Акт № 20876 от 05.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20876 гр. София, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №

20251110151420 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

С искова молба вх. № 367282/10.11.2025г. ищецът ******* е предявил по реда на чл.

422 ГПК положителни установителни искове против ответника И. С. К., с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5653.42 евро (11 057.13 лева), представляваща главница за периода от 10.09.2014 г. до 10.04.2019 г. по договор за кредит Експресо от 20.03.2012г., падежирал на 10.04.2019г., ведно със законна лихва за период от 13.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1024.69 евро (2004.11 лева), представляваща договорна лихва за период от 10.08.2014 г. до 09.04.2019 г., сумата 592.63 евро (1159.08 лева), представляваща мораторна лихва за период от 10.09.2014 г. до 09.04.2019 г., сумата 2063.03 евро (4034.94 лева), представляваща мораторна лихва за период от 10.04.2019 г. до 12.01.2023 г., както и 25,56 евро (50,00 лева), представляваща разходи при изискуем кредит, за които суми на 25.01.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 2234/2023г. по описа на СРС, 27 състав.

В исковата молба се твърди, че между К.Д. К.а, като кредитополучател, и ответника И.

С. К., като съдлъжник, от една страна, и *******, с правоприемник *****, като кредитор, от друга страна, е сключен договор за кредит Експресо от 20.03.2012г., по силата на който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 15000.00 лева, със срок на издължаване до 10.04.2019г. на месечни вноски, всяка от които дължима в срок до 10-то число на месеца.

Предоставеният кредит се олихвявал с номинален фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е в размер на 8,9 % годишно или 0,0247 % на ден.

При сключване на договора за кредит наказателната лихва за забава е била в размер на 6 процентни пункта над номиналния лихвен процент, като лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 14,9 %. Годишният процент на разходите по кредита е бил в размер на 10.91 %. Общата дължима сума, изчислена към датата на сключване на договора за кредит, е била в размер на 21040.98 лева. Поради неизпълнение на задълженията по процесния договор, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по чл.417 ГПК спрямо ответника, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2234/2023г. по описа на СРС, като било депозирано възражение от ответника, в която връзка е предявена настоящата искова претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва основателността на предявените искове. Излагат се съображения, че исковата претенция се основава единствено на извлечение от счетоводните книги на ищеца, които не се ползват с материална доказателствена сила. Оспорва да е настъпила изискуемостта на претендираните вземания. Релевира се евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли на предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

По заявление на ищеца ******* е образувано ч.гр.дело № 2234/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, в хода на което на 25.01.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжниците К.Д.

К.а и И. С. К. да заплатят солидарно на ******* сумата 11 057,13 лева, представляваща главница по Договор за кредит Експресо №11/**********/20.03.2012, падежирал на 10.04.2019г., ведно със законна лихва за период от 13.01.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 2 004,11 лева, представляваща договорна лихва за период от 10.08.2014 г. до 09.04.2019 г.; сумата 1 159,08 лева, представляваща мораторна лихва за период от 10.09.2014 г. до 09.04.2019 г., сумата 4 034,94 лева, представляваща мораторна лихва за период от 10.04.2019 г. до 12.01.2023 г.; сумата 50,00 лева, представляваща разходи при изискуем кредит, както и държавна такса в размер на 366,11 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника И. С.

К., поради което съдът с разпореждане от 02.10.2025 г. е указал на заявителя по реда на чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта срещу длъжника, като в указания срок банката е депозирала пред съда исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото гражданско дело.

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1/ наличие на действителен договор за кредит Експресо от 20.03.2012г., сключен между К.Д. К.а, като кредитополучател, и ответника И. С. К., като съдлъжник, от една страна, и ******* АД, с правоприемник *****, като кредитор, от друга страна, чието съдържание включва задължение на ответника И. С. К. да върне предоставената по договора за кредит сума при сочените от ищеца условия и срок; 2/ реално предоставяне на уговорената парична сума в полза на кредитополучателя К.Д. К.а; 3/ настъпване изискуемостта на вземанията по договора за кредит за главница, възнаградителна и мораторна лихва и разходи за изискуемост, както и размер на същите. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. По възражението за погасяване на сумите по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че са налице основания за спиране и прекъсване течението на давностния срок.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените доказателства, че между ******* АД и кредитополучателя К.Д. К.а и И. С. К., последният като съдлъжник, е сключен процесният договор за потребителски кредит „Експресо“ от 20.03.2012 г., по силата на който на кредитополучателя К.Д. К.а е предоставен кредит в размер от 15 000 лева, а последната са е задължила да го върне до 10.04.2019 г., на 84 месечни погасителни вноски (в общ размер на 21 040,98 лв.), с падежна дата 10-то число на месеца, съгласно погасителен 2 план (който е приет като доказателство по делото и съдържа пълна информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на вноските), при уговорен ГПР в размер на 10,91% и ГЛП от 8,9%. По така сключения договор ответникът И. С. К. се е задължил като съдлъжник.

Съгласно т.14 от договора по кредита се дължи такса в размер на 359 лева, която съгласно част II, чл. 5 се удържа от разплащателната сметка на кредитополучателя при отпускане на кредита. Съгласно т.15 от договора към договора се дължат и разходи за застраховка „Живот“ на кредитополучателя в размер на 365,10 лева, като в тази връзка е представено и заявление за застраховане на К.Д. К.а с „ЗАД Сожелайф България“ с покритие върху живота, здравето и телесната цялост на застрахованата, както и покритие при настъпване на риска „безработица“. Ползващо се лице по застрахователното правоотношение е ******* АД.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора, кредитополучателят е запознат с Тарифата, действаща към деня на сключване на договора, и е съгласен да заплаща предвидените в същата такси и комисиони със свързаните със сключването и изпълнението на настоящия договор операции и дейности до окончателното прекратяване на правоотношението.

Не се спори по делото, че по силата на извършено преобразуване чрез вливане от 30.04.2020г. ****** (с предишно наименование ******) се влива в *******, като на това основание последната встъпва в правата и задълженията по възникналите правоотношения по сключения договор.

Съдържанието на така сключения договор разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Кредитополучателят е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действал в рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитодателят е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора последният е действал в качеството на "търговец". Като форма на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор.

За валидността на този договор са приложими разпоредбите на ЗПК, които са повелителни. Съгласно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – т.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води да настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски кредит. Съдът намира, че при сключване на договора не са допуснати нарушения на посочените изисквания. Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочен е общият размер на кредита при съответните допускания и условията за усвояването му; посочен е лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент; посочен е годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в договора и погасителния план начин. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора. В т. 11 от договора е посочен размерът на ГПР по кредита – 10,91 %, а в чл. 7, ал. 1 е посочено какво се включва и какво не във величината 3

ГПР. В случая се установява, че посоченият в договора процент на разходите е действителният такъв, доколкото вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза изрично посочва, че същият е изчислен въз основа на главницата, договорната лихва, такса при усвояване на кредита от 359 лева и сумата по застраховка „Живот“ от 365,10 лева.

Установява се от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, че сумата по кредита е била усвоена от кредитополучателя изцяло на 22.03.2012 г. При това положение е възникнало задължение за нейното връщане съобразно погасителния план, заедно с уговорените в договора лихви. За изпълнението на тези задължения заедно с кредитополучателя солидарно се е задължил и ответникът И. С. К., който има качеството на съдлъжник по договора на основание чл. 121 и сл. ЗЗД, като кредиторът може да иска изпълнение на задължението и от него. Изискуемостта на целия кредит е настъпила на 10.04.2019 г., когато е падежът на последната погасителна вноска. Видно е от счетоводната експертиза, че по кредита са извършвани плащания в общ размер на 6997,44 лева, с които са платени изцяло погасителните вноски за периода от 10.04.2012 г. до 10.08.2014 г. (главница и лихви), както и частично погасителна вноска от 10.09.2014 г., от която е останала дължима главница в размер на 157,59 лева. Размерът на непогасената главница за процесния период от 10.09.2014 г. до 10.04.2019 г. възлиза на 11 057,13 лева, която не се установява да е била погасена чрез плащане, респ. се явява дължима.

Разпечатката съдържа 29 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b65186a2-d413-4e14-a203-80a885411bdb