Решение № 84 от 18.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. П., 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело № 20235200500730 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №821 от 17.07.2023г, постановено по гр.д.№2707/2022г по описа на Районен съд- П. е отхвърлен иска с правно основание чл.439 във вр. с чл.124 от ГПК, предявен от В. Д. Д. с ЕГН ********** , с който се иска да се признае за установено по отношение на ответника Д. Н. Д. с ЕГН **********, че на последния не му се дължи в качеството на взискател сумата от 5 488.70лв., за която сума е било образувано и водено изпълнително дело №124/2022г по описа на ДСИ при РС-П., тъй като Д. не е носител на правата по изпълнителния лист. Със същото решение е признато за установено в отношенията между страните, че В. Д. Д. с ЕГН ********** от град П., ул.“Г.Б. №116, ет.2, ап.5 не дължи на Д. Н. Д. с ЕГН ********** и Н. Д. Д. с ЕГН ********** от град П., ул.“Г.Б.“№116, ет.2, ап.5 сумата от 5 488.70лв., за която е било образувано и водено изпълнително дело №124/2022г по описа на ДСИ при РС-П., поради погасяване на вземанията. Със същото решение са осъдени Д. Н. Д. с ЕГН ********** и Н. Д. Д. с ЕГН ********** да заплатят на адвокат Ф. Ф. със служебен адрес град П., ул.“Т.Х.“№8 на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.адвокатско възнаграждение в размер на 848.87лв. Осъдени са Д. Н. Д. и Н. Д. Д. да заплатят на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на РС-П. сумата от 219.55лв. , представляваща държавна такса върху размера а иска и сумата от 200лв. за вещо лице.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба от Д. Н. Д. и Н.в Д. Д., 1 чрез пълномощника им адв. А. У. срещу горното решение в частта, с която е признато за установено, че В. Д. Д. не дължи сумата от 5 488.70лв. по изпълнително дело №124/2022г по описа на ДСИ при РС-П. поради погасяване на вземанията. Въведени са оплаквания, че в обжалваната част първоинстанционното решение е недопустимо и неправилно. В тази връзка се поддържа, че в обстоятелствената част на исковата молба били заявени ясни фактически твърдения за това, че кредитор по процесния изпълнителен лист е Н. Д., а не Д.

Д.. Липсвали твърдения за реализирано между Н. Д. и Д. Д. правоприемство на правата по изпълнителния лист, а същевременно било поискано установяване на недължимост на сумите по изпълнителния лист поради тяхното плащане преди началото на изпълнението като защитата била насочена срещу Д. Д.. Твърди се в жалбата, че установяването на факта, на осъществено преди започване на принудителното изпълнение погасяване на задължението за издръжка може да се извърши само по отношение на кредитора по изпълнителния лист и това е Н. Д., а не и спрямо Д. Д.. Пасивно легитимирана страна по този иск може да бъде само кредитора Н. Д.,а не и Д. Д.. Поддържа се, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска по отношение на Д. Д. и същият не е процесуално легитимиран по този иск. Твърди се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по ненадлежно предявен иск, тъй като ищцата е поискала установяване по отношение на двамата ответници, че не дължи сумите по представения изпълнителен лист, тъй като задълженията по последния са били погасени преди образуване на изпълнителното дело. В петитума на исковата молба по този иск не е формулирано искане за установяване на факта на недължимост на сумата в размер на 5488.70лв., поради нейното погасяване. В петитума на иска липсва искане за установяване на недължимост на конкретна по размер сума.

Във въззивната жалба се поддържа, че от подадените от ответниците отговори на исковата молба и от самото съдържание на молбата за образуване на изпълнителното дело се установява, че действащия чрез баща си / Д. Д./ кредитор по изпълнителния лист / Н. Д./ не е образувал и не е водил изпълнително дело №124/2022г по описа на ДСИ при РС-П. за събиране на суми в размер на 5 488.70лв. Действащият чрез баща си / Д. Д./ кредитор по изпълнителния лист /Н. Д./ е поискал от ДСИ събиране само на една сума в размер на 180 лв. , представляваща една неплатена от ищеца / длъжник/ издръжка, ведно със законната лихва върху сумата. Фактът, че в молбата за започване на изпълнение не е посочено изрично, че търсената за плащане сума от 180 лв. се дължи за една издръжка за месец август 2021г. не променя факта, че ДСИ е бил сезиран от кредитора с искане за събиране само на една сума в размер на 180лв., без да се сочат други суми и периоди , въз основа на които да се приеме,че процесната сума от 5 488.70лв. е действително претендираната по изпълнително дело №124/2022г по описа на ДСИ при РС-П.. Сумата от 5 488.70лв. е формирана от ДСИ в резултат на допусната от него очевидна фактическа грешка ,а не в резултат на съзнателно предприети от ответниците действия за събиране на такава сума.

Поддържа се и във въззивната жалба, че между страните по делото никога не е имало спор за дължимостта на друга сума въз основа на представения за изпълнение по изпълнително дело №124/2022г на ДСИ при РС-П. освен една сума в размер на 180лв., представляваща дължима за месец август 2021г издръжка. С отговорите на исковата молба ответниците 2 признали факта, че ищцата не дължи на никой от тях сумата в размер на 5 488.70лв. и двамата ответници заявяват, че претендираната въз основа на процесния изпълнителен лист сума е една в размер на 180 лв. , която се дължи на кредитора Н. Д..

На следващо място се поддържа, че липсата на правен интерес от предявяване на процесния иск се обосновава и от наличието на други правни способи за постигане на целения от ищеца правен резултат. Ищцата би могла да защити правата си в изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1,т.1 от ГПК представяйки доказателства, че е погасила задълженията си по изпълнителния лист чрез плащане, като при евентуален отказ за прекратяване на изпълнителното производство същата би могла да обжалва същия по реда на чл.435, ал.2т.6 от ГПК. Сочи се, че нито един от двамата ответници не бил уведомен преди предявяване на иска за съдържанието на връчената на ищеца покана за доброволно изпълнение за дължимост на сумата от 5 488.70лв. Ответниците са узнали за съдържанието на ПДИ едва с връчването на препис от исковата молба, но не са могли да поискат от ДСИ да отстрани фактическата грешка, касаеща посочване на сумата, тъй като по искане на ищеца е било допуснато обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението и ДСИ не е могъл да предприеме действия по коригиране на размера на задължението въз основа на представено му от кредитора изявление за установяване на действителния размер на претендирата от него за изпълнение сума. Прави се искане решението в обжалваната му част да бъде отменено и бъде постановено друго , с което предявения иск да бъде отхвърлен.

Претендират се разноски. Пред въззивната инстанция не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна е подаден писмен отговор, с който се оспорва въззивната жалба. Навеждат се доводи, че обжалваното решение е валидно, законосъобразно, постановени в съответствие с материалния и процесуалния закон.Поддържа се, че е налице правен интерес за ищцата от завеждане срещу Д. Д. на иск с правно основание чл.439 от ГПК, тъй като последният е взискател по изпълнителното дело. Неупражнявайки правото си на защита чрез този иск би се стигнало до повторно заплащане чрез принудителни способи на недължимо задължение и неоснователно обогатяване на посочения в изпълнителното производство кредитор. Твърди се, че е неоснователно възражението, че искът бил недопустим поради липса на процесуална легитимация на ответника Д. Д.. Процесуалната легитимация произтича от правното твърдение на ищеца относно спорното право както то е индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Поддържа се, че районният съд е постановил решението си при правилно установена фактическа обстановка. Моли се обжалваното решение на бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Пред въззивната инстанция жалбоподателите Д. Д. и Н. Д. чрез пълномощника си, поддържат въззивната жалба.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

Пред въззивната инстанция ответникът по жалбата В. Д., чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.

3

Пазарджишкият окръжен съд като се запозна с твърденията изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, като взе предвид доводите , изложени в открито съдебно заседание, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в обжалваната част, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК , поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по делото пред районния съд е образувано по искова молба от В. Д.

Д. с ЕГН ********** срещу Д. Н. Д. с ЕГН 7607223556, в обстоятелствената част на която се твърди, че през месец август 2022г срещу ищцата е било образувано изпълнително дело №20225220400124 по описа на ДСИ при РС-П. с взискател Д. Н. Д.. Последният на основание изпълнителен лист №132 от 10.08.2021г., издаден по гр.д.№2464/2020г по описа на РС-П. претендира от ищцата задължение в размер на 4 140лв.главница, представляващи сбора от месечните вноски за издръжка в размер на 180лв., които ищцата е била осъдена да заплаща по горецитираното гражданско дело на непълнолетния си син/ към момента на постановяване на решението/ Н. Д. Д. с ЕГН **********, съгласно изпълнителния лист на основание, на който е образувано изпълнителното дело за периода от 17.09.2020г до месец август 2022г.включително когато е образувано изпълнителното дело. Твърди се в исковата молба, че ответникът претендира за принудително изпълнение и върху 412.70лв., представляваща мораторна лихва за забава върху всяка просрочена вноска за издръжка за периода от 17.09.2020г до месец август 2022г. включително. Претендира и 906лв. неолихвяема сума, която сума, съгласно представения изпълнителен лист Д. е осъдена да заплати на сина си Н. , представляваща издръжка за минал момент – 15.04.2020г. до 16.09.2020г, както и 30 лв. разноски по изпълнителното дело. Твърди, че общо ответникът претендира за принудително събиране от В. Д. сумата в размер на 5 488.70лв.

Твърди се, че изпълнителното дело е образувано по молба на Д. Д. като взискател лично, а не като законен представител на сина си Н. Д..Носител на правата по изпълнителния лист е Н. Д., а не неговия баща Д. Д.. При това положение с принудителното събиране на претендираните от Д. Д. суми по изпълнителното дело се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на същия, а на ищцата възможност да претърпи имуществени вреди в немалък размер.

Твърди се, че В. Д. не дължи на Д. Д. сумата от 5 488.70лв., тъй като Д. Д. не е носител на изпълняемото право.На следващо място съгласно съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, а и от самия изпълнителен лист е видно, че издръжката на детето Н. Д. се дължи до настъпване на законова причина за прекратяване на издръжката и такава е навършване на пълнолетие на лицето, имащо право да я получава.При настъпване на този юридически факт, задължението за изплащане на издръжка се погасява, 4 освен в случаите, когато детето е учащ се и е поискал издръжка да му бъде изплащана докато учи или до навършване на 25 годишна възраст, но такива данни не са налице. Детето Н. Д. е навършило пълнолетие на 23.10.2021г. и от този момент ищцата не му е дължала издръжка. Така държавния съдебен изпълнител е допуснал принудително събиране на несъществуващо вземане, представляващо сбор от месечни суми за издръжка след 23.10.2021г до месец август 2022г., включително, което не е било обективирано в изпълнителния лист.