Решение № 869 от 26.06.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000503576 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Жалба вх. №4071/3475 от 29.09.2022 г., подадена от Й. Й. М., срещу Решение №237/24.08.2022 г. по гр.д.№357/2021 г. на ОС –Монтана, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя обективно съединени при условията на евентуалност искове: Главен иск с правно основание чл.40 от ЗЗД, предявен срещу ответниците Н. И. С., Ф. Т. Ф. и Г. М. Ф., за признаване за недействителна сделката, изповядана на 21.03.2013 г., обективирана в НА №97, т.IV,дело №489/2013 г., извършена с нотариалнозаверено пълномощно рег. №2839/2340/13.03.2013 г. на Н-с Ц. С., с рег.№30 на НК, с която имотът на ищеца с площ от 39,158 дка е продаден на Ф. Т. Ф. и съпругата му Г. М. Ф. за сумата от 5200 лв. Евентуален иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, предявен срещу ответницата Н. И. С., за сумата от 25 452 лева, представляваща получената от нея продажна цена от 5200 лв., ведно с разликата до реалната пазарна стойност на имота, представляваща равностойността на увреждането, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Решението се обжалва изцяло, с оплаквания за неправилност, поради допуснати процесуални нарушения от съда, с които било нарушено правото на защита на жалбоподателя, изразяващи се в даване ход на делото по същество, въпреки че по делото са били представени своевременно болнични листове както от ищеца, така и от неговия процесуален представител. В депозираната пред съда молба изрично е изразено желание на ищеца да присъства лично в откритото съдебно заседание, още повече, че съдът е разпоредил личното му явяване на осн. чл.176, ал.1 от ГПК. Като е даден ход на делото в отсъствие на ищеца и процесуалния му представител, 1 ищецът е бил лишен от възможността да бъдат разпитани допуснатите му от съда свидетели, както и от възможността да вземе становище по представените от ответниците доказателства. Решението е неправилно и по същество, тъй като от представената СТЕ се установява, че пазарната стойност на продадения имот на ищеца е пет пъти по-висока от тази, получена от упълномощената от продавача Н. С.. Нелогично и необосновано е прието от съда, че при посочената драстична разлика, увреждането на ищеца било незначително.

Субективният елемент от фактическия състав на чл.40 от ЗЗД, според жалбоподателя, се демонстрира от обективните действия на ответниците, както и от обстоятелството, че и пълномощникът, и купувачите, са лица, които по занятие се занимават с покупко-продажби на земеделски земи в същия район, което обстоятелство не е обсъдено и взето предвид от съда. Съдът необосновано е кредитирал обясненията на ответника Ф. Т., че основание за ниската продажна цена е сключеният договор за аренда за имота със сина на ищеца М. Й..

Необосновани са изводите на съда, че цената на сделката е била коментирана между купувачите и ищеца, като продавач. Делото е останало неизяснено от фактическа страна досежно твърдяните от ищеца факти, поради допуснатото от съда процесуално нарушение, изразяващо се в даване ход на делото в отсъствието на ищеца и процесуалния му представител. Излагат се съображения по съществото на спора. Решението в частта му по евентуално предявения иск също е неправилно. Необоснован е изводът на съда, че сумата по сделката е получена лично от ищеца. Настоява се за отмяна на обжалваното решение както по главния, така и по евентуално предявения иск, като бъде върнато делото на първостепенния съд за ново разглеждане, при което да бъде дадена възможност на ищеца да упражни правата си, да даде обяснения и да представи доказателства.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, жалбоподателят е освободен от задължението за внасяне на държавна такса на осн. чл.83, ал.2 от ГПК с Определение №175/17.11.2022 г., поради което въззивната жалба е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещните страни, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№5107/4425 от 07.12.2022 г., подаден от Г.

М. Ф., Ф. Т. Ф. и Н. И. С., чрез адв. Р. Б.. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение и за осъждане на въззивника да заплати на въззиваемите направените разноски.

Неверни са твърденията, че е даден ход на делото по същество, въпреки представени болнични листове за ищеца и за процесуалния му представител, с което е било накърнено правото на защита на ищеца – в проведеното о.с.з. на 10.03.2022 г. е присъствал пълномощника на ищеца, допуснати са поисканите двама свидетели при режим на довеждане, и са уважени направените от ищеца доказателствени искания. Ищецът е бил редовно уведомен чрез съпругата си за насроченото на 21.04.2022 г. о.с.з. На 20.04.2022 г. пълномощника на ищеца е депозирал 2 бр. болнични листове с молба за отлагане на делото, като не е приложено медицинско удостоверение съгласно чл.18, ал.2 от НМЕ. Въпреки това съдът е отложил делото за 05.05.2022 г., за която дата ищецът се счита уведомен, на осн.

2 чл.142, ал.3 от ГПК. На 05.05.2022 г. пълномощникът на ищеца отново е депозирал молба за отлагане на делото с 2 бр. болнични листове, отново непридружени от удостоверение по образец, съгласно чл.18, ал.2 от НМЕ, поради което съдът е дал ход на делото. В молбите за отлагане на делото ищецът е заявил, че ще представи такива удостоверения, но те не са депозирани нито пред първостепенния съд, нито с въззивната жалба. Съдът е отхвърлил иска по чл.40 от ЗЗД, поради неустановяването на сговор между пълномощника и купувачите за увреждане на продавача. В мотивите на решението не е обсъдил представените от ответниците доказателства, че в същия район през 2013 г. са били осъществени конкретни сделки на подобни цени, които са били нормални пазарни цени през 2013 г. Също така ответниците са оспорили заключението на вещото лице, което оспорване не е обсъдено в мотивите на решението. Несъстоятелно е твърдението за нищожност на сделката, поради противоречие с добрите нрави, тъй като установената от ВКС практика приема, че продажбата на имот на цена около данъчната му оценка не нарушава добрите нрави.

Правилно съдът е отхвърлил и иска по чл.55 от ЗЗД, тъй като ищецът не е представил доказателства за получаването на продажната цена от пълномощника на продавача.

Недоказана е претенцията за разликата до пазарната стойност на имота, тъй като по делото са представени писмени доказателства за сключени реални сделки в същия район на подобни цени, а заключението на СТЕ е основано само на 3 бр. предложения за продажба на земеделски земи, поради което заключението е необосновано.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписан, поради което е валиден. Същия е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, от родово и местно компетентния съд. По правилността на решението съдът извършва въззивна проверка в рамките на релевираните оплаквания с въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, съдът намира следното:

Между страните не се спори, че на 21.03.2013 г. в гр. Лом, с Нотариален акт №83, т. VI, рег.

№2607, дело №339/2013 г. по описа на Нотариус С. С. с рег.№577 на НК, вписан в Имотния регистър на СВп – гр. Лом с Акт №97, т.IV, дело №489/2013 г., вх.рег.№2639 /на л.9 от приложеното гр.д.№1781/2018 г. на РС-Лом/ е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот – земеделска земя, с който ищецът като продавач, представляван от пълномощника си Н. И. С.-Й., продала от името и за сметка на ищеца, на купувача Ф. Т. Ф., представляван от съпругата си Г. М. Ф., нива с площ от 39,158 дка, трета категория, представляваща имот №156062 – масив 156, парцел 62 по плана за земеразделяне в землището на гр. ***, при подробно описани в исковата молба граници, за посочена в нотариалния акт продажна цена в размер на 5200 лв. Не се спори, че пълномощникът на 3 продавача – ответницата Н. И. С., към момента на сключване на договора за покупкопродажба е била редовно упълномощена от ищеца на 13.03.2013 г. в гр. София, да извърши разпореждане със собствения му недвижим имот, с нотариално заверено Пълномощно със заверка на подпис рег.№2839/13.03.2013 г. и заверка на съдържание с рег.№2840, том 1, акт №79 от 13.03.2013 г. на Нотариус Ц. С., с район РС – София, рег.№030 на НК /на л.10 от гр.д.№1781/2018 г. на РС-Лом/.

С исковата молба с вх.№4951/23.03.2018 г. от регистратурата на РС – Лом, депозирана по пощата с товарителница с дата на изпращане 21.03.2013 г. /на л.20 от гр.д.№1781/2018 г. на РС-Лом/, ищецът е предявил срещу ответниците Н. И. С., Ф. Т. Ф. и съпругата си Г. М. Ф., иск с правно основание чл.40 от ЗЗД, с който иска да бъде признато за установено, че сключеният договор за покупко-продажба от 21.03.2013 г. с Нотариален акт №83, т. VI, рег.

№2607, дело №339/2013 г. по описа на Нотариус С. С. с рег.№577 на НК, е недействителен, тъй като при сключването на договора пълномощникът на ищеца, и купувачът Ф. Т. Ф., представляван от съпругата си Г. М. Ф., са се споразумяли във вреда на ищеца, като продавач, да сключат сделката на увреждаща продавача продажна цена, която към момента на сключване на сделката е била 6-7 пъти по-ниска от пазарната цена за подобен имот в района, която тогава била най-малко 650 лв./дка, което обстоятелство е било известно както на пълномощника на продавача, така и на купувачите. След сключването на договора за покупко-продажба ищецът не бил уведомен от пълномощника за сключения от негово име договор, а узнал за него около 8 месеца по-късно, при направена от него справка в имотния регистър.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците Ф. Т. Ф. и съпругата му Г. М. Ф. са релевирали възражения:

За изтекла погасителна давност за предявяване на иска за недействителност на договора за покупко-продажба;

За надлежно учредена представителна власт на пълномощника на продавача „да продаде на когото намери за добре, при цена и условия каквито договори от мое име и за моя сметка“;

При условията на евентуалност е предявено под формата на възражение твърдение за придобиване на имота от купувачите по давност – с кратка придобивна давност;

Не е налице „сговаряне във вреда на представлявания“ между купувачите и пълномощника на продавача.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Н. И. С. е релевирала следните възражения срещу главния предявен иск по чл.40 ЗЗД за установяване на недействителност на договора за покупко-продажба:

Всички преговори и разговори с купувачите са водени от продавача лично;

Продажната цена е получена лично от продавача, в брой, в деня на сделката, директно от купувачите.

4

По релевираното възражение за погасяване на предявения иск по чл.40 от ЗЗД по давност, съдът намира същото за неоснователно – исковата молба е била депозирана по пощата с пощенско клеймо на изпращане от 21.03.2018 г., поради което искът е предявен в рамките на давностния срок – в последния му ден.

Възражението за придобиване на имота от купувачите по давност не следва да бъде разглеждано, тъй като е недопустимо. То не съставлява годно защитно възражение на ответниците по предявен облигационен иск за прогласяване на нищожност на договор, какъвто е предявеният срещу тях иск. Установяването на възникнало право на собственост в полза на ищците на оригинерно основание може да бъде предявено под формата на евентуално възражение по предявен вещен иск /за собственост или ревандикация на имота – предмет на оспорения договор/, какъвто в настоящото производство не е предявен. При непредявен спор за собствеността върху имота – предмет на договора, претенцията на ответниците за придобиване на право на собственост на оригинерно основание може да бъде предявена само чрез иск, при наличие на предпоставките за допустимостта му. Тъй като претенцията е ненадлежно предявена, не подлежи на разглеждане - съдът не дължи произнасяне по нея, и не се налага частично прекратяване на производството, тъй като по възражението самостоятелно производство не се развива.