Определение № 10676 от 03.06.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10676 гр. София, 03.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Мария М. Запрянова

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100504267 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от ищцата Е. Е. К. срещу Решение № 14451 от 28.08.2023 г., постановено по гр. д. № 6801/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 42-и състав, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу Софийски градски съд иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 7 от Конституцията на Република България за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.

Предвид обстоятелството, че ответникът по предявените искове е Софийски градски съд, то настоящият съдебен състав счита, че това обстоятелство е основание за отвод на всички съдии, които правораздават в Софийски градски съд, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи правото на справедлив съдебен процес включва в себе си изискването делото да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд. С оглед съществуващата тясна връзка между гаранциите за „независим“ и „безпристрастен“ съд, Европейският съд по правата на човека разглежда тези две изисквания заедно. Терминът „независим“ се отнася до независимостта по отношение на другите власти – законодателна и изпълнителна, както и по отношение на страните в производството. В практиката на ЕСПЧ, когато сред членовете на съда има лице, което се намира в подчинено положение от гледна точка на неговите служебни задължение и организация на неговата работа, по отношение на една от страните участниците в процеса могат да имат основателни съмнение в независимостта на това лице (в този смисъл дело Sramek v. Austria).

При преценка дали е нарушено правото на безпристрастен съд ЕСПЧ използва два критерия – обективен и субективен. Първият критерий е изпълнен, ако това изискване е спазено от гледна точка на обикновения разумен наблюдател (в този смисъл и решение по делото Piersack v. Belgium – 10.1982). Въпреки извършените последни промени в Закона за съдебната власт, съдията не е изцяло независим по отношение на организацията си на работа спрямо съда, в който работи. Съществуващите служебни отношения между съдията и този съд съгласно посочената по-горе практика на ЕСПЧ могат да създадат у обикновения разумен наблюдател съмнения в безпристрастността на съдията, разглеждащ делото. С оглед на така посочения факт, дори и да не е налице субективният критерий, с оглед избягване на възможността за допускане на нарушение на цитираната по-горе разпоредба на ЕКПЧ, е налице основание всички съдии в Софийски градски съд да се отведат от разглеждане на настоящото дело на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.

1

Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ „Когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.“. Според настоящия състав цитираната процесуална норма следва да се приложи по аналогия и в настоящия случай, независимо от обстоятелството, че процесуални норми не се прилагат по аналогия и на следващо място, че не урежда конкретния случай с оглед обстоятелството, че производството е въззивно.

Аргументите за този извод са:

На първо място – процесуална икономия - доколкото е видно, че производството е образувано пред Софийски градски съд и до настоящия момент единствените извършени процесуални действия са направените множество отводи от съдии на посоченото по-горе основание и на следващо място – необходимостта от разглеждане на производството в разумни срокове. Не на последно място, извършено логическо тълкуване на правната норма, макар същата да се отнася до първоинстанционното производство, логично е да бъде приета и по отношение и на въззивното производство, тъй като и в двете производства се достига до една и съща хипотеза – страната във въззивното производство е съдът, в който работи съдебният състав, който следва да разгледа и постанови съдебно решение, което и в някои хипотези би било и краен съдебен акт с оглед цената на иска.

Според настоящият съдебен състав изложените мотиви налагат да се попълни празнината в процесуалната уредба в хипотеза, в която страна в съдебното производство е съдът, пред който се развива самото производство и по аналогия на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ делото да се изпрати на най-близкия по степен съд – в конкретния случай – Окръжен съд – София.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 4267/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд – София по подсъдност.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2