Решение № 147 от 04.08.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Радомир, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20251730100953 по описа за 2025 година

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит №......./12.08.2024 г., сключен от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По силата на договора ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 300,00 лв. или 153,39 евро, който е следвало да бъде върнат на една погасителна вноска с падеж 11.09.2024 г., ведно с договорена възнаградителна лихва в размер на 9,00 лв. или 4,60 евро, съгласно уговорените условия и приложения към договора погасителен план.

Ищецът поддържа, че е изпълнил изцяло задълженията си по договора, като е предоставил заемната сума на ответника чрез EasyPay, а ответникът е усвоил кредита, но не е изпълнил задължението си за погасяване на дължимите суми и към настоящия момент не е извършил никакви плащания по договора.

Посочва, че във връзка с неизпълнението е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 222/2025 г. по описа на Районен съд – Радомир. По заявлението е издадена заповед за изпълнение за сумите от 300,00 лв. или 153,39 евро - главница и 9,00 лв. или 4,60 евро - възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението.

Ищецът излага, че заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.

1

47, ал. 5 ГПК, поради което, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, е предявил настоящия установителен иск за установяване съществуването на вземането.

В подкрепа на исковата претенция ищецът твърди, че договорът е сключен валидно чрез електронни изявления и при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за потребителския кредит, Закона за електронната търговия и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Поддържа, че преди сключването на договора на ответника е била предоставена цялата изискуема преддоговорна информация, както и стандартният европейски формуляр, а съгласието за сключване на договора е изразено чрез предвидените в електронната платформа действия.

С оглед на изложеното ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумите от 300,00 лв. или 153,39 евро - главница и 9,00 лв. или 4,60 евро - възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ....../04.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и да му присъди направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника, чрез назначеният си особен представител оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Не възразява срещу приемането на представените с исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са относими към предмета на спора. Прави се искане съдът да предостави възможност, след приемане на доклада по делото и с оглед становището на ищцовото дружество, да бъдат направени допълнителни доказателствени искания и да бъдат представени допълнителни доказателства.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С писмена молба изразява становище за основателност на предявените искове и моли съда да постанови решение, с което същите да бъдат уважени.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.

Б., назначена за негов особен представител, която изразява становище за неоснователност на предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Л....“ ООД е подало на 14.03.20252 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника С. А. М. за дължими суми по договор за паричен заем № ...... от 12.08.2024 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № ......./2025 г. на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №....../14.03.2025 г. против длъжника и настоящ ответник, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят „Лендиво“ ООД е предявил настоящия иск.

2

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № ........ от 18.08.2024 г., сключен между „Л.......“ ОДД, в качеството на кредитор и С. А. М., в качеството на кредитополучател, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 300,00 лв. или 153,39 евро, който е следвало да бъде върнат на една погасителна вноска с падеж 11.09.2024 г., ведно с договорена възнаградителна лихва в размер на 9,00 лв. или 4,60 евро, съгласно уговорените условия и приложения към договора погасителен план. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: лихвен процент – 36,00%; годишен процент на разходите – 42,58%; общ размер на всички плащания – 153,39 евро или 300,00 лева.

От ищцовата страна са представени също Общи условия на доовора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Л........“ ООД и потребителите.

В открито с.з. на 28.07.2026г. ищецът на основание чл.232 от ГПК е оттеглил исковата си претенция за договорена възнаградителна лихва в размер на 9,00 лв. или 4,60 евро и съдът е прекратил производството в тази му част.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

При разглеждането им по същество съдът намери следното:

Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответникът съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми.

Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „Л....“ ООД и ответникът във връзка със сключения договор за потребителски кредит, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума,

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между „Л...“ ООД, в качеството му на кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател, въз основа на сключения договор за потребителски кредит № ..... от 12.08.2024 г. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, от ответната страна не се оспорва неговата действителност, поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение. Заеманата сума е била получена от ответника чрез Easypay ,т.е чрез паричен превод на каса на Easypay.

Предвид всичко гореизложено, следва да се признае за установено по отношение на ответникът, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 300,00 лв. или 153,39 евро , представялваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит

№.......1/12.08.2024г., На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва за забава 3 върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й плащане.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете.

Съдът като съобрази, че делото е с малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото дружество, да бъдат присъдени разноски в размер общ размер на 496,50 евро от които: 122,71 евро за адвокатско възнаграждение и 12,78 евро за д.такса в заповедното производство и 122,71 евро адв.възнаграждение и 38,34 евро д.такса и 200,00 евро възнаграждание за особен представител - за исковото производство

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.З...., ул. „К... Б.“ бл.., че дължи на „Л....“ ООД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.Ш., пл. „О.“ ......, следните суми: сумата в размер на 153,39 евро/сто петдесет и три евро / или 300 лева – представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ....../12.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.03.2025 г. до окончателното изплащане на задълженията.

ОСЪЖДА С. А. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр.З., ул. „К. Б.“ бл.. ДА ЗАПЛАТИ на „Л.....“ ООД, с ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр.Ш....., пл. „О....“ .... сумата от 496,50 евро (четиристотин деветдесети шест евро и петдесет евроцента - направени разноски в идсковото и заповедно производства.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Радомир, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20251730100953 по описа за 2025 година

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит №......./12.08.2024 г., сключен от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По силата на договора ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 300,00 лв. или 153,39 евро, който е следвало да бъде върнат на една погасителна вноска с падеж 11.09.2024 г., ведно с договорена възнаградителна лихва в размер на 9,00 лв. или 4,60 евро, съгласно уговорените условия и приложения към договора погасителен план.

Ищецът поддържа, че е изпълнил изцяло задълженията си по договора, като е предоставил заемната сума на ответника чрез EasyPay, а ответникът е усвоил кредита, но не е изпълнил задължението си за погасяване на дължимите суми и към настоящия момент не е извършил никакви плащания по договора.

Посочва, че във връзка с неизпълнението е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 222/2025 г. по описа на Районен съд – Радомир. По заявлението е издадена заповед за изпълнение за сумите от 300,00 лв. или 153,39 евро - главница и 9,00 лв. или 4,60 евро - възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението.

Ищецът излага, че заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.

1

47, ал. 5 ГПК, поради което, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, е предявил настоящия установителен иск за установяване съществуването на вземането.