Решение № 42 от 08.09.2026, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Белоградчик, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря БЕАТРИС Д. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20261310200106 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Производството е образувано по Жалба на Е. Е. Ц. от гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Любен Каравелов“ № 1, против Наказателно постановление № 26-0242-000060/ 26.05.2026 г. на Началник на РУ - Белоградчик при ОД МВР Видин, с което на осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвП, са му наложени административни наказания: “Глоба” в размер на 255.65 евро или 500.00 лв., „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба № Із – 2539, са му отнети 10 контролни точки.

С депозираната Жалба се моли, съда да отмени Наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения за недоказаност на нарушението и недоказана вина на нарушителя, тъй като същия не е имал умисъл да извърши нарушението за което му е ангажирана отговорност. Жалбоподателят твърди, че не е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, както и че наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е обсъдил възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН. При така 1 изложените в Жалбата аргументи, се моли съда да отмени обжалваното Наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Представител на въззиваемата страна също не се явява в съдебно заседание. Не вземат становище по Жалбата срещу Наказателното постановление.

По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна – Т. М. Т. – актосъставител и Д. Ц. Т. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта - и двамата служители на РУ Белоградчик.

За нуждите на делото е изискана и приложена Прокурорска преписка № 1508/ 2026 г. по описа на РП – Видин.

Съдът намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от лице с право на жалба – наказаното физическо лице, пред компетентния съд и в законния срок.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

Съображенията на съда са следните :

С показанията си, разпитаните по делото свидетели на въззиваемата страна – полицейски служители в РУ – Белоградчик, установиха следната фактическа обстановка: На 21.03.2026 г. полицейските служители Т. Т. и Д. Т. изпълнявали служебните си задължения на територията на гр. Белоградчик, обл. Видин. По ул. „Белоградчишки проход“ към площад “Георги Бенковски“ в гр. Белоградчик, обл. Видин, около 10.00 часа, контролните органи спрели за проверка лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. номер ВН 1557 АО, управляван от собственика му Е. Е. Ц.. Поискали документи за проверка и водача ги представил, като при извършена справка в системата РСОД, се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация считано от 02.03.2026 г. - на осн. чл.143 ал.10 ЗДвП. Основанието за прекратяване на регистрацията на автомобила е, че за същия не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Жалб. Ц. подписал акта без възражения и заявил, че не е знаел за това.

Поради това, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, св. Т. Т., съставил на 2 жалбоподателя Е. Е. Ц., АУАН серия GA № 4851661 от 21.03.2026 г.

Била образувана и Пр. Преписка № 1508/ 2026 г. по описа на РП – Видин, като с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 20.05.2026 г., РП – Видин е отказала образуване на ДП за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.

Материалите са изпратени на РУ – Белоградчик и е издадено процесното Наказателно постановление № 25 - 0242 - 000060/ 26.05.2026 г. на Началник РУ - Белоградчик при ОД МВР Видин.

Предвид изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното :

От събраните по делото доказателства – в частност показанията на свидетелите на въззиваемата страна, се установи, че на инкриминираната дата - 21.03.2026 г., жалб. Е. Е. Ц. е управлявал автомобил, чиято регистрация е служебно прекратена на 02.03.2026 г. - на осн. чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради това че за управлявания от жалбоподателя автомобил не е имало сключена валидна застраховка «Гражданска отговорност».

Съдът намира, че определящо за изхода на делото значение има, виновно ли е извършено административното нарушение от страна на наказаното лице, с оглед преценката - налице ли е субективният елемент за извършване на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.

В случая, регистрацията на автомобила е прекратена служебно на осн. чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно цитирания законов текст, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

От събраните по делото доказателства, се установява, че управлявания от жалбоподателя Е. Ц. лек автомобил - лична собственост е бил с прекратена регистрация от Сектор пътна полиция при ОД МВР - Видин. Липсват обаче каквито и да било доказателства за уведомяване на собственика на 3 автомобила, че регистрацията му е служебно прекратена на 02.03.2026 г. В приобщената по делото Прокурорска преписка № 1508/ 2026 г. по описа на РП – Видин, изискана от съда, липсват каквито и да било данни, сочещи, че сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Видин е уведомил собственика за прекратената регистрация на управляваният от него автомобил на инкриминираната дата. Доказателства в тази насока няма. Не е приложено никакво уведомление отправено до собственика на МПСТ - то, с което последния да е бил уведомен за дерегистрацията на автомобила му.

Именно това обстоятелство е заявил жалбоподателя в Сведенията си по Прокурорската преписка, както и пред полицейските служители в хода на извършената проверка – че не е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила му.

Предвид изложеното по – горе от фактическа страна, се налага правния извод, че нарушението не е доказано от субективна страна.

В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е регламентирано, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

Следователно и за разлика от други предвидени в ЗДвП и в Наредба № I45 от 24.03.2000 г. случаи на прекратяване на регистрацията на МПС, при служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, администрацията дължи уведомяване на собственика на автомобила.

В случая, няма никакви данни собственика на лекия автомобил, да е бил надлежно уведомен за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на дата 02.03.2026 г. Поради това, към датата на извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение – 21.03.2026 г., той няма как да е знаел, да е допускал, да е могъл да знае или да е бил длъжен да предположи за прекратената регистрация на автомобила, и съответно да съобрази поведението си с това обстоятелство.

Поради това, съдът приема, че липсват каквито и да е било доказателства за наличието на субективната страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост. Недоказан е волевият момент на вината, като субективен елемент на соченото противоправно деяние.

Действително, незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо 4 административнонаказателната отговорност, но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност, а именно - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което фактическо обстоятелство принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо във вр. с 140, ал.

1 от ЗДвП.

И не на последно място - налице е едно неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от страна на органа - Сектор Пътна полиция - за уведомяване на собственика на МПС - то за служебно прекратената регистрация на автомобила в какъвто смисъл е изискването на закона. Поради това по отношение на санкционираното нарушение се изключва не само умисълът на дееца, но и извършване на деянието при форма на вината – непредпазливост.

В горният смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

При така изложените по - горе мотиви и тъй като не се събраха никакви доказателства Сектор „ПП“ да е изпълнил своето задължение по закон и да уведомил собственика на МПС – то за прекратената регистрация, се налага извода за несъставомерност на санкционираното деяние от субективна страна.

Налице е недоказаност на виновно извършване на нарушението, което дисквалифицира това деяние като административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и същото представлява основание за отмяната на издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.

По разноските :

Предвид изхода на делото – съдът отмени изцяло Наказателното постановление, то принципно въззиваемата страна е тази, която следва да понесе в своя тежест направените по делото разноски от страна на жалбоподателя. В случая, разноски не се претендират, не е доказано 5 жалбоподателят да е направил такива за адвокат, поради което и съдът не присъжда разноски по делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я Наказателно постановление № 26 - 0242 - 000060/ 26.05.2026 г. на Началник на РУ - Белоградчик при ОД МВР Видин, с което на Е. Е. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „Л.“ № , за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП, на осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 – во от ЗДвП, са му наложени административни наказания: “Глоба” в размер на 255.65 евро или 500.00 лв., „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, и на осн. Наредба № Із – 2539 от 17.12.2012 г., са му отнети 10 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6