Решение № 274 от 01.07.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. П., 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20224400500322 по описа за 2022 година Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение на Ч. Районен съд №*** от 16.12.2021г., постановено по гр.д.

№341/2021г.по описа на същия съд на основание чл.178, ал.1,т.3 вр.с чл.179, ал.1,вр.чл.187 ЗМВР Главна дирекция „***“ МВР, с адрес за призоваване гр.

С.,ул.„***“, № *** е осъдена да заплати на ЦВ. Г. Х.,ЕГН ********** от гр.

Ч.Б., ул. „***“ №***,вх.***,ап.*** сумата от 513,90 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 59,917 часа /след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 22.10.2019 г. – 11.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на предявяване на иска -15.03.2021 г. до окончателното й изплащане.Със същото решение на ЧРС на основание чл.86 от ЗЗД ГД„***“ МВР, с адрес за призоваване гр. С., ул. „***“, № *** е осъдена да заплати на ЦВ. Г. Х., ЕГН ********** от гр. Ч.Б., ул.„***“№***,вх.***,ап.*** сумата от 44.76 лв., представляваща мораторна лихва върху неполученото трудово възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от първата изискуемост – 01.07.2019 г. до датата на предявяване на иска – 15.03.2021 г. На основание чл.78, ал.1 от ГПК 1 вр. с чл.38, ал.2 от ЗА ГД“ПБЗН“- МВР, с адрес за призоваване гр. С., ул.

„***“, № *** е осъдена да заплати на адв.В.Н. Н. – П., ЕГН ********** от АК П. сумата от 600 лв.На основание чл.78, ал.6 ГПК ГД“ПБЗН“ МВР гр.С. е осъдена да заплати по сметка на Ч. Районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 22.34 лв.С решението на ЧРС е постановено предварително изпълнение на решението за присъденото трудово възнаграждение.

Срещу решението на ЧРС е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция“***“ към МВР С. , представлявана от главен комисар Н.Н.директор чрез старши юрисконсулт С.Н.,като в жалбата са изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението.Твърди се,че ПРС неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба , уреждаща прилагането,отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители,чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Въззивникът счита,че основния порок на обжалваното решение е в това,че съдът е допуснал субсидиарно прилагане на НСОРЗ,че приложението на общите правила по ЗДСл.и по КТ е отклонено с чл.187 , ал.9 ЗМВР,която делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт.Твърди се,че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държ. служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР,че нито в ЗДСл.,нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ,че във всички случаи ,в които законодателят е счел,че материята следва да се уреди от КТ,препращането е пряко чрез посочване на конкретни правни норми,които са цитирани.Въззивникът счита,че в процесния период на осн.чл.179 ал.2 ЗМВР и чл.187 ал.9 ЗМВР са действали издадените от министъра на вътрешните работи две наредби:Наредба №8121з -776 от 29.07.2016г.и сега действащата Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г.,в които е уреден реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното работно време ,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Посочено е,че тези две наредби,НСОРЗ,както и Наредбата за заплатите на служителите в държ. администрация имат еднакъв предмет на регламентация.Изложени са доводи,че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР и неговото правоотношение с ответника се 2 определя от нормите на ЗМВР и издадените въз основа него наредби,които са специални спрямо ЗДСл. и спрямо КТ.Твърди се,че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно,такова ограничение не е предвидено в ЗМВР,в който нормалната продължителност на работното време през деня, съвпада с продължителността на работното време през нощта-8 часа,като е направено разграничение между разпоредбите на чл.143 ал.2 КТ относно извънредния труд и тези на чл.187ал.7 ЗМВР при държавните служители в МВР. Въззивникът счита,че тези различия не обуславят извода за неравностойно третиране на държавните служители по ЗМВР спрямо работниците и служителите по КТ,както неправилно е приел ЧРС. Изложени са подробни съображения ,че редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма.Твърди се,че неправилно ЧРС е приел,че следва субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ, поради наличие на празнота в правната уредба,че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба,относима към служебното правоотношение на ищеца,чийто елементи са уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба.За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно, не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. На следващо място, съдът не мотивира извода си, че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Дори и при прилагането на общите трудови норми,на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентиран в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение би означавало с неприложим към 3 материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл.187 ал.3 от ЗМВР,която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.Изложени са доводи,че въззивникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд. Твърди се,че ЧРС не е мотивирал извода си,че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен,на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд,че след като е установено,че ищецът е полагал нощен труд , съдът е постановил решение че му се дължи извънреден труд.В жалбата въззивникът се позовава на постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022г. по дело С-262/20г., образувано по преюдициално запитване от Районен съд Л.. В заключение моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на Ч. РС като неправилно.Претендират се и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.В съдебното заседание на 15.06.2022г.не се яви представител на въззивника.От ГД“ПБЗН“към МВР С. чрез ст. юрисконсулт С.Н. е депозирано становище за разглеждане на делото в отсъствие на представител на въззивника,в което са изложени подробни доводи и съображения по съществото на спора.

Въззиваемият ЦВ. Г. Х. чрез своя пълномощник адвокат В. П. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на Ч. РС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба,като се твърди,че за процесния период е действала Наредба №8121з776/29. 07. 2016г. на министъра на вътрешните работи за организацията и разпределяне на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън редовното работно време в сила от 02.08.2016 г., като в тази Наредба липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.Посочено е,че цитираната наредба е отменена изцяло с решение на ВАС №16766/10. 12. 2019г. по адм. д.

№8601/2019г.,петчленен състав,1 колегия,като в мотивите на решението ВАС е констатирал толкова нарушения и несъответствия с европейското законодателство,че е отменил изцяло наредбата,което обуславя извод за 4 приложимост на нормите,въз основа на които е предявен иска. Изложени са доводи,че чл.9,ал.2 НСОРЗ намира приложение по отношение на държавните служители в МВР,че липсва забрана за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 по отношение на полицейските служители ,а и би била противоконституционна ,тъй като би поставила служителите на МВР в по-неблагоприятно положение от др. държавни служители.Твърди се,че в разпоредбата на чл.187 ал.3,изр.последно ЗМВР не е указана нормалната продължителност на нощния труд ,а е въведена възможност за полагане на нощен труд в часовете между 22.00часа и 06.00часа.Изложени са доводи,че празнотата в наредбите от 2015г.и 2016г. относно нормата на чл.31 ал.2 от Наредбата от 2014г./отм./обуславя субсидиарното приложение на чл.9 ал.2 НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 , равен на отношението между минималната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Въззиваемият се позовава и на чл.46 ЗНА.

Изложени са доводи,че по отношение на държавните служители, работещи в структурите на МВР следва да намери приложение чл.9 ал.2 НСОРЗ,че в противен случай, служителите на МВР ще бъдат поставени в понеблагоприятно положение в сравнение с другите държавни служители, досежно заплащането на допълнителни възнаграждения,като се излагат доводи,че международно-правните актове по които РБ е страна,също не допускат подобно различно третиране на гражданите по отношение правото им на труд.В тази насока са изложени подробни съображения.В писмения отговор е цитирано постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022г.по дело С-262/2020г.,като въззиваемият счита ,че в контекста на европейското съдебно решение ,разликата в третирането на работниците от публичния и частния сектор е допустима,ако се основава на обективен и разумен критерий,тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.Според СЕС такава цел,обективен и разумен критерий липсва ,тъй като не са приети аргументите ,изложени от ГД“ПБЗН“и съдът се е мотивирал защо не приема тези аргументи. Изложени са доводи,че претенцията на ищеца е съобразена с изменението на ЗМВР /ДВ бр.60/07.07.2020г.,в сила от 11.07.2020г.и до този период е изчислено дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд , вследствие на преобразуването на нощен към дневен труд.В заключение моли 5

Окръжния съд да постанови решение,с което обжалваното решение на Ч. РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В полза на адвокат В.

П. от ПАК се претендира присъждане на адв.възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА. В съдебното заседание на 15.06.2022г. въззиваемият чрез своя пълномощник адвокат В. П. от ПАК взема становище,че въззивната жалба е неоснователна по изложените в писмения отговор съображения.Подробни доводи в тази насока са посочени и в депозираните от пълномощника писмени бележки.

С определение на ЧРС №178 от 03.04.2022г.,постановено по гр.д.

№341/2021г.е оставена без уважение молбата на ГД“***“към МВР гр.С. по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №*** от 16.12.2021г.в частта за разноските.