Решение № 229 от 17.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Пловдив, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330102216 по описа за 2024 година намира следното:

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив (за краткост подолу – „ВиК“, Пловдив) е предявило установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. от 1 ЗЗД против ответниците А. Ш. А. и Р. Ш. А. за признаване за установено между страните по делото, че А. А. дължи на ищеца 1/3 от сумата от 959,43 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 09.04.2020 г. – 29.08.2023 г. за обект, находящ се в гр.

П........, ул. „П.........., а именно – 319,81 лева, както и мораторна лихва в размер на 36,65 лева за периода 31.07.2020 г. – 31.07.2023 г., а Р. А. дължи на ищеца също 1/3 от соченото вземане, т. е. 319,81 лева, както и мораторна лихва в размер на 36,65 лева за периода 31.07.2020 г. – 31.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда 18.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №........

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на ВиК услуги с №,,,,,,,,,,,,,,,, в качеството си на собственици на недвижим имот, находящ се в гр. П,,,,,,,,,,,,,,,,,, заедно с трето за делото лице – П. А.. Отчетът в имота бил извършван при липсващо измервателно устройство, като съобразно ОУ били начислявани по 5 куб. вода за обитател, в случая – общо 10 куб. Посочва се, че ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за общото посочено вземане против А., Р. и П. А., като тя се дължала в равни части (по 1/3) от всеки от тях. Въз основа на 1 заявлението било образувано ч. гр. д. № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, Заповедта за изпълнение била връчена редовно на П. А., който не възразил срещу нея, предвид което и заповедта влязла в сила за него. На останалите двама длъжници – А. и Р. А., заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и възникнал правния интерес на „ВиК“, Пловдив да предяви против тях иск за установяване на вземането си за 2/3 от общото предявено със заявлението вземане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответниците А. А. и Р. А. – ,,,,,,,,,,,. А. Ц. от ПАК, с който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че г-дата А. нямат задължения в сочения размер към „ВиК“, Пловдив. Това било така поради липса на договор между дружеството и ответниците за предоставяне на услуга по доставки на питейна вода.

Липсвали доказателства те да са потребители – собственици или наематели на имота, находящ се гр. П,,,,,,,,,,,,,,,,,,. Невъзможно било трима души да притежават един клиентски номер при ищеца, което също било индиция за липса на договорни отношения между страните по делото. Липсвали документи за прехвърляне на партидния номер по наследство при условията на чл. 59 от ОУ на дружеството. При евентуалност, дори и измервателното устройство в имота да било неизправно, задължение не на потребителя, а на водоснабдителя, било да го поправи (чл. 17 и чл. 20 от ОУ). Вместо да изчака начисляването на голяма сума за ползвани ВиК услуги, ищецът следвало да се възползва от правото си по чл. 40 от ОУ и да спре водоснабдяването на имота, ако е констатирал неизвършени плащания. Изложените обстоятелства обосновавали извод, че е налице съпричиняване на вредата от кредитора, който бездействал. Следвало при извод за основателност на претенцията тя да се намали до 35,90 лева за всеки от ответниците – съответно припадаща се част от сумата по фактурите за първите три месеца след преустановяването на плащането (април, май, юни 2020 г.). Противопоставя се на искането за назначаване на счетоводна експертиза, доколкото тя нямало да допринесе за изясняването на спора.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е необходимо да са изпълнени едновременно следните предпоставки: 1) да е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода (ВиК услуги), по което ответникът да е потребител на услугите на ищеца за исковия период на процесния обект, и 3) ищецът да е изправна страна по договора.

Що се касае до първата предпоставка, съдът намира следното: по смисъла на пар. 1, т.

2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) потребител е физическо или юридеческо лице – собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги.

2

По почин на ищеца за доказване на качеството потребител на ответниците в гореизложения смисъл съдът е изискал информация от Община П.....,,,,,,,, Дирекция „М...........“ относно подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ за процесния имот, находящ се в гр. П.........,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, В отговор Общината е изпратила информация, че за този имот не са подадени такива декларации. Други доказателства за установяване на факта, че ответниците са собственици или ползватели на имота (а поради това – потребители на ВиК услуги) ищецът не е ангажирал.

Съдът намира, че не е изпълнена първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно: че ответникът е потребител на ВиК услуги, респективно страна по облигационно правоотношение за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода. Възраженията на ответника в тази насока се намират за основателни. Предвид изложеното, безпредметно е да се обсъждат останалите предпоставки и възражения на ответника.

Предявеният главен иск се явява недоказан в своето основание, поради което следва да се отхвърли в цялост. Следва да се отхвърли в цялост като неоснователна и на акцесорната претенция за мораторна лихва.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът. Такива от същия обаче не са извършени от него, поради което разноски в производството не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК:.......,,,,,,,, срещу А. Ш. А., ЕГН: **********, и Р. Ш. А., ЕГН:

**********, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: че А. А. дължи на ищеца 1/3 от сумата от 959,43 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от,,,,,,,,,, г. за обект, находящ се в гр. П...,,,,,,,,,,,,,,,, ул. „П........ а именно – 319,81 лева, както и мораторна лихва в размер на 36,65 лева за периода 31.07.2020 г. – 31.07.2023 г., а Р. А. дължи на ищеца също 1/3 от соченото вземане, т. е. 319,81 лева, както и мораторна лихва в размер на 36,65 лева за периода 31.07.2020 г. – 31.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда 18.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

След влизане в сила на решението, ч. гр. д. № ..... на Районен съд – гр. Пловдив, ведно със заверен препис от решението, да се върне поради отпадане на необходимостта от същото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/П/____________________

4