Определение № 130 от 27.06.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 130 гр. ХАСКОВО, 27.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Д. ДЕЧЕВА като разгледа докладваното от М. Д. ДЕЧЕВА Търговско дело №

20225600900099 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 6901/26.09.2022 г., подадена от „Б.“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. С., район Т., ул. Б.В. № 103 против Териториално поделение „Д.Л.С.“ – Т., ул. А.С. № 17, ЕИК ************** като главен ответник и в условията на евентуалност против „Ю.Д.П.“ ДП, седалище и адрес на управление град С., ул. О. № 15 А, ЕИК *********. С исковата молба се иска осъждане на главния ответник да заплати на ищеца сумата от 147 415.57 лв. без ДДС, представляваща стойността на действително извършени СМР, предмет на договор от 12.10.2017 г., а при условията на евентуалност се иска осъждане на евентуалния ответник да заплати на ищеца същата по размер сума, с която ответникът се е обогатил без основание.

При проверка на редовността и допустимостта на исковата молба по реда на чл. 129 – 130 ГПК, съдът констатира, че предявеният иск не е местно подсъден на Окръжен съд – Хасково като първа инстанция. Настоящият съдебен състав взема под внимание качеството, което имат всеки един от двамата ответници като правни субекти. Главният ответник се явява териториално поделение в структурата на евентуалния ответник. Към делото е представена Заповед № РД – 49 – 209/03.06.2011 г., на Министъра на земеделието (на л. 57).

Видно от служебно извършена справка в Търговския регистър, се установява, че „Ю.Д.П.“ ДП е образувано по реда на чл. 61 – 62 ТЗ. Съгласно чл. 3 от актуалния Правилник за организацията и дейността на „Ю.Д.П.“ ДП, публикува в ТР, то осъществява предмета си на дейност в район, определен със Заповед № РД – 49 – 109/13.04.2011 г. на Министъра на земеделието и храните. Освен това министъра на земеделието е орган на управление (чл. 5), като упражнява правата на собственост на държавата в предприятието; назначава и освобождава членовете на управителния съвет; утвърждава годишния финансов план на предприятието; взема решения за разпределение на печалбата и за покриване на загубата; взема решения за изразходване на средствата по фондовете, създавани и управлявани от предприятието; по предложение на управителния съвет на предприятието взема решения за създаване и за закриване на териториални поделения на предприятието и за определяне на техния район на дейност и седалище (чл. 6, т. 1, т. 3, т. 5, т. 6, т. 7 и т. 13). Основният предмет на дейност на предприятието е свързан с изпълнение на горскостопанските планове за горските територии – държавна собственост; изпълнение на ловностопанските планове в държавните ловни стопанства и в държавните горски стопанства; изпълнение на поддържащи и/или възстановителни дейности в горски територии – държавна собственост, предвидени в планове за управление на защитени територии (чл. 16, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и др.). За осъществяване на дейността на предприятието държавата предоставя за ползване и 1 управление имущество – държавна собственост, като срещу него не може да се открива производство по несъстоятелност, то не подлежи на приватизация, а дейността и имуществото му не могат да бъдат обект на концесия (чл. 17, ал. 1, ал. 8, ал. 10 и ал. 11).

Гореизброените елементи от структурата на предприятието и неговите функции на практика повтарят нормативно установеното в чл. 163 – 180 от Закона за горите. В тази насока следва допълнително да се подчертае, че министърът на земеделието сключва договор за управление за срок 5 години с всеки член на управителния съвет, както и договори за управление с директорите на държавните предприятия (чл. 169, ал. 2 и чл. 171, ал. 1 от Закона за горите). От друга страна, директорите на държавните предприятия и директорите на териториалните поделения в изпълнение на своите правомощия издават индивидуални административни актове (чл. 172, ал. 3 и чл. 174, ал. 2 от Закона за горите). Финансирането на държавните предприятия и на техните поделения е описано в чл. 176 от закона и макар да имат различни източници, задължително се формират фонд „Инвестиции в горите“ и фонд „Резервен“. Средствата от тези два фонда се разходват обаче само по решение на министъра на земеделието (чл. 179, ал. 3 и чл. 180, ал. 3 от Закона за горите).

Така изложените признаци, характеризиращи правния статут на двамата ответници, отговарят изцяло на основното предназначение на държавните предприятия – управление на горските територии – държавна собственост, както е посочено в чл. 163, ал. 1 от Закона за горите. Министърът на земеделието е част от органите на управление на държавното предприятие, като назначава управителния съвет и директора, а последният сключва договор за управление с директора на териториалното поделение. Следователно, изводът е, че ответникът е създаден по специален ред, предвиден в закон, за осъществяване на дейности, свързани с правомощията на изпълнителната власт по управлението и опазването на горските територии. Макар и да може да встъпва в равнопоставени гражданскоправни отношения с други правни субекти, дейността на държавното предприятие и неговото териториално поделение е в публичен интерес. Рамките на цялостната дейност на предприятието се определят от министъра на земеделието. В този смисъл, евентуалният ответник има всички белези на държавно учреждение, а главният ответник е негово поделение, което отговаря на хипотезата на чл. 108, ал. 2 ГПК при определяне на местната подсъдност по така предявените обективно и субективно съединени искови претенции.

Следва да се подчертае, че правоотношението е възникнало изцяло в района на действие на главния ответник по силата на договор за обществена поръчка, а процесните СМР, описани в исковата молба, са извършени именно в обект, стопанисван и ползван от двамата ответници. По отношение на този обект като писмено доказателство към делото е представен Акт за частна държавна собственост № 2776/06.03.2009 г. (на л. 53) и Акт за частна държавна собственост № 3889/29.07.2019 г. (на л. 202), от които е видно, че обекта е разположен в землището на град Ямбол. Тези обстоятелства подкрепят допълнително извода, че е налице хипотезата на чл. 108, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 109, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност по чл. 108, ал. 2 може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че местно и родово компетентен е Окръжен съд – Ямбол, на когото делото следва да бъде изпратено по подсъдност.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 99/2022 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на местно компетентния Окръжен съд – Ямбол.

2

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________

3