по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 2 865.38 лева, както и да отстрани други констатирани нередовности.
С молба-уточнение с вх. № 361708/05.11.2025 г. от името на страната по делото адв.
Б. е уточнила интереса от обжалването, представила е преписи от жалбата за връчване на насрещните страни и е направила искане за освобождаване на доверителката и от задължението за внасяне на държавната такса по въззивната жалба. Посочила е, че доверителката и няма доходи, има влошено здравословно състояние и няма друго имущество освен това, предмет на делбата. Направила е и искане за предоставяне на нов срок за изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса (грешно посочено като 1
„удължаване с нов срок“) след влизане в сила на съдебния акт по чл. 83 от ГПК.
С Разпореждане № 172882/10.11.2025 г. първостепенният съд е указал на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за невъзможността за заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.
С молба вх. № 396670/03.12.2025 г. адв. Б. е посочила, че доверителката и пребивава продължително в Испания, включително и поради здравословен проблем, поради което няма възможност за представяне на декларация за материалното и състояние, но от нейно име адв. Б. заявява, че освен процесните имоти доверителката и не разполага с друго имущество, от което да черпи доходи, като доходът и е като на пенсионер. Поддържа се искането съдът да я освободи от дължимата държавна такса за обжалването.
С обжалваното Определение № 51652/18.12.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на В. К. М., заявено чрез адв. Д.Б. от САК, за освобождаване от заплащане на дължимата за въззивното обжалване държавна такса и е определил нов срок от 1 месец, считано от влизане на определението в сила, в който жалбоподателката да представи доказателства за внесена в полза на въззивния съд дължимата държавна такса.
Мотивите на съда са, че не са представени доказателства относно имущественото състояние на молителката, тя е в пенсионна възраст, но не е ясно получава ли пенсия и в коя държава – България или Испания, била е активна страна в процеса и е внасяла всички дължими такси и разноски. Изложил е, че съдът не може да обоснове решението си по искането за освобождаване от заплащане на държавна такса на декларация от пълномощника на страната, доколкото всяка декларация по чл.83, ал.2 от ГПК е скрепена с възможност за реализиране на наказателна отговорност за деклариране на неверни данни, докато изявлението на адв. Б. от името на доверителката и има декларативен характер, но не е скрепено със санкцията по чл. 313 от НК и не е правно обвързващо съда. По тези съображения съдът е приел, че не може да се направи извод за влошено финансово състояние на молителката, което е основание за отхвърляне на искането по чл. 83, ал.2 ГПК.
Определението е връчено на адв. Б. на 12.01.2026 г., а частната жалба срещу него е подадена на 19.01.2026 г. по пощата.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предоставената от законодателя възможност за освобождаване на физическите лица от задължението за плащане на такси и разноски в съдебните производства при предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК цели облекчаване на тези лица при провеждането на съдебното производство. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин на нарушени или застрашени негови права или законни интереси, закрепено в нормата на чл. 56 КРБ, чрез предоставяне на равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение.
Същевременно, така предоставената възможност трябва да бъде упражнявана от страната добросъвестно (чл. 3 от ГПК), а законът в чл. 83, ал.2, т.1-7 ГПК установява относимите към преценката по искането критерии. Налице е и постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възрастта, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, т.е. доколко материалното състояние на молителя, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане. Съществено по 2 отношение основателността на направеното искане е дали при съпоставката между материалното състояние на молителя такова, каквото се установява или е декларирано от молителя към момента на искането, и размера на дължимата държавна такса, може да се направи извод, че то не му позволява нейното заплащане.
В разпоредбата на чл.83, ал.2, т.2 ГПК е предвидено удостоверяване чрез декларация на имущественото състояние на лицето, желаещо освобождаване от задължението за заплащане на държавни такси и/или разноски по производството, поради което представянето на декларацията е условие за преценка на основателността на искането. Тази декларация представлява частен свидетелстващ документ, на който законодателят е придал обвързваща съда доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, като в случай на невярно деклариране деклараторът носи наказателна отговорност по чл.313, ал.1 НК.
Необходимостта от представянето на такава декларация е било известно на пълномощника – регистриран действащ адвокат, видно от изявленията му в молбата от 03.12.2025 г., но въпреки това не е представена с молбата – уточнение изходяща от молителката В. К. М. декларация, нито каквито и да било други доказателства за имущественото и състояние, включително доходите от пенсия, при твърдението на адв. Б., че има такива, но неяснотата в какъв размер е пенсията. Не са представени и не е заявена готовност за представяне и на доказателства за твърдяното влошено здравословно състояние на молителката, за семейното и положение, трудовата заетост и изобщо – за обстоятелства, имащи значение за преценката за възможността и да заплати дължимата държавна такса. Не е изразено и намерение за представянето на такива доказателства, нито е направено искане по чл. 63 ГПК за продължаване на срока за това.
Позитивното ни право не предвижда възможност друго физическо лице, било то и пълномощник – адвокат, да декларира от името на представляваното лице обстоятелства, които законът свързва с наказателна отговорност за лъжливо деклариране - потвърждаването на неистинни или укриването на истинни факти и обстоятелства с правно значение в писмена декларация, която по силата на закона се представя пред съда – в случая за удостоверяване истинността на твърденията за лошо имуществено и/или здравословно състояние, препятстващи възможността на лицето да заплати дължимата държавна такса.
Декларацията следва да изхожда от самия молител и само неговите изявления, направени при съзнаване на носената наказателна отговорност по чл. 313 НК, са годни да удостоверят правно значимите факти и са обвързващи правораздавателния орган, сезиран с искането, освен ако други налични по делото доказателства не ги опровергават. Пребиваването на молителката в чужбина не е пречка за съставяне от нея и представяне по делото на декларация по чл. 83, ал.2, т.2 ГПК, щом като е отправила до съда искане за освобождаване от задължението да внесе дължимата държавна такса за продължаване на съдебното производство пред въззивния съд. Такава готовност не е декларирана в молбата – уточнение, нито е направено искане за продължаване на срока за представяне на декларация по чл. 83, ал.2, т.2 ГПК, изходяща от страната – молител, или на други доказателства по искането за освобождаване от държавна такса.
Декларация и/или доказателства не са представени и с частната жалба, като и с нея се поддържа произнасяне по искането по чл. 83, ал.2 ГПК въз основа на изявлението на пълномощника на молителката, което според последния е заместващо декларацията. По горните съображения това становище не може да бъде споделено.
На основание гореизложеното частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Това не е пречка за отправяне на ново искане по чл.
83, ал.2 ГПК с представяне на изходяща от страната декларация по т.2 на разпоредбата или представяне на други доказателства за твърдените правно значими по искането по чл. 83, ал.2 ГПК факти и обстоятелства.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 51652/18.12.2025 г. по гр.д. № 58248/2022 г. по описа на СРС, ГО, 164 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя В. К. М., чрез пълномощник адв. Д.Б. от САК, за освобождаване на основание чл. 83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса, дължима за въззивно обжалване по подадената от нея Въззивна жалба вх. № 341225/20.10.2025 г. срещу Решение № 17555/30.09.2025 г.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1 ГПК - с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4