Решение № 15176 от 19.09.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15176 гр. София, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110164691 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. К. С., ЕГН ********** и Д. И. С., ЕГН **********, с която е предявен срещу /ФИРМА/, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението върху собствения на ищците недвижим имот, представляващ: празно дворно място в /АДРЕС/ ,без номер, с площ от 400 кв.м., имот с идентификатор ***, съединен с иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за разрушената от ответника в имота на ищците ограда, платима към всеки един от ищците, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.11.2021г. до окончателно изплащане на вземането и с иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата в размер на 400,00 лева месечно за двамата ищци, представляваща обезщетение за лишаване от правото им на ползване на процесния имот, за периода от 31.05.2021г. до 12.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.11.2021г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират разноски.

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот, представляващ: празно дворно място, находящо се /АДРЕС/, без номер, с площ от 400 кв.м., имот с идентификатор ***. Твърдят, че ответникът е собственик на складова база №18, находяща се в /АДРЕС/, с площ от 46 000 кв.м., имот с идентификатор ***, която се намирала в съседство на имота на ищеца. Поддържат, че ответникът е заградил имота си заедно с имота на ищците, с масивна ограда, като премахнал тяхната ограда, което строително мероприятие възпрепятствало правото на ищците да ползват имота и ограничавало достъпа до него. Посочват, че през май, 2021 г., при опит да влязат в имота си, видели, че насажденията им са изсечени, а в имота били разположени бракувани автомобили. С оглед предходното, с покана от № 9002685866 от 17.05.2021 г. отправили искане до ответното дружество за осигуряване на достъп до имота си, но не получили отговор. Поддържат, че на 08.09.2021 г. са направили повторен опит да влязат в имота, но ответникът го възпрепятствал.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Поддържа, че имота на ищците не е УПИ по смисъла на ЗУТ, тъй като не 1 отговаря на законовите изисквания. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че имота на ответника се намира в съседство на ищцовия. Твърди, че имотът на ищците е заобиколен от имота на ответника, както и че оградата очертава границите на последния по приложната регулация, одобрена със Заповед № 486/01.12.1971 г. на СГНС. Поддържа, че оградата е била изградена още през 1975 г. Ответното дружество посочва, че е придобило имота като апортна вноска в капитала му, а вносителя на апортната вноска /ФИРМА/ е придобил имота въз основа на приватизационна сделка. Поддържа се становище, че ищците не са поискал учредяване на сервитут за преминаване през чужд имот. Оспорва твърдението, че ищците са имали достъп до имота до май, 2021 г. Посочва, че след извършен въвод през 2011 г., ищците не са имали достъп до имота. Сочи, че ищците са загубили фактическата власт върху процесния имот, а ответното дружество я е придобило с осъществяване на 10годишно давностно владение. Ето защо се иска от съда да отхвърли иска и присъди на ответника направените разноски.

В съдебно заседание ищците С. К. С. и Д. И. С., редовно призовани, явяват се лично и се представляват от адвокат Н., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.

В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно в производството, че ищците са съпрузи, видно от приетото по делото удостоверение за граждански брак № 960/14.08.1966г. Също така не е спорно, че по време на брака им К.С.Х. и З.А.Х. са прехвърлили на сина си-ищецът С. С., придобития от тях по време на брака им имот, представляващ регулирано празно дворно място, цялото от 400 кв.м., съставляващо имот с пл. № 45, стар пл. № 2, /АДРЕС/

От друга страна от приетите: конкурсна документация за приватизиране на об.

„Книгоразпространение“ София, отговор на писмо от НАГ № ТИ-70-00-244, одобряващо ГЕНПЛАН за складова база на ДТП „Печатни произведения“, Решение на ЕС от 14.04.1961г., с което са одобрени архитектурни проекти по АС, Ел, ВиК, ОВИ от 30.03.1964г. и издаден позволителен билет № 230/30.03.1964г. и проект за ограда, се установява, че ответникът се легитимира, като собственик на складова база, находяща се в /АДРЕС/ № 18, дворно място, цялото от 46000 кв.м., който имот е придобит от него като апортна вноска в капитала на дружеството от /ФИРМА/, което от своя страна е придобило имота чрез приватизационна сделка.

След оглед вещото лице по първоначално изслушаната СТЕ установява, че процесният имот не е ограден и върху него съществуват множество складирани автомобили, като на място действително е изградена ограждаща имота на ответника ограда, която отговаря на проектната документация и е много добре поддържана.

Допълнително изслушаната съдебно техническа експертиза установява, че е налице частична идентичност между имот с идентификатор ***, съседен на имота, посочен като идентификатор в представената от ищците скица /л.6/ по делото и имот с идентификатор посочен в актуалната кадастрална карта, на която имота на /ФИРМА/ е отбелязан с идентификатор ***. Допълнително изслушаната СТЕ установява, че имот с идентификатор *** е съседен и заобикаля от всички страни процесният имот. Имотът на ответника е с идентификатор ***, като стар идентификатор са записани: ***; ***, като на Приложение № 4 към допълнително изслушаната СТЕ са онагледени данните от кадастрално-административната информационна система на АГКК, като имота на ответника е с идентификатор ***. Крайното заключение на вещото лице е че всички горепосочени 2 идентификатори касаят имота на ответника /ФИРМА/ и складовата база с адрес в /АДРЕС/ в различните периоди, за които се сменят съответните реститути.

От приетото по делото Решение от 07.04.2009г., постановено по гр.д. № 2347/2007г. на СГС, влязло в сила на 13.01.2010г., се установя че по пътя на институционалния контрол СГС е отменил постановеното по гр.д. № 1239/2005г. на СРС, 46-ти състав решение, като вместо него е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на /ФИРМА/, че ищецът С. С. е собственик на регулярно празно място в /АДРЕС/, без номер, цялото от 400,00 кв.м., съставляващо поземлен имот № 45, до кв.11, м.СПЗ „Слатина-юг“ /стар имот пл.№2 м. „Източна тангента“ – „Подстанция изток“, при съседи по скица: имоти с пл. № 46,47,53,44а и 43/, като с решението /ФИРМА/ е осъдено да предаде владението върху имота на ищците.

По делото е приета покана от ищците до ответника, получена от последния на 18.05.2021г. да предаде владението върху имота. Приет е по делото и протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.София, район Слатина от 08.09.2021г., като е отбелязано на протокола, че трасирането не е извършено, поради отказан достъп до имота от страна на собственика на поземлен имот с идентификатор ***, собственост на /ФИРМА/.

По делото е приет договор за наем на недвижим имот от 31.05.2021г., от който се установява, че ищецът С. С., като наемодател е отдал за временно ползване до 31.12.2021г. на /ФИРМА/, като наемодател собствения си недвижим имот, описан в приетия по делото нотариален акт № 171/05.12.1995г. В чл. 4 от договора страните са договорили, че наемодателя предоставя за временно ползване на наемателя собствения си недвижим имот срещу наемна цена от 300 лева месечно, като е договорено, че първата месечна вноска се заплаща до 31.05.2021г. Не са представени по делото доказателства за заплатена първа месечна наемна вноска. В чл. 3, ал.2 от договора е договорено, че имота се предава чрез приемно предавателен протокол, какъвто е представен по делото, но не е подписан от ответника, в качеството му на наемател, както и че договора влиза в сила, считано от 01.06.2021г. От приетото по делото писмо на НАП /л.172/, се установява, че след извършена в информационната система на НАП проверка няма данни за подадени декларации по чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал.1 от ЗКПО във връзка с горепосочения договор за наем, както и че в досието на ответника няма наличен договор, сключен от него със С. К. С..

Приета е по делото жалба, подадена от С. С.о до СРП с вх. № 18586/05.05.2021г. От приетото по делото постановление от 11.08.2021г., постановено по пр.пр. № 18586/2021г., се установява, че СРП е отказала да образува досъдебно производство по подадената от ищеца срещу ответника за извършени от последния самоуправни действия по отношение собствения му имот жалба.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства, както следва: на страната на ищеца са разпитани свидетелите Г.Л.С. и Д.Д.П..

Свидетелят С. е дългогодишен познайник на ищеца С. С..Свидетелства, че два пъти е посещавал със С. процесният имот, вторият път през май 2021г. Посочва, че имота е ограден и в него не може да се влезе свободно, както и че във вътрешността му е пълно с автомобили. Посочва, че имота на ищеца се намира вътре, като за да се стигне до него се минава през сервиз. Имотът на С. също бил ограден, като втория път когато посетил имота, оградата била налице. Това се случило на 01.06.2021г., като свидетелят и ищеца не били допуснати до имота. През септември 2021г. братът на свидетеля с ищеца също посетили имота, но отново не били допуснати.

Разпитан на страната на ищеца – свидетелят П., отново негов познат от години, свидетелства, че на 01.06.2021г., ищецът С. С. го помолил да отидат до процесния имот за да се подпише от ищеца договор за наем. Когато отишли на място, влезли в базата, където бил имота на ищеца, който имал ограда, констатирали, че вътре има коли, позвънили на човека, 3 който следвало да дойде за да подпише договора, но телефона не им бил вдигнат.

Следващия път, в който посетил имот отново с ищеца бил през септември 2021г., но тогава не били допуснати до имота. Свидетелства, че и след септември 2021г. ищецът е посещавал имота, но не може да даде категоричен отговор кога.

Разпитана на страната на ответника свидетелката Я., посочва, че знае за имота, тъй като отговаря за охраната в складовата база и има достъп до всички влизащи и излизащи.

Процесният имот бил ситуиран в западната част на двора, между две халета, собственост на /ФИРМА/. Основният вход бил от към бензиностанцията на Петрол към ул. „************“, където има и охрана, а другият от към южната част, където също има охрана. С ищеца С. С. свидетелката имала среща за последно, когато той искал да влезе в базата, но бил спрян от охраната. Ограда имало само в складовата база. Върху имота нямало нищо, само дървета и храсти. Посочва Приложение № 9 към първоначалната експертиза, като посочва, че именно там е имота, но мястото не се използва за автоморга. Разпитана казва, че не знае кой е собственика на имота, чувала за спор за някакво място, но вече имотът бил собственост на /ФИРМА/. Свидетелката посочва, че през последните десет години имота се ползва изцяло от ответника. Само халетата се отдавали под наем, без земята.

С оглед събрания по делото доказателствен материал съдът прави следните правни изводи:

Иска по чл. 108 от ЗС е искът на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик. По отношение иска с правно основание чл. 108 от ЗС съдът намира, че производството е допустимо, по следните съображения: