Определение № 865 от 17.08.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 865 гр. Бургас, 02.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20242100601062 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по въззивна частна жалба от В. Б.

Н. – тъжител по НЧХД № 2582/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас срещу Определение № 1513/28.06.2024 г. постановено в закрито заседание на 28.06.2024 г., с което е прекратено производството по посоченото дело.

В жалбата се излагат съображения, че неправилно първоинстанционният съд е прекратил производството по образуваното пред БРС НЧХД № 2582/2024 г., като се е мотивирал, че предметът на четирите производства – тези по НЧХД № 510/2024 г., НЧХД № 2380/2024 г., НЧХД № 2364/2024 г. и настоящото, са идентични, като са напълно идентични и страните. Намира, че в обжалвания акт липсва констатация от страна на съда, че по предходните три НЧХД-та липсва предявен граждански иск към подсъдимия Б. Ж., като такъв е предявен единствено с тъжбата, депозирана по НЧХД № 2582/2024 г. по описа на БРС. Позовавайки се на ТР по ТД № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, счита, че наличието на образувано друго НЧХД не може да бъде пречка за разглеждане на настоящото дело от частен характер, тъй като в случая липсва произнасяне с окончателен по смисъла на Конвенцията акт, с който да е разрешен правен спор относно конкретно деяние – НЧХД. Посочва, че НЧХД № 510/2024 г. е прекратено поради оттегляне на тъжбата й, а по НЧХД №№ 2380/2024 г. и 2364/2024 г. Ж. не е бил подсъдим, поради което неправилно същите са 1 прекратени на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като по дела, образувани по тъжба на пострадалия, процесуалното качество на подсъдимия възниква едва след като съдията – докладчик приеме тъжбата за редовна, удовлетворяваща изискванията на чл. 81, ал. 3 от НПК, и в разпореждането, с което й даде ход, както и след като е дал правна квалификация на фактите на твърдяното престъпление.

Според тъжителката, правилният и законосъобразен подход в настоящата хипотеза е прилагането на института „обединяване на наказателни дела“ по смисъла на чл. 41, ал. 3 от НПК.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, съображенията, изложени във въззивната жалба и мотивите на атакувания съдебен акт, прие за установено следното:

Пред Районен съд – гр. Бургас е образувано НЧХД № 2582/2024 г. по тъжба на В. Б. Н. против Б. И. Ж. за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл.

146 от НК.

По делото съдът се е запознал с изисканите по съдебен почин тъжба по НЧХД № 510/2024 г. и крайните съдебни актове – определения за прекратяване по НЧХД № 2364/2024 г. и НЧХД № 2380/2024 г., всички по описа на БРС, и е констатирал, че предметът на четирите производства и страните по същите са напълно идентични. Приел е че по тъжби на В. Н. срещу Б. И. Ж. в Районен съд са били образувани други три дела – НЧХД № 510/2024 г., НЧХД № 2380/2024 г. и НЧХД № 2364/2024 г., които касаят същото деяние, обективирано в уведомлението до Окръжен съд – Бургас.

Съдията – докладчик е констатирал, че и трите дела са били прекратени, като НЧХД № 510/2024 г. е прекратено поради оттегляне на тъжбата, а останалите две – на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Приел е, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т . 6 от НПК – спрямо същото лице и за същото престъпление има незавършено наказателно производство, респ. влязло в сила определение за прекратяване на делото, което е основание наказателното производство по НЧХД № 2582/2024 г. по описа на БРС да бъде прекратено.

Настоящият въззивен състав счита, че обжалваното определение, с което е прекратено производството по НЧХД № 2582/2024 г. по описа на БРС, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

2

Първоинстанционният съд е проверил и анализирал материалите по делото и е приел, че предявената от В. Н. тъжба против Б. И. Ж. за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146 от НК се явява четвърта поред, като и в четирите тъжби са изложени идентични факти за публично нанесена обида, чрез изказване с уведомление, с вх. № 262506/20.10.2023 г., с което е казал унизителни за честта и достойнството й думи (подробно изброени).

НЧХД № 510/2024 г. по описа на БРС, образувано по първата тъжба, е било прекратено с определение № 1421/19.06.2024 г. поради оттегляне на тъжбата.

От тъжителката са били подадени още две тъжби пред Районен съд - Бургас, като са били образувани още две НЧХД-та - № 2380/2024 г. и № 2364/2024 г.

Съдията – докладчик по НЧХД № 2364/2024 г. е приел, че е докладчик и по НЧХД № 510/2024 г. на БРС между същите страни и по повод на същото престъпление, обективирано в уведомление, депозирано пред Окръжен съд – Бургас по повод т.д. № 123/2019 г. лично от Ж., поради което е приел, че са налице предпоставките чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, като е прекратил съдебното производство по НЧХД № 2364/2024 г. По НЧХД № 2380/2024 г. съдията – докладчик е констатирал, че по тъжби на В. Н. срещу Б. Ж. по – рано в БРС са били образувани други две дела – НЧХД № 510/2024 г. и НЧХД № 2364/2024 г., които са по повод на същото твърдяно деяние, обективирано в уведомлението до Окръжен съд – Бургас, като реално са били образувани три съдебни производства по отношение на един и същи предмет, което е недопустимо. С оглед на това е прекратил производството по НЧХД № 2380/2024 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, като е указал материалите по прекратеното НЧХД № 2380/2024 г-. по описа на БРС да се приложат по НЧХД № 510/2024 г.

При така установените обстоятелства, законосъобразно първоинстанционният съд по последно подадената тъжба и образувано НЧХД № 2582/2024 г., е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, тъй като е налице влязло в сила определение за прекратяване на друго наказателно производство срещу същото лице за същото деяние.

Разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е нормативен израз на принципа за недопустимост на повторното наказателно преследване на обвиняемото лице, след като по отношение на него е приключило с окончателен акт друго наказателно производство за същото деяние.

Законодателят е предвидил като едно от основанията за прекратяване на по3 късно образувания наказателен процес наличието на влязло в сила определение за прекратяване на предходното наказателно производство, като е ирелевантно какви са основанията за постановяване на този съдебен акт (в този смисъл Решение № 228 от 4.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 112/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Д. А.). Достатъчно е да се установи, че съществува идентичност между субектите и предмета на двете наказателни производства, т.е. че те касаят едно и също лице и се отнасят до едни и същи факти, характеризиращи инкриминираното деяние.

Фактът, че наказателното производство, на което се е позовал районният съд, за да прекрати НЧХД – 2582/2024 г., е било прекратено, поради оттегляне на тъжбата, не дава основание да бъде възприета тезата на жалбоподателката, че повторното предявяване на тъжба със същия предмет и срещу същото лице е допустимо. Действително отмененият НПК, в разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от НПК визираше възможност за пострадалия да подаде нова тъжба, при определени предпоставки, но сега действащият НПК не предвижда такава хипотеза. Тази възможност беше изрично предвидена, като изключение от принципа "non bis in idem". Тълкуването на отменения текст, предвид систематичното му място в чл. 21 от НПК (отм.), както и тълкуването в исторически аспект на двете норми - действащата разпоредба на чл. 24 от НПК и чл. 21 от НПК (отм.), визиращи, основанията за прекратяване на наказателното производство, не сочат наличието на правна възможност към настоящият момент за образуване и разглеждане на повторна тъжба, при вече прекратено производство

Позоваването на ТР № 3/2015 г. на ОСНК е некоректно. Цитираният в частната жалба тълкувателен акт на ВКС е относим към съвсем различна хипотеза, свързана с наличието на вече приключило административно наказателно производство срещу същото лице за същото деяние, за което се провежда наказателното производство. И в него обаче е прието, че наличието на завършило с окончателен акт административно наказателно производство с характер на наказателно, води до недопустимост на наказателното производство за същото деяние срещу същото лице и последното следва да бъде прекратено, а едва след възобновяване на административно наказателното производство, свързано с нарочно произнасяне на съответния административен съд, се възобновява по реда на Глава двадесет и трета от 4

НПК.

Неоснователни са и доводите, изложени в жалбата, че първоинстанционният съд не е взел предвид и не е обсъдил обстоятелството, че граждански иск за причинени неимуществени вреди срещу Б. И. Ж. е предявен единствено по НЧХД № 2582/2024 г. на БРС. В случая е налице дублиране на наказателни производства, като по принцип второто, а в случая се явява и четвърто от тях, срещу същото лице, за същите факти, е недопустимо. Ето защо предявеният граждански иск по недопустимо наказателно производство не може да бъде разгледан и да бъде постановено решение по същество. Единствената възможност за пострадалия, е да защити правата си по граждански ред.

В случая е неприложима и разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от НПК за обединяване на дела, в какъвто смисъл е изложеното в жалбата, тъй като производството по НЧХД № 510/2024 г. е прекратено, поради оттегляне на тъжбата. Отделно от това, не се касае за различни престъпления срещу един и същи подсъдим, а е налице идентичност на предмета по тъжбите.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1513/28.06.2024 г., с което съдът е прекратил НЧХД № 2582/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5