Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4497 от 09.10.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 533/2026
Вид
Решение № 4497
Подписан
09.10.2026
Състав
Десислава Кривиралчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, пр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 174 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за защита на личните данни
  • чл. 37 · Закон за защита на личните данни
  • чл. 39, ал. 1 · Закон за защита на личните данни
  • § 1а · Закон за защита на личните данни
  • чл. 26 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 28 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 28, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 12 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл. 15 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл. 6 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл. 28, ал. 1, т. 1 · Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси

РЕШЕНИЕ

№ 4497

Пазарджик, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - III състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА административно дело № 20267150700533 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалбата на С. С. Щ., [ЕГН] от с. Синитово, община Пазарджик, със съдебен адрес за кореспонденция гр. Бургас, [жк], [улица], [адрес], против Писмо с рег. № 328600-30535/21.04.2026 г. на ВПД директора на Главна дирекция „Национална полиция“.

В жалбата и в становище с вх. № 5813/17.06.2026 г. (л. 92 и сл. от делото) Щ. сочи, че оспореният административен акт е издаден във връзка с постановено по предходно дело Решение № 711/18.02.2026 г. по адм. дело № 1479/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, но при издаването му не са спазени указанията дадени в мотивите на съдебния акт. Направени са оплаквания за липса на пълно и конкретно произнасяне по направеното искане. Твърдят се нарушения на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR), изразяващи се в липсата на пълен достъп и непредоставяне на копие от обработваните лични данни.

Ответникът – Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ към МВР гр. София (ГДНП) не се явява, не изпраща представител. В постъпила по делото писмена защита с вх. № 5630/11.06.2026 г. (л. 61 и сл.), чрез своя пълномощник изразява становище за неоснователност на жалбата, прави искане за прекратяване на производството и присъждане на разноски. Взето е и становище по евентуалните претенции за разноски на жалбоподателя, представени са и писмени доказателства съгласно опис.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 24.09.2025 г. С. С. Щ. е подал чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) в ГДНП заявление вх. № 328600-61554 от 24.09.2025 г. (л. 46). В заявлението е посочено, че се подава на основание чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 Общ регламент за защита на данните (ОРЗД) и чл. 37 от ЗЗЛД като е поискано предоставяне на следната информация досежно жалбоподателя: Потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с неговата личност; Копие от всички категории лични данни, които ГДНП обработва за него, включително, но не само: данни за съдебни регистрации, присъди, наложени административни наказания; данни за задържания, досъдебни производства и преписки; данни от полицейски регистрации и оперативни масиви; данни обменени с други институции (напр. прокуратура, съд, ДАНС и др.); Информация за целите на обработването, правното основание и сроковете за съхранение; Информация за категориите получатели, на които са разкрити личните му данни (други държавни органи, институции или международни структури); Данни за източника на личните данни, ако не са събирани пряко от него.

По така подаденото заявление не е постановен изричен акт в предвидения от закона срок. Този мълчалив отказ е обжалван и отменен с Решение № 711/18.02.2026 г. по адм. дело № 1479/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което преписката е върната на органа за ново произнасяне, съобразно даденото в мотивите на съдебното решение тълкуване по прилагане на закона. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила на 06.03.2026 г.

В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение административният орган е издал процесното писмо с рег. № 328600-30535/21.04.2026 г. (л. 42). От неговото съдържание е видно, че органът е предоставил на заявителя обща информация за личните му данни, които обработва: данни за ЕГН, месторождение, постоянен и настоящ адрес, данни за издадени лични документи, граничен контрол и други. Също така е посочено, че предоставянето на достъп до тези данни е свързано със заплащането на държавна такса, както и че повече информация по темата може да бъде предоставена от Дирекция „Български документи за самоличност“.

На следващо място е посочено, че в АИС „Административно-наказателна дейност“, са установени 13 АУАН и наказателни постановления по тях, 21 фиша по ЗДвП, и 3 заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. В тази връзка заявителят е информиран, че срещу заплащане на такса определена от чл. 28, ал. 1, т. 1 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по закона за държавните такси може да получи информация по случая от Звено „Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик.

Относно пътуванията на заявителя е посочено, че в автоматизираните информационни фондове за общо ползване на МВР се обработват негови лични данни за период от 01.01.2016 г. до 08.04.2026 г., които включват: излизания от Република България, общо 35 бр., от които 29 бр. през ГКПП Малко Търново - 3 бр. през ГКПП Лесово, 1 брой през ГКПП Капитан Андреево шосе, 1 бр. през ГКПП Аерогара София и 1 бр. през ГКПП Капитан Петко войвода и влизания в Република България, общо 35 броя, от които 30 бр. през ГКПП Малко Търново, 1 бр. през ГКПП Лесово, 1 брой през ГКПП Капитан Андреево шосе, 1 бр. през ГКПП Аерогара София и 1 бр. през ГКПП Капитан Петко войвода. Уточнено е, че детайлна информация по случая може да бъде предоставена на заявителя от Главна дирекция „Гранична полиция“ след издаване на удостоверителен документ.

Относно искането за предоставяне на копие от всички категории лични данни, които администраторът обработва за него на заявителя е отговорено, че ГДНП към 08.04.2026 г. не обработва негови лични данни за полицейски регистрации по смисъла на чл. 68, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Уточнено е също, че са издадени Заповед peг. № 3286з-4132/11.10.2025 г. и Заповед peг. № 3286з-275/26.01.2026 г., с които са снети полицейските регистрации на Щ. съответно в РУ Елхово – ОДМВР Ямбол и РДГП – Елхово.

Посочено е, че в автоматизираните информационни фондове за общо ползване на МВР се обработват лични данни на заявителя във връзка с водени срещу него заявителски материали, досъдебни и наказателни производства, както и задържания от полицейски органи на територията на Република България. Жалбоподателят е информиран и че на основание Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) има право да поиска достъп до тези лични данни.

Относно искането да бъдат посочени целите на обработването, правното основание и сроковете за съхранение на въведените и обработвани лични данни, администраторът се е позовал на чл. 26, ал. 1 от ЗМВР като е посочил, че органите на МВР могат да обработват лични данни във връзка с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателно производство, които са относими към и необходими за дейността по разкриване на престъпления. Относно сроковете за съхранение на обработваните лични данни е уточнено, че за случаите, в които сроковете или обстоятелствата за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, не са определени в нормативен акт или със заповед на министъра на вътрешните работи, разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Инструкция № 81213-1280 от 7 октомври 2021 г. за реда за обработване на лични данни в Министерството на вътрешните работи, предвижда срокът за съхранение да е 50 години от започване на обработването.

По направеното запитване за посочване на категориите получатели, на които са разкрити личните данни на заявителя е дадено отговор, че на основание разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, ЗЗЛД, ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане, субектът на данни може да получи тази информация при направено конкретно искане до администратора. Също таке е посочено, че може да получи достъп или актуализиране/изтриване на неговите собствени лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, но не и достъп до личните данни на други лица.

Относно запитването за източника на личните данни заявителят е информиран, че източниците на лични данни без съгласието на лицето са допустими само при определени условия и са строго регулирани от Регламент (ЕС) 2016/679 и националното законодателство. Изброено е, че такива източници могат да бъдат: публични източници, законово задължение, договорни отношения, легитимен интерес, жизненоважни интереси и др. Съгласието е едно от основанията за обработване на лични данни, но има и други основания, които също позволяват обработването без съгласие (закон, договор, легитимен интерес).

По направеното запитване за предоставянето на копие от всички документи, съдържащи лични данни на заявителя е отговорено, че искането попада единствено и само до обработваните лични данни във връзка с основните български лични документи, а именно лична карта и паспорт. Посочено е, че копие от тези данни може да получи от Дирекция „Български документи за самоличност“ – МВР на посочен в писмото адрес и след заплащането на съответна такса.

В постъпила по делото писмена защита с вх. № 5630/11.06.2026 г. (л. 61 и сл.) пълномощникът на ответника е изразил становище, че обжалваното в настоящото производство писмо с рег. № 328600-30535/21.04.2026 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ не представлява изричен отказ за достъп до лични данни, защото исканите от жалбоподателя лични данни предстояло да бъдат предоставени от други структури на МВР, които също били ангажирани с негови искания за достъп до лични данни.

В допълнение е направено твърдение, че ГДНП не дължала произнасяне по направеното искане, извън произнасянето по искането за снемане на полицейски регистрации, защото не била въвеждала лични данни на заявителя, а чл. 15, ал. 3 от Вътрешните правила не бил приложим в случая, защото Щ. бил отправил идентични искания за достъп до различни структури на МВР.

На горните основания е направено искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна или алтернативно ако съдът приеме, че писмото нямало характер на индивидуален административен акт и делото да бъде прекратено.

Направено е искане за присъждане на разноски, както и алтернативно възражение за прекомерност на евентуално предявените от жалбоподателя претенции за разноски. Поискано е при негативен за ответника изход на спора той да не бъде осъждан да заплаща разноски, тъй като с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото.

Към писмената защита са приложени: справка с рег. № 3286р-32390/02.06.2026 г. (л. 69 и сл.) и Вътрешни правила за организацията на работата в Министерството на вътрешните работи по постъпили заявления от физически лица във връзка с обработването на техните лични данни в Министерството на вътрешните работи, утвърдени със заповед рег. № 8121з-1110/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи (л. 64 и сл.).

В постъпило по делото становище с вх. № 5813/17.06.2026 г. (л. 92 и сл.) жалбоподателят е развил съображения за неоснователност на твърдението на ответника, че обжалваното писмо с рег. № 328600-30535/21.04.2026 г. нямало характер на индивидуален административен акт. Посочено е, че писмото е издадено във връзка с влязло в сила съдебно решение, с което е отменен постановен преди това изричен отказ, от което следвало, че органът е дължал произнасяне с административен акт по направеното искане за достъп.

На следващо място са направени уточнения във връзка с обхвата на подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до лични данни обработвани от ответника. Посочено е, че искането се отнасяло до всички обработвани от жалбоподателя лични данни, а не само до полицейските му регистрации.

Относно твърдението, че ГДНП не обработвала негови лични данни жалбоподателят е посочил, че искането му за достъп не е ограничено само до въпроса кой първоначално въвежда негови лични данни, а се отнася и до достъпа, ползването, проверяването, препращането или обработването при изпълнението на служебните функции на негови лични данни. Посочено е също, че самият ответник е признал, че извършва справки за него в автоматизирани информационни фондове за общо ползване, както и че били предприемани действия по препращане към други структури.