Решение № 85 от 09.12.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. гр. Лом, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Пл. Й. при участието на секретаря Анетка П. Рангелова като разгледа докладваното от И. Пл. Й. Административно наказателно дело № 20251620200348 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят И. Й. Б. от гр. Лом, ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началник Сектор в ОД МВР Монтана, РУ - Лом Наказателно постановление № 25-0294-000774 от 10.10.2025 г., с което на осн. чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева.

В с. з. жалбоподателят се явява лично и с адв. Д. Ц. от АК - Монтана, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С НП № 25-0294-000774 от 10.10.2025 г. на И. Б. е наложено административно наказание „Глоба” от 200.00 лв. за това, че на 29.09.2025 г. в 1 гр. Лом, на *** управлява собствения си лек автомобил *** с рег. ***, като на кръстовището с *** нарушава разпоредбите на пътен знак Б-2 (Спри!

Пропусни движещите се по пътя с предимство) и навлиза на ***, отнема предимството на внезапно навлизащият и движещият се от дясната му страна в лентата за насрещно движение велосипедист и в условията на съвина блъска уязвимият участник, с което реализира ПТП.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок.

По същество се явява и основателна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

На 29.09.2025 г. служителят на РУ – Лом – М. М. се намирал на *** в гр.

Лом /която има по две ленти за движение във всяка посока/. М. връчвал наказателно постановление, когато чул удар и след като се обърнал видял, че от *** излизал автомобил ***, като е настъпил сблъсък между него и двуколесно ППС, движещо се в насрещното движение по ***. Полицейският служител отцепил движението и запазил местопроизшествието до пристигането на колегите му – св. Б. В. и М. В.. На водача на лекия автомобил бил съставен АУАН от св. В. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът е подписан без възражение и въз основа на него АНО издал атакуваното Наказателно постановление № 22-0294-000774/10.10.2025 г., с което е наложил съответното административно наказание.

От правна страна съдът намира най-напред, че жалбоподателят не е извършил нарушение на цитираните в АУАН и НП разпоредби.

Посоченият като нарушена норма чл. 6, т. 1 от ЗДвП вменява задължение на участниците в движението да „съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“.

По делото не се спори, че ПТП-то е реализирано между автомобилът, управляван от жалбоподателя и двуколесно ППС, описано в АУАН и НП като „велосипед“. По делото е приобщен снимков материал от възникналото ПТП, видно от който става дума именно за двуколесно ППС, задвижвано от 2 електрически двигател. По см. на пар. 6, т. 19 ДР на ЗДвП "велосипед" е пътно превозно средство най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява. Очевидно в случая не става дума за велосипед, а за "самобалансиращо се превозно средство" по см. на пар.

6, т. 18в от ДР на ЗДвП – „превозно средство с едно колело или с две успоредно разположени колела, задвижвано от двигател, чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 25 km/h, за което е характерно присъщо нестабилно равновесие и което се нуждае от спомагателна контролна система, за да се поддържа в равновесие“. Не това обаче е най-същественото, водещо до незаконосъобразността на издаденото НП.

И в двата акта на административнонаказателното производство е посочено, че лекият автомобил е нарушил разпоредбите на пътен знак Б-2 (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство). Доказателствата по делото обаче сочат друго. Съдът кредитира показанията на св. М. като обективни и достоверни, както и показанията на св. В. и В., доколкото възпроизвеждат факти, които са им разказани от участниците в ПТП и техния колега. По никакъв начин не се установява жалбоподателят да е нарушил разпоредбите на пътен знак Б-2. Напротив, от показанията на свидетелите става ясно, че същият е спрял преди знака на кръстовището на *** с ***, изчакал е да преминат движещите се от лявата му страна по пътя с предимство автомобили и едва след това е потеглил. Невярно в АУАН и НП е отразено, че е „отнел предимството на движещия се велодипед“. Процесното самобалансиращо се превозно средство се е движело в насрещното движение по *** и в противоречие с нормите на ЗДвП е навлязло в кръстовището, вследствие на което е настъпил удар между него и нищо неподозиращият водач на автомобила. При това положение не може да се говори за „предимство“ на двуколесното ППС, тъй като то се е движело в насрещното движение. Отделно от това, с т. нар. „велосипед“ са се придвижвали не едно, а две лица, като в същото време е бил и натоварен с две щайги с хранителни продукти (видно от приложения по делото снимков материал). От изложеното до тук може да се направи верният извод, че настъпилото ПТП не е по вина на жалбоподателя, а на другия водач – управляващият самобалансиращото се превозно средство. Следователно АНО неправилно е определил, че водачът на лекия автомобил „в условията на съвина“ е блъснал уязвимия участник в движението. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН:

3

„Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ Съдът намира, че в настоящия случай липсва и субективният елемент от състава на описаното нарушение: вината. Вярно, според чл. 7, ал. 2 от ЗАНН „Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи“ и в нормата на чл. 179 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при непредпазливост. В случая обаче не е налице умисъл като форма на вината, но не е налице и непредпазливост, в никоя от формите й.

Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на общественоопасните последици, но също така не е и могъл, нито е бил длъжен да ги предвиди. Нито е можел, нито е бил длъжен да предполага, че в насрещното движение на улицата, по която е навлязъл правомерно, ще се движи двуколесно ППС с две лица и немалко багаж, което освен това, е навлязло неправилно в кръстовището на двете улици. Не става въпрос за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП от Б., а за нарушение на ЗДвП от другия водач. Не е налице „съвина“ между двамата, а неправомерно поведение от страна на водача на двуколесното ППС, на когото също е съставен АУАН и е издадено влязло в сила НП /които също са приобщени като доказателства по настоящото дело/. Не е следвало обаче да се съставя АУАН и на водача на лекия автомобил, тъй като същият не е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. АНО е следвало да извърши проверка на спорните обстоятелства, на осн. чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички факти и събрани доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е сторено, тъй като се установява, че жалбоподателят нито е нарушил разпоредбите на пътен знак Б2, нито е отнел предимството на самобалансиращото се превозно средство /неправилно посочено като „велосипед“/, нито е действал виновно /умишлено или непредпазливо/. Затова и не е следвало да се издава НП, а производството да бъде прекратено. Вместо това на жалбоподателя е наложено административно наказание на осн. чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП, където се предвижда, че който поради неспазване правилата за предимство причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 300 лв. Както беше посочено, жалбоподателят не е причинил ПТП.

Напротив, настъпилите вредни последици са следствие само от 4 неправомерното поведение на другия водач, поради което се налага извода, че Б. не е осъществил състав на административно нарушение по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП и не следва да бъде санкциониран на това основание.

Накрая, за пълнота следва да се отбележи, че АНО е допуснал нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, съгласно който „Административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение“. В последната редакция на нормата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП /в сила от 07.09.2025 г./ законодателят е предвидил „глоба“ в размер на 300,00 лв., като този размер е абсолютно определен. В предишната редакция на разпоредбата глобата е размер на 200,00 лв. /каквато е наложена с процесното НП/. Б. е санкциониран за събитие от 29.09.2025 г., при което положение, ако АНО е преценил, че от него виновно е извършено нарушение, наложената глоба следва да е 300,00 лв., а не 200,00 лв. В случая не намира приложение чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като нарушението се твърди да е извършено на 29.09.2025 г., т. е. след влизане в сила на последната редакция на чл. 179, ал. 2 ЗДвП от 07.09.2025 г. и не са налице две разпоредби, едната от която да е по-благоприятна за дееца.

Напротив – в случая приложение намира единствено описаната последна редакция на санкционната норма. Определянето на административно наказание „глоба“ в друг размер не съответства на предвиденото в закона /тъй като се обсъжда деяние, извършено при действието на изменената вече разпоредба/. По този начин АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, като е нарушил принципа за законоустановеност на наказанието (така и ППВС № 10/28.09.1973 г.). Дори жалбоподателят да беше действително извършил нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП /което, както беше посочено, не е така/, описаният порок досежно наказанието е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0294-000774 от 10.10.2025 г. на Началник Сектор в ОД МВР Монтана, РУ - Лом, с което на И.

Й. Б. от гр. Лом, ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 179, ал. 2, 5 във вр. с ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началник Сектор в ОД МВР Монтана, РУ – Лом, за сведение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 6