Решение № 14344 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14344 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110126596 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „Вива Кредит“ АД, ЕИК 201995287, е предявил срещу С. В. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1411,97 лева, от които 600 лева главница по Договор за паричен заем „Violeta“ от 18.03.2022 г., 89,74 лева договорна възнаградителна лихва върху главница за периода от 21.03.2022 г. до 18.03.2023 г., 150,77 лева за такса ангажимент за периода от 21.03.2022 г. до 18.03.2023 г., 35,50 лева за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за настоящ адрес съгласно договора за периода от 21.03.2022 г. до 18.03.2023 г.,, 35,50 лева неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за липса на задължения съгласно договора за периода от 21.03.2022 г. до 18.03.2023 г., 141,99 лева неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит за периода от 21.03.2022 г. до 18.03.2023 г., 163,50 лева начислена такса за ограничаване негативни последици при просрочие за периода от 21.03.2022 г. до 18.03.2023 г., 21,14 лева законна лихва за забава за периода от 21.03.2022 г. до 18.03.2023 г., 173,83 лева законна лихва за забава за периода от 18.03.2023 г. до датата на подаване на исковата молба, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 18.03.2022 г ответникът е сключил Договор за паричен заем „Violeta“ с „Вива кредит“ ООД, по силата на който е получил сумата от 600 лева, като се е 1 задължил да върне същата на 12 вноски съгласно погасителен план, приложение към договора, в срок до 18.03.2023 г., при годишен лихвен процент 15% и ГПР 49,32%. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит в срок поради, което изпаднал в забава. При тези твърдения, моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, такъв не е постъпил от ответника.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл.

9 ЗПК, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че между „Вива Кредит“ ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава.

По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно възникнала в предвидената от закона форма уговорка за заплащане на неустойка за твърдения вид неизпълнение, неизпълнение от страна на длъжника и размера на търсеното вземане, като неустойката следва да отговаря на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

От представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за паричен заем – кредит Violeta от 18.03.2022 г., сключен по реда на чл.

6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) - от разстояние, по силата на който ищецът се е задължил да отпусне на ответника кредит в размер на 600 лева за срок от 1 година с падеж на последната вноска на 18.03.2023 г. и при фиксирана лихва в размер на 15%, 0.042% дневен лихвен процент върху усвоената сума, такса ангажимент в размер на 0,07%на ден върху усвоената и непогасената главница и посочен в договора ГПР 49,32%, а ответникът е следвало да върне усвоената сумата в общ размер на 1238,14 лева с включена възнаградителна лихва 0,042% на ден, неустойка за непредоставяне в размер на 2,00%, такса за ангажимент за фиксиран лихвен процент – 0,07% на ден върху усвоената и непогасена главница, неустойка за непредоставяне на удостоверения – 0,5% от общия размер на усвоената и непогасена главница.

Страните се съгласили, че по силата на договора Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в описания максимален размер от 600 лева, под 2 формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на части съгласно условията на договора – чл. 2, ал. 1. Според чл. 5, ал. 2 от Раздел II Условия за усвояване/ползване на кредита, кредитополучателят може да усвоява еднократно или многократно суми в рамките на одобрения кредитен лимит, като заявява всяка желана сума за усвояване чрез профила си регистриран във сайта чрез бутона „Изпрати“, а съгласно чл. 6 от договора усвояването на вяска заявена сума се осъществява по банков път, по посочена от кредитополучателя банкова сметка в рамките на 24 работни часа от направената заявка за усвояване – аналогично в т. 2 и 3 от Раздел I I Параметри на финансовата услуга от ОУ към договора. В чл. 15.1 от ОУ е предвидено задължение за потребителя да посочи IBAN на банкова сметка, по която сумата да бъде „преведена“.

От представените по делото писмени доказателства – извлечения от документи без подпис на страните, не се установява сумата по кредита да е била отпусната по банкова сметка на ответника, така както е уговорено в Раздел I I Условия за усвояване/ползване на кредита и в приложимите ОУ, на които ищецът се позовава, съответно задължението на ищеца по договора за реално предоставяне на сумата да е изпълнено, поради което предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

За пълнота следва да се отбележи, че дори предаване на заетата сума да се установяваше по делото, към процесния договор освен относимите норми на ЗПФУР, приложение, на основание чл. 9, ал. 1 от закона, намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В настоящия ответницата има качеството на потребител, доколкото по делото не е проведено доказване, че заетите средства са ползвани от кредитополучателя във връзка с евентуално осъществявана от него търговска или професионална дейност.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер предоставения кредит.

В чл. 4, ал. 5 от Договора е посочен процент на ГПР от 49,32%, но посоченият процент не включва общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като не отразява разходите по кредита, включващи уговорените такси и неустойки. Ето защо договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото макар и формално да е посочена сума на ГПР, тя не отразява реалния разход по необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до неяснота за потребителя относно действителния размер на разхода по кредита (дело C-714/22, в този смисъл и Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски градски съд, Решение от 3

17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски съд).

При липса на посочен процент на разходите, според изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, т.е само онова, което реално е получил по договора съгласно чл. 23 от ЗПК (Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на IV ГО на ВКС, както и Определение 11954 от 31.07.2024 г. по възз. ч. гр. дело № 8631/2024 г. на СГС) – а по делото не се установява сума по договора да е усвоявана въобще.

Освен това, във връзка с разясненията, дадени в т. 73 и 74 от Решение по С-902/24 от 22.01.2026 г., според които член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 не допускат съдебна практика по тълкуване на правото на държава членка, според която след обявяване на недействителността на договор за ипотечен кредит, банката има право да иска от потребителя сума, която надвишава връщането на капитала, отпуснат за изпълнението на този договор, и плащане на законна лихва за забава, считано от поканата за изпълнение, а докато доставчикът твърди, че сключеният с потребителя договор е действителен, никоя покана за изпълнение, която той връчва на потребителя с цел връщане на заетата главница, не може да породи действие за целите на плащането на лихви за забава до окончателното обявяване на този договор за недействителен, законна лихва по чл. 214, ал. 2 от ГПК от датата на подаване на исковата молба до влизане в сила на решението също не се дължи.

Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, ищецът няма право на разноски.

Ответникът не е заявил претенция за присъждане на разноски, а и по делото не се установява такива да са сторени, поради което разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548, в качеството му на универсален правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл.

Силвър център, ет. 2, ап. 73Г, срещу С. В. С., ЕГН **********, с адрес в ***, искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1411,97 лева, от които 600 лева главница по Договор за паричен заем „Violeta“ от 18.03.2022 г., 89,74 лева договорна възнаградителна лихва върху главница за периода от 21.03.2022 г. до 18.03.2023 г., 150,77 лева за такса ангажимент за периода от 21.03.2022 г. до 4

18.03.2023 г., 35,50 лева за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за настоящ адрес съгласно договора за периода от 21.03.2022 г. до 18.03.2023 г., 35,50 лева неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за липса на задължения съгласно договора за периода от 21.03.2022 г. до 18.03.2023 г., 141,99 лева неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит за периода от 21.03.2022 г. до 18.03.2023 г., 163,50 лева начислена такса за ограничаване негативни последици при просрочие за периода от 21.03.2022 г. до 18.03.2023 г., 21,14 лева законна лихва за забава за периода от 21.03.2022 г. до 18.03.2023 г., 173,83 лева законна лихва за забава за периода от 18.03.2023 г. до датата на подаване на исковата молба, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.