Решение № 69 от 17.05.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Ихтиман, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Гражданско дело № 20211840101145 по описа за 2021 година

Предявени са от В. ЛЮБ. Д. срещу ДГ „З“, гр. К, кумулативно обективно съединени искове (след направено изменение на доклада в съдебно заседание от 11.01.2022г.), както следва: 1) установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 68, ал. 5 от КТ за приемане за установено, че Трудов договор №1/30.10.2020г. е сключен за неопределено време; 2) за признаване за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 2/11.10.2021 г. и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 3) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител” – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 4) за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагал труд по трудово правоотношение общо в размер на сумата от 7859,34лв. (след допуснато с протоколно определение от 03.05.2022г. изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез увеличаване на неговия размер), ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-09.11.2021г., до окончателното изплащане - правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът твърди, че е полагал труд при ответника по трудов договор на длъжността „счетоводител“, който бил прекратен на основание чл. 325, ал.1 , т. 3 от КТ- с изтичане на уговорения срок. Поддържа, че заповедта е незаконосъобразна поради недействителност на клаузата на за срок на трудовия договор предвид липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ, поради което на основание чл. 68, ал. 5 от КТ договорът следва да се счита за сключен за неопределено време. Твърди, че след като договорът е за неопределено време, то същият не може да бъде прекратен на 1 посоченото в заповедта основание. Поддържа, че в заповедта не е посочено лицето, което прекратява трудовото правоотношение от името на работодателя. Твърди, че заповедта не е връчена законосъобразно, тъй като не са индивидуализирани подписалите я лица и техните изявления.

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като поддържа, че е упражнил законосъобразно потестативното право да прекрати процесното трудово правоотношение. Твърди, че ТД попада в хипотезата на чл. 68, ал. 4 от КТ, тъй като е налице „изключение“ от общата забрана- обективна икономическа причина, обусловила срочността на договора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От Трудов договор №1/30.10.2020 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, вр. чл. 70 от КТ, се установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение с уговорен съгласно т. VI срок до 31.10.2021 г. , като ищцата се е задължила да полага труд на длъжността “счетоводител” при ответника.

От допълнително споразумение №12/04.01.2021г. се установява, че по взаимно съгласие страните са изменили трудовото правоотношение.

От длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител“ се установяват описанието на длъжността, правата и отговорностите на работника/служителя, условията на труд, трудовите стандарти и изискванията за длъжността.

От Заповед № 2/11.10.2021 г. се установява, че трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, т. З КТ -поради изтичане на уговорения срок, считано от 01.011.2021 г.. В заповедта е обективиран подпис отказ на ищеца да я подпише, както и подписите на двама свидетели.

От Заповед №53/11.10.2021г. се установява, че работникът е задължен да представи съответните документи, като е положен подпис на работника/служителя, че е запознат със заповедта.

От Обходен лист от 29.10.2021г. се установява, че ищецът отново е изразил несъгласието си със заповедта за прекратяване на ТПО.

От справка и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за прекратяване на ТД се установява, че уведомлението е изпратено на 01.11.2021г..

От Становище на синдикална организация на ДГ „З“, гр. К се установява, че се изразява несъгласие с прекратяването на ТПО.

От експертно решение на л. 22 се установява здравословното състояние на ищеца.

2

От представено с исковата молба копие на трудовата книжка на ищеца се установява, че след прекратяване на процесното ТПО няма отбелязване за полагане на труд по ТПО при ответника или при друг работодател.

От три броя справки за актуално състояние на трудовите договор към 05.01.2022г. се установява, че последният сключен ТД от ищецата е именно този с ответника.

От представеното по делото трудово досие на ищеца с изключение на обсъдените по- горе факти не се установяват други релеватни за правния спор обстоятелства.

От извършената констатация от оригинала на Трудовата книжка на ищцата, извършена от съда в открито съдебно заседание, проведено на 03.05.2022 г., се установява, че след прекратяване на процесното трудово правоотношение на 01.11.2021 г. на основание чл. 325, т. 3 КТ няма отбелязване ищцата да е полагала труд по трудово правоотношение при ответника или друг работодател.

От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза, както и от изслушването на вещото лице в съдебното заседание на се установява, че евентуално дължимото обезщетение при незаконно уволнение по чл.

225, ал. 1 от КТ за периода от 01.11.2021г. до 01.05.2022г. е в размер на 7859,34лв..

С приетия за окончателен доклад по делото е отделено на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 ГПК за безспорно между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, че ищецът реално е полагал труд при ответника на длъжност „счетоводител“.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 68, ал. 5 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, във вр. с чл.

225, ал. 1 КТ.

Същите са процесуално допустими, като подадени от надлежна и активно легитимирана страна и в законоустановения за това срок – чл.358 от КТ.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 68, ал. 5 от КТ:

Както е прието с определението от 11.01.2022г. за обявяване на проектодоклада за окончателен в тежест на работодателя е да докаже, че процесният трудов договор е срочен.

В Трудовия договор е посочено, че той се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т.

1 КТ, вр. чл. 70 от КТ с уговорен съгласно т. VI срок до 31.10.2021 г.. В отговора на 3 исковата молба работодателят твърди, че се касае за срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, който попада в хипотезата на чл. 68, ал. 4 от КТ.

В съдържанието на трудовия договор липсват допълнителни уговорки относно наличието на някои от обстоятелствата, предвидени в чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Според чл. 68, ал. 3 от КТ срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия, а според ал. 4 по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер.

КТ е уредил легална дефиниция на понятието “изключение” в § 1, т. 8 от ДР на КТ, според който "Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.

Не се твърди и не е налице хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КТ, тъй като ответникът не се намира в несъстоятелност или ликвидация, а естеството на работата на ищцата, полагаща труд при ответника на длъжността “главен специалист”, отдел “Инвестиции и експлоатация”, няма временен, сезонен или краткотраен характер.

Временни са работите, които имат случаен и еднократен характер спрямо постоянния и основен предмет на дейност, който те подпомагат. Сезонни са работите, които зависят от климатичните условия, налагащи извършването на определени дейности само през определено време на годината. Краткотрайни са работите с епизодичен и подчертано кратък срок за тяхното изпълнение. Установяването на тези обстоятелства подлежи на главно и пълно доказване от страна на работодателя по правилата, предписани в правната норма на чл. 127, ал. 1 ГПК, което ответникът не проведе в настоящото съдебно производство.

В настоящия случай не е налице и изключението, уредено в чл. 68, ал. 4 КТ, във вр. с § 1, т. 8 ДР на КТ, при което следва да са проявени в обективната действителност следните материални предпоставки: 1) уговореният срок между страните не може да е над 1 година; 2) към момента на сключване на срочния договор трябва да са налице конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер.

На първо място по делото не се установи към момента на сключване на срочния договор трябва да са налице конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер.

4

На второ място работодателят трябва да се позове на една от тези причини като изрично ги впише в трудовия договор

(в този смисъл Определение №

848/28.06.2011г. по гр.д. № 231/2011г., IIIг.о. на ВКС, Решение № 104/23.02.2010г. по гр.д. № 453/2009г., III г.о. на ВКС, Определение № 1030/31.07.2013г. по гр.д. № 1286/2013г., IVг.о. на ВКС). В конкретния случай в трудовия договор това не е сторено.

Следователно клаузата, с която е уговорен модалитет на процесното трудовото правоотношение – прекратителен срок, противоречи на повелителни правила на закона – чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ, поради което е недействителна и следва да се приложат правилата за трудовия договор, сключен за неопределено време – в този смисъл е и разпоредбата на чл. 68, ал. 5 КТ.

Следователно искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 68, ал. 5 от КТ (за приемане за установено, че Трудов договор №1/30.10.2020г. е сключен за неопределено време) е основателен.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

В тежест на ответника по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е да докаже при условията на пълно и главно доказване законността на уволнението, като установи осъществяване на уволнителното основание.

Трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал. 3 от КТс изтичане на уговорения срок.

Както вече беше посочено при разглеждане на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 68, ал. 5 от КТ клаузата, с която е уговорен модалитет на процесното трудовото правоотношение – прекратителен срок, противоречи на повелителни правила на закона – чл. 68, ал. 3 и ал. 4 КТ, поради което тя е недействителна и следва да се прилагат правилата за трудовия договор, сключен за неопределено време – в този смисъл е и разпоредбата на чл. 68, ал. 5 КТ.

Следователно, възникналото безсрочно трудово правоотношение е било незаконосъобразно прекратено от работодателя с едностранно волеизявление на основание чл. 325, т. 3 КТ. По силата на чл. 68, ал. 5 КТ, срочният трудов договор се е трансформирал в безсрочен, респ. уволнението е незаконно, тъй като не е било налице основанието по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:

Тъй като уволнението, извършено от работодателя е незаконосъобразно, както и с оглед на обстоятелството, че ищецът е полагала труд при ответника към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по безсрочен трудов договор, настоящият 5 съдебен състав приема, че са налице всички материални предпоставки за уважаване на обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и уволненият работник/служител следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – “счетоводител”.