Решение № 5090 от 05.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5090 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100503728 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20973/18.12.2023 г., постановено по гр.д. № 38 479/2023 г. на СРС, ГО, 36 състав, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Р. Й. А., обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на топлофикационното дружество следните суми: сумата от 1 212,48 лева главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ в гр. София, жк. ****, ведно със законна лихва за период от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 198,88 лева - мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 01.12.2022 г., сумата от 37,21 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.2023 г. по ч.гр.д. № 68 467/2022 г. по описа на СРС, 36 състав.

С решението е отхвърлен предявеният иск за сумата 7,98 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 02.03.2020 г. до 01.12.2022 г., като неоснователен.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 28650/ 30.01.2024 г. от Р. Й. А. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Твърди, че надлежен 1 ответник по иска е Етажната собственост според соченото от самия ищец, поради което решението, постановено срещу физическото лице, е недопустимо. Сочи, че производството по чл. 422 ГПК е било образувано пред СРС при издадена нищожна заповед за изпълнение.

Оспорва да е в облигационни отношения с ищеца въззиваем поради това, че не е приел ОУ, а и липсва индивидуален писмен договор с ищеца за доставка на ТЕ. ОУ не са нормативен акт и не било възможно да пораждат облигационни отношения.

Оспорва доставката на ТЕ в имота за исковия период.

Сочи, че в мотивите на решението е посочено, че цената на доставената ТЕ до имота за исковия период е от 169945,45 лв., която сума се оспорва по основание и размер. Оспорва абонатната станция да е пусната в експлоатация.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Третото лице помагач „Бруната България“ ООД не подава отговор.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Искът е насочен срещу ответника – собственик на топлоснабдения имот с адрес гр. София, жк. ****, който е потребил ТЕ за исковия период и е надлежен ответник по иска. “Етажната собственост“ – сочен от ответника правен субект, отговорен според него за сумите за топлоснабдяване чрез обща каса, не е персонифицирана. Съгл. ЗУЕС за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са над три и принадлежат на повече от един собственик, са приложими правилата на закона. Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост използват общите части на сградата според тяхното предназначение и участват в управлението на етажната собственост. “Етажната собственост“ обаче не е самостоятелен правен субект. За доставената до определен имот топлинна енергия отговаря собственикът или титулярът на вещно право на ползване/ ползвателят на имот, в какъвто смисъл са и твърденията на ищеца. Исковете са насочени срещу собственика на имота, до който имот се твърди да е доставена ТЕ, поради което така предявените искове са допустими. Решението е допустимо.

Неоснователни са и доводите за нищожност на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.2023 г. по ч.гр.д. № 68 467/2022 г. по описа на СРС, 36 състав. Заповедта за изпълнение е издадена от съдия в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, в нея ясно е изразена волята на съда. Заповедта е подписана от съдията.

Съдът намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като наведените във въззивната жалба доводи за липса на облигационно правоотношение между страните в исковия период и за липса на доставка на ТЕ са неоснователни.

Други доводи във въззивната жалба не са наведени, а съгласно чл. 269, изр. последно ГПК и Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС при проверка на правилността на решението въззивната инстанция е ограничена от заявените в жалбата 2 оплаквания, освен ако не прилага императивна материалноправна норма или следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.

Ответникът /сега въззивник/ не е подал отговор на исковата молба, връчена му лично на адреса, посочен от него във възражението.

Подадено е мотивирано възражение, според което длъжникът оспорва да е потребител на ТЕ и да е в облигационни отношения с ищеца.

С възражението ответникът не спори, че е собственик на имота, но оспорва да е в договорни отношения по доставка на ТЕ относно имота. Оспорва доставката на ТЕ за исковия период.

Поради това не е било спорно, а и се установява от договор за продажба на ДНИ от 25.05.1989 г. и от молба –декларация за откриване на партида от 19.10.1998 г., подадена от ответника, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот с адрес гр. София, жк. ****.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.

Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Напротив, той е подал молба-декларация за откриване на партида относно имота на негово име. Съгл. чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия или при продажба на ТЕ за битови нужди не се изисква сключване на писмен договор.

Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Ответникът е потребител на ТЕ относно имота в исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.

Преклудиран е доводът във въззивната жалба относно непривеждането в експлоатация на абонатната станция. Той не е наведен с възражението или в срока по чл. 131 ГПК. За пълнота обаче следва да се посочи и че този довод е неоснователен.

Установява се от заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, че абонатната станция е въведена в експлоатация. Според заключението в исковия период до имота е доставяна ТЕ, отчитана по уредите в имота; в процесния имот е потребявана ТЕ, доставяна чрез 3 абонатната станция. Станцията е преминала изискуемите проверки. Вещото лице е установило, че проверки на топломера в АС са извършвани регулярно на две години и че за целия процесен период технологичните разходи в АС са изчислявани ежемесечно и са отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение измежду потребителите.

Установяват се и количествата доставена ТЕ до имота за исковия период.

Според представените документи от третото лице – помагач и заключението на експертизата в исковия период до имота е доставяна топлинна енергия за БГВ, за отопление на имот и енергия, отдадена от сградната инсталация. Отчитани са уредите в имота – обстоятелство, което не е оспорено с възражението или в срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 15.09.2023 г. В имота са монтирани 3 на брой отоплителни тела с 3 топлоразпределители, щранг – лира, като се доставя и енергия за подгряване на водата при наличен водомер.

Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за реално доставената ТЕ за имота за исковия период от 01.05.2019 г. до м. 04.2021 г. е в размер на 1 699,45 лв.

Посочената в мотивите на решението сума от “169945,45 лв.“ е плод на техническа грешка – набиране два пъти на дължимите 45 стотинки, но правилно с решението е прието, че претендираната сума от 1 212,48 лева за главница за ТЕ е по-малка от дължимата според СТЕ сума от 1 699,45 лв. Правилно искът е уважен в цялост до размера от 1 212,48 лева.

Според чл.139, ал. 2 от ЗЕ дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В конкретния случай от доказателствения материал по делото се установява, че в сградата на процесния имот е осъществявано дялово разпределение от дружеството „Бруната България“ ООД, поради което претенцията за нейното заплащане е установена в своето основание и размер. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследвание по настоящото дело. Правилно е бил уважен искът до размера от 37,21 лева за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г.

Други доводи във въззивната жалба не са наведени и решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските. Предвид изхода на спора въззивникът дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД следните разноски: сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20973/18.12.2023 г., постановено по гр.д. № 38 479/2023 г. на СРС, ГО, 36 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ЕИК 831609046 срещу Р. Й. А. ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с 4 правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 212,48 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден имот, находящ в гр. София, жк. ****, ведно със законна лихва за период от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 198,88 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 16.10.2020 г. до 01.12.2022 г. и сумата от 37,21 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.2023 г. по ч.гр.д. № 68 467/2022 г. по описа на СРС, 36 състав.