Решение № 98 от 26.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000503022 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответницата в първоинстанционното производство М. С. З. в срока по чл.259, ал.1 ГПК (препис от решението е връчен редовно на 16.06.2023 г., жалбата е подадена на 26.06.2023 г.) обжалва с въззивна жалба вх. № 60788/26.06.2023 г. Решение № 2647/23.05.2023 г., постановено по гр.д. № 12912/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 12-ти състав, с което на основание чл.42, ал.1, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 ЗН е обявено за нищожно саморъчното завещание на Г. С. З. с дата на съставяне 22.03.2020 г. в полза на М. С. З., по предявения от С. Г. З. срещу ответника М. С. З. установителен иск.

Въззивната жалба е подадена от процесуален представител-адвокат М. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.11 и л.17 от делото на СГС. Дължимата държавна такса за въззивно обжалване е внесена с вносен документ от 28.07.2023 г.

С оглед на горното съдът е сезиран с редовна и процесуално допустима 1 въззивна жалба.

Поддържа се, че обжалваното в цялост решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че от представените документи вещото лицеграфолог е направил извод, че ръкописният текст и подписът, положен на мястото след „Подпис“ на саморъчното завещание, не са изпълнени от Г. С. З., като многократно е завишил изискванията за полагане на свободен текст върху документ. Счита, че обективно не е възможно единствено от представените документи да се направи категоричен извод за твърденията в заключението, че завещанието не произхожда от завещателя. Поддържа се още, че експертът предварително е изразил становище по заключението, което е повлияло върху вземане на решение по делото от решаващия орган и това е довело до неправилност на решението на съда.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – ищецът С. Г. З. чрез процесуалния му представител адвокат Б. с надлежно учредена по делото представителна власт.

Оспорва всички твърдения изложени във въззивната жалба.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира сторените разноски.

С оглед на така очертания предмет на въззивното производство, Решение № 2647/23.05.2023 г., постановено по гр.д. № 12912/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 12-ти състав, се обжалва в неговата цялост.

В открито съдебно заседание възивницата-ответница, чрез своя процесуален представител моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски за вещи лица и адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият - ищец в съдебно заседание чрез своя процесуален представител моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди решението на първата инстанция. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

2

Софийски градски съд, след изпращане на делото по родова компетентност от Софийски районен съд, е бил сезиран с иск с правно основание чл.42, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 от ЗН, за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 22.03.2020 г. на Г. С. З., поради неспазена форма: като ненаписано изцяло и саморъчно и неподписано от завещателя и поради това, че означението на датата 22.03.2020 г. не е направено от Г. С. З..

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевнатни факти и обстоятелства:

От приетото по делото удостоверение за наследници изх.№ РСЛ20УГ01-3000/15.04.2020 г. на Столична община, район Слатина, се установява, че ищецът е син и единствен наследник по закон на починалия на 25.03.2020 г.

Г. С. З..

По делото е представено саморъчно завещание от 22.03.2020 г. на Г. С.

З., с което последният завещава на М. С. З. цялото си движимо и недвижимо имущество.

Пред първата инстанция е прието заключение на СПЕ, изготвено от вещото лице инж.Ц., съобразно което ръкописният текст и подписът, положен в мястото след „Подпис“ на саморъчно завещание, изхождащо от името на Г.

С. З. в полза на М. С. З., датирано на 22.03.2020 г., не са изпълнени от Г. С. З..

При така установените по-горе факти пред първоинстанционния съд, същият е приел основателност на исковата претенция и я е уважил.

Пред въззивният съд и във връзка с оспореното заключение на приетата пред първостепенния съд СПЕ, е изслушано и прието заключение на СГЕ, изготвено от вещото лице Х., което е в обратния смисъл, а именно, че текстът и подписът в мястото след „Подпис“ за завещател в процесното саморъчно завещание, са изпълнени от Г. С. З..

Това заключение е оспорено от въззиваемата страна, поради което въззивният съд е допуснал и изслушал заключение на повторна СПЕ, изготвена от три вещи лица от НИК-МВР, които дават заключение, че ръкописният текст и подписът за завещател от името на Г. С. З. в саморъчното завещание, не са изпълнени от Г. С. З., а със стремеж към 3 имитация/наподобяване на неговия почерк и подпис.

При разпита си в съдебно заседание вещите лица посочват, че по време на изследването са установили признаци за имитация и непривичност, каквито не се срещат в изпълненията, дори от 2008 г., а такива са снажданията и прекъсване на движенията, т.е. рисуване на писмените знаци, за да приличат, да възпроизвеждат визията, формата и взаиморазположението на елементите, каквито не се срещат в сравнителните образци от 2008 г.

Установяват още, че различните здравословни състояния, не дават отражение по презумпция върху почерка на лицето, има дори тежки форми на неврологични заболявания, които не дават никакво отражение върху почерка.

В конкретния случай обаче констатираните непривичности в изпълнението на текста, на почерка, на подписа, не се могат да се обяснят със здравословно състояние, а със стремеж към имитация.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба срещу решението е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна - ответницата в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК.

В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.42, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 от ЗН.

Саморъчното завещание представлява едностранна сделка, за действителността на която законът поставя специални изисквания - да е написано изцяло ръкописно от завещателя, да е датирано и да е подписано от него - чл. 25, ал. 1 ЗН. Неизпълнението на тези изисквания води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка - чл. 42, б. "б" ЗН.

Ищецът твърди, че завещателното разпореждане на Г. С. З. от 22.03.2020 4 г. е нищожно, тъй като не е написано изцяло и саморъчно и не е подписано от завещателя, както и че означението на датата 22.03.2020 г. не е направено от Г.

С. З..

С оглед събраните по делото доказателства и пред двете съдебни инстанции, към момента на приключване на устните състезания са налице едно заключение на единична и едно на тройна повторна съдебно-графически експертизи, чийто заключения съвпадат относно факта, че процесното саморъчно завещание не е написано и подписано от Г. С. З.. Налице е и едно заключение, което потвърждава авторството на З..

Съобразно константната съдебна практика, когато по делото са приети две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основно, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, с оглед принципа за установяване на обективната истина (чл. 121, ал. 2 от КРБ и чл. 10 от ГПК) съдът следва да положи максимални усилия, за да отстрани противоречието и изясни кое е вярното заключение-Решение № 107/02.07.2020 г., гр.д. № 2461/2019 г. на ВКС, ІV г.о.

Въззивният съд кредитира заключенията на вещото лице Ц. и на вещите лица от тройната СГЕ, изготвена в НИК-МВР.

Видно от обстоятелствената част и на двете заключения, вещите лица подробно са изследвали установените от тях съвпадения в част от общите графически признаци, както и различията в останалите, както и в частните такива. Като и в двете заключения констатираните различия са обосновани със стремеж към имитация на чужд почерк. Безспорно са стигнали до еднозначния извод, че подписът положен в процесното завещание, е изпълнен от лице, различно от Г. С. З., като полагащият е вложил старание за наподобяване на графичната структура на оригинал, от който е гледал, но при това си действие не е съумял да имитира в цялост писмено-двигателния навик на имитирания.

Т.е. безспорно е, че различията не се дължат на влошено здравословно състояние на З., което да е дало отражение на начина на изписване и подписване на саморъчното завещание.

И именно защото съдържат обяснения за причината за установените различия, заключенията се явяват обосновани.

5

Не без значение е и обстоятелството, че и двете заключения са изградили изводите си за несъответствие между подписа-обект и съпоставимите като близко време на изпълнение с обекта (2015г.-2019 г.) сравнителни образци.

Това е така, защото свободните сравнителни образци са най-ценни за провеждане на идентификационното изследване, защото по принцип при тях липсват елементи на умишлено изменение на почерка, като едно от изискванията към тези образци е да бъдат изготвени в периода, в който е написан изпратения за изследване документ.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице Х., като намира същото за необосновано. Видно от обстоятелствената част на същото, вещото лице не е констатирало и не е отразило нито едно различие било в общите графически признаци, било в частните такива. Т.е. при провеждане на разделното изследване, вещото лице не е изучило частните (индивидуални) признаци на почерка/подписа на завещателя, а дори и да е сторило това, то не го е отразило в обстоятелствената част на своето заключение, което безспорно води до неговата необоснованост. Вещото лице не е обсъдило, предвид големия диапазон от време (2008 г.-2019 г.) на представените по делото сравнителни образци, изследвания подпис на кои от изследваните образци съответства най-много.

В експертното заключение се посочват не само признаците, при които е установено тъждество, но и при които е констатирано различие. За да бъде обосновано, заключението трябва да съдържа и обяснение за причината на различието.

Такива обяснения се съдържат в кредитираните от съда две заключения, за разлика от заключението на вещото лице Х..

Кредитираните от съда експертизи са работили с неоспорени от страните и добре подбрани свободни сравнителни образци /съображения за това са изложени по-горе в настоящите мотиви/. И на следващо място.

Методиката на идентификационното изследване се основава на качествен анализ на почерковия /графичен/ материал, при което решаваща е субективната оценъчна дейност на експерта. В криминалистичната доктрина е прието, че няма количествен критерий, според който да се определи при колко частни признака трябва да е налице съвпадение, за да се направи извод за тъждество. Принципът е, че колкото по-специфичен е даден признак, толкова 6 по-голямо е неговото идентификационно значение. За да бъде обосновано, заключението трябва да съдържа и обяснения за причината на различието, каквито обяснения се съдържат и в двете експертизи.