Решение № 231 от 19.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. С.З., 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

И.ела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от И.ела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20265501000118 по описа за 2026 година

Обжалвано е решение № 1200/30.12.2025г., постановено по гр.д. № 3069/2025г. по описа на РС - С.З., с което е отхвърлен , предявения от „А.Б.Б.“ ЕООД С., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ****, представлявано от Х.М.М. и Петр Валента против И. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Ст.Загора, ул.Антон Марчин №51 ет.2 ап.218, представляван на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.Сашо Л., АК Ст.Загора, иск да се признае за установено по отношение на И. В. Б. съществуването на вземането на „А.Б.Б.” ЕООД С. за следните суми: сумата от 500 лв. главница за неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № 598595, сключен на 21.02.2020г., с 15,00 лв. договорна лихва за периода 21.02.2020г. до 22.03.2020г., с 324,24 лв. лихва за забава за периода 22.03.2020г. до 27.02.2025г. и законна лихва върху главницата от 17.03.2025г. до изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „А.Б.Б.” ЕООД С. против И. В. Б. заповед № 682 от 18.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №1313/2025г. по описа на СтРС.

1

Въззивникът „А.Б.Б.“ ЕООД излага подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение като неправилно и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от адвокат Л., като особен представител на въззиваемия И. В. Б., с който взема становище по направените в жалбата оплаквания. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли да бъде потвърдено.

Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „А.Б.Б.“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника И. В. Б., че същият дължи на „А.Б.Б.“ сума в сума в общ размер от 839,24лв., формирана както следва: главница в размер на 500 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 15 лв. за периода от 21.02.2020г. до 22.03.2020г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 324,24лева лв. за период от 22.03.2020г. 27.02.2025г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.. Претендира направените по настоящото дело и заповедното производство разноски.

Ответникът И. В. Б., чрез назначения особен представител взема становище, че така предявения иск е допустим, но неоснователен, като излага съображения.

Видно от приложеното ч.гр.дело №1313/2025г. по описа на РС Ст.Загора, за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение № 682 от 18.03.2025г., с която е разпоредил длъжникът И. В. Б. да заплати на кредитора „А.Б.Б.” ЕООД С. следните суми: сумата от 500 лв. главница за неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № 598595, сключен на 21.02.2020г., с 15,00 лв. договорна лихва за периода 21.02.2020г. до 22.03.2020г., с 324,24 лв. лихва за 2 забава за периода 22.03.2020г. до 27.02.2025г. и законна лихва върху главницата от 17.03.2025г. до изплащане на вземането. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.

По делото са представени възпроизведени на хартиен носител електронни документи: Договор за потребителски кредит № 598595, сключен на 21.02.2020г.; Общи условия; разписка за извършено плащане в полза на ответника от 21.02.2020г. Не се оспорва от ответника, че на 21.02.2020г. между И. В. Б. (заемополучател) и „С.К.“ АД (заемодател) е сключен Договор за потребителски кредит № 598595, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя заем в размер на 500 лв. срещу задължението на последния да го върне в срок от един месец, при ГПР 42,58% и годишен лихвен процент 0,00%. Доколкото не е налице оспорване от страна на ответника и с оглед представените доказателства съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на ответниказаемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в сроковете уговорени в договора. Такива доказателства по делото не са представени.

Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г. От същия е видно че „С.К.“ АД е прехвърлило възмездно на цесионера „А.Б.Б.” ЕООД С. свои ликвидни и изискуеми вземания, между които и процесното вземане Приложение №1. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. По делото няма данни уведомлението да е връчено на И. В. Б. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят 3 е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.

99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Действително, ответната страна не участва лично в производството по делото, а е представлявана от назначен от съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК , но приемането от особения представител на материалноправно изявление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД , адресирани до отсъстващия ответник, е допустимо, тъй като то не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права. В този смисъл -Решение № 136 от 27.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 2007/2025 г., I т. о., ТК , където е посочено, че приетото в решението по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, относно уведомяване на длъжник, чрез назначен му в съдебно производство, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител, за обявена от кредитора предсрочна изискуемост на кредита, следва да намери приложение и в настоящия случай относно уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането по договора в полза на нов кредитор.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че уведомлението, представено с исковата молба на „А.Б.Б.” ЕООД и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД , с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД . Ето защо „А.Б.Б.” ЕООД има качеството на кредитор на ответника И. В. Б..

Сключеният между първоначалния кредитор и И. В. Б. договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.

1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В процесния договор е посочен ГПР в размер на 42, 58%, поради което 4 формално е спазено изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Поради това следва да се приеме, че в ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника. В настоящия случай от съдържанието на договора потребителят не може да направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Не е включен размера на неустойката ,която е залегнала по силата на договора,посредством неизпълнение на задължението посочено в раздел 6 –обезпечения,в чл.17.Същата е следвало да бъде включена в общия сбор на ГПР,в общите разходи по кредита.

С оглед на горното, съобразявайки задължителната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, че непосочването на действителен размер на ГПР в договор за кредит се приравнява на липса на такъв, което води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то Договор за потребителски кредит № 598595/21.02.2020г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай, размерът на предоставения кредит е 500 лв., като по делото не са представени доказателства, че И. В. Б. е върнал горепосочената сума на кредитора. Следователно ответникът дължи на „А.Б.Б.” ЕООД единствено сумата от 500 лв., която е чиста сума по кредита, но не и претендираната сумата 15 лв. договорна лихва за периода 21.02.2020г. до 22.03.2020г. и сумата от 324,24 лв. лихва за забава за периода 22.03.2020г. до 27.02.2025г., за които суми предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Не е основателно възражението на особения представител на ответника за изтекла погасителна давност ,тъй като изискуемостта на кредита настъпва на 21.02.21 г. , а така също и предвид обстоятелството,че за периода 13.03.20 г.- 13.05.20 г. давността спира да тече предвид ЗМДВИП.

5

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че следва да бъде отменено обжалваното решение, в частта с която е отхвърлен предявеният иск от „А.Б.Б.” ЕООД против И. В. Б. за признаване за установено по отношение на И. В. Б. съществуването на вземането на „А.Б.Б.” ЕООД С. за сумата от 500 лв. /255, 65 евро/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №598595/21.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 17.03.2025 г. до окончателното плащане на вземането, като вместо това следва да бъде ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. В. Б. съществуване на вземането на „А.Б.Б.” ЕООД за сумата от 500 лв. /255,65 евро/, представляваща главница по Договор за за потребителски кредит №598595/21.02.2020г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 17.03.2025 г. до окончателното плащане на вземането, за което е издадена заповед № 682/18.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1313/2025г. по описа на Районен съд - С.З..

В останалата обжалвана част, решението като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.

С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1200/30.12.2025г., постановено по гр.д. № 3069/2025г. по описа на РС - С.З., в частта с която е отхвърлен предявеният иск от „А.Б.Б.” ЕООД против И. В. Б. за признаване за установено по отношение на И. В. Б. съществуването на вземането на „А.Б.Б.” ЕООД С. за сумата от 255, 65 евро /500 лв./, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №598595/21.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 17.03.2025 г. до окончателното плащане на вземането, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Разпечатката съдържа 38 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b64df19a-ad4d-4529-8483-be5d813996df