Решение № 243 от 19.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. П., 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20215001000875 по описа за 2021 година

С решение № 260338/15.07.21 г., постановено по 909/2019 г., П.ски окръжен съд:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г. З." ЕАД, ЕИК *********, С., бул."Ц. ш." *** против М. С. Б., ЕГН **********, П., ул."Д. Т." **, ет. *, ап. ** иск за заплащане на сумата 40 970.21 лв /четиридесет хиляди деветстотин и седемдесет лева и 21 ст/, от които:

-сумата 37 136.77 лв /тридесет и седем хиляди сто тридесет и шест лева и 77 ст/, представляваща левовата равностойност на 18 987.73 евро, съставляваща заплатено от „Г. З." ЕАД, ЕИК ********* обезщетение за вреди, изразяващи се в повреди по лек автомобил „Б**" М**-* ****, собственост на Г. В. Е., разходи за адвокат на Г. В. Е., стойност на увредени мантинели, неимуществени вреди, претърпени от Г. В. Е., медицински разходи за кръвна проба на Б., настъпили при ПТП на 12.03.2016 г., причинено от М.Б. в окръг П. - М., област Б., при управление на лек автомобил „М." ******** след употреба на алкохол с концентрация над допустимата по Закон;

-сумата 3524.40 лв /три хиляди петстотин двадесет и четири лева и 40 ст/, съставляваща левовата равностойност на 1802.04 евро, представляваща заплатена посредническа такса;

-сумата 308.95 лв, представляваща ДДС върху сумата1802.04 евро.

Осъжда „Г. З." ЕАД, ЕИК *********, С., бул."Ц. ш." *** да заплати на М. С. Б., ЕГН **********, П., ул."Д. Т." **, ет. *, ап. ** сумата 3 000 лв 1 разноски поделото.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от „Г. З." ЕАД с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Моли атакуваното решение да бъде отменено като вместо това се постанови друго, с което предявеният иск против М. С. Б. бъде уважен изцяло. Претендира разноски по представен списък на разноските.

Въззиваемата страна М. С. Б. оспорва жалбата като неоснователна.

Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

П.ски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба и наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с регресен иск, предявен от „Г. З." ЕАД против М. С. Б. за изплащане на платеното обезщетение за вреди, настъпили при ПТП, виновно причинено от ответника на 12.03.16 г. в окръг П. - М. при управление на лек автомобил „М." ******** след употреба на алкохол, ведно с посредническа такса и ДДС върху нея.

Искът е квалифициран от първоинстанционния като такъв по чл.

500, ал. 1, т.1 КЗ /ДВ 102/15 г. в сила от 01.01.16 г./, според който застрахователят по задължителна застраховка

"Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по Закон норма.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че в случая правилната правна квалификация е по чл. 274, ал.1,т.1 от КЗ /отм/, тъй като следва да бъде съобразена нормата на пар. 22 от ПЗР на КЗ /в сила от 1.1.16 г./, според който за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Съгласно чл. 274, ал.1,т.1 от КЗ /отм./ застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

В случая за увреждащото МПС е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност", обективиран в Застрахователна полица № ********** със срок на действие 18.12.2015 г. - 18.12.2016 г. Т.е. действително договорът е сключен преди влизането в сила на КЗ /в сила от 1.1.16 г./, като по отношение на същия са приложими правилата на КЗ /отм./ 2 съгласно цитираното правило на пар.22 от ПЗР на новия КЗ. Регресното право обаче не произтича от застрахователния договор, между застрахователя и виновния водач няма договорно отношение. Наличието на застрахователно правоотношение е само предпоствака за възникване на регресното право на застрахователя, наред с останалите визирани от законовата норма: възникване на застрахователно събитие - в случая ПТП, причинено от виновно и противоправно поведение на делинквента при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона, както и изплащане на застрахователно обезщетение. В случая както ПТП, така и изплащането на застрахователното обезщетение са юридически факти, които са се осъщесвили след влизане в сила на КЗ, в сила от 1.1.16 г., респ. следва да бъдат подведени под хипотезиса на действащата към този момент правна норма: чл. 500, ал.1,т.1 от КЗ /в сила от 1.1.16 г./, която е надлежната правна квалификация на иска в настоящия казус.

За пълнота на решението, следва да се посочи, че и в хипотеза на на чл. 274, ал.1,т.1 от КЗ /отм./ не би било налице основание за изключване на регресната отговорност на М. Б. поради факта, че същият не е страна по застрахователния договор /в какъвто смисъл се излагат възражения в отговора на въззивната жалба/. Разпоредбата урежда регресната отговорност на "застраховано лице", който термин не е равнозначен на "страна по застрахователен договор".

Освен собственика на застрахованото МПС, всяко лице, което ползва същото на законно основание, има също качеството на застраховано лице по смисъла на чл. 257, ал.2 от КЗ /отм./. В случая е прието, че Б. е ползвал МПС на законно основание, като по отношение на тези изводи няма наведени доводи и оплаквания от страните. Т.е. дори и да се приеме тезата за приложимост на КЗ /отм./, Б. има качеството на "застраховано лице" и при наличие на останалите предпоставки, които са идентични с тези по чл. 500, ал.1,т.1 от КЗ ще е регресно отговорен пред застрахователя.

С обжалваното решение е прието за установено, че на 12.03.2016 г. извън населено място км 000,001 - 001,768 АО П./ А5 Б. - Х., Област Б., окръг П. М. е настъпило ПТП, причинено от М.Б. при управление на лек автомобил „М. 200", ********; на М. Б. е направен дихателен тест за алкохол и е отчетена концентрация на алкохол от 2.03 промила; настъпили са повреди по две МПС - „Б**" ***-*****, управляван от Г. В. Е. и лек автомобил „Б** 7" В-** ****, управляван от Т. Д.; настъпили са повреди по дясна мантинела в продължение на 30 метра, собственост на Окръжно предприятие „П. с." Б..

Съдът се е позовал на данните в съобщение за ПТП в Г. ***********, подписан от полицай Ш. при Полицейска дирекция З./Дирекция Пътна полиция З. - Район М./.

По делото е прието и заключение на комплексна СМАТЕ, неоспорено от страните по делото, от което се установява, че най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на ПТП: водачът М. Б. е управлявал л.а. "М." по платното за движение на автомагистрала Л. - Б.; при движението си лекият автомобил М. е застигнал л.а. В** * с рег.№ М**-* ****; поради движението на л.а. М. със скорост по-висока от тази на В** * с рег.№ М**-* ****, водачът му М. Б. не е успял да осигури дистанция между двата автомобила и по този начин е допуснал ПТП, като е осъществен удар в 3 задната част на В** * с рег.№ М*-* **** и предната част на управлявания от Б. автомобил; след удара л.а. М. се е завъртял и се е ударил в мантинелата, ограничаваща десния край на автомагистралата, а л.а. В** * се е завъртял около оста си и е останал напречно на платното за движение на автомагистралата; в този момент по магистралата се е движел и л.а. Б** 7 с рег. № В- ** ****, който е застигнал ударилите се два автомобила, които поради завъртането си са били ограничили възможността пред л.а. Б** 7 да се движи безпроблемно по платното за движение на магистралата; водачът на Б** 7 Т. Д. е заобиколил автомобилите отляво и поради малкото разстояние се е ударил странично в лявата мантинела, ограничаваща магистралата, като е увредил цялата лява страна на автомобила си.

При настъпилото ПТП на лицето Г. В. Е. е причинено навяхване на шията, което травматично увреждане е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, като отговаря на механизма на ПТП. Непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал леки до умерени по сила и интензитет болки и страданаия, които постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес, до пълното им възстановяване след неговото приключване, което е траело не повече от 10-15 дни.

Мотивиран е извод, че всички увреждания по л.а. В** * с рег.№ М**-* **** са причинени вследствие въздействието на удара от л.а. М.

********, и са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.

Стойността на вредите, причинени на този автомобил възлиза на 34551.04 лв. без ДДС. / 41 115.74 лв. с включен 19 % ДДС/

По отношение вредите на л.а. Б** 7 с рег. № В- ** **** също е мотивиран извод, че получените по автомобила увреждания са причинени вслествие удара в мантинелата и са причинно-следствена връзка с механизма на ПТП. Стойността на вредите по този автомобил възлиза на 5046.00 лв. без ДДС /8229.56 лв. с включен 20 % ДДС/.

Във връзка с канцентрацията на алкохол в кръвта на водача М. Б. в устните си обяснения, дадени в открито съдебно заседание, в.л. Б. заявява, че към момента на ПТП същата е била 2.03 промила в издишания въздух съобразно установеното с Алкотест дрегер /техническо средство за изпробване концентрацията на алкохол/, като е взета и кръвна проба, която установява 1.51 милимолове, което над 0.5 промила. Заявено, че установената концентрация от над 2 промила алкохол представлява средна степен на алкохолно опиянение.

При така събраните доказателства по делото е установено настъпването на ПТП, виновно причинено от въззиваемата страна М. Б., при което е причинено увреждане на Г. В. Е. - навяхване на шията, както и са настъпили вреди по лек автомобил л.а. В** * с рег.№ М**-* ****, лек автомобил Б** 7 с рег. № В- ** ****. Виновният водач е управлявал застрахованото при ищеца МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона - 0.5 промила, което е потвърдено от проба с дрегер, както и от кръвна проба. Следва да се посочи, че в тази връзка не е относим българският Закон за движение по пътищата, чието действие е ограничено до територията на РБ. Обстоятелството дали е налице концентрация на алкохол над допустимата от закона следва да бъде преценено спрямо регламентацията на германския Закон за движение по пътищата, доколкото произшествието е 4 осъществено на територията на Г.. Същият е установен от въззивния състав, като германският закон допуска управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта също максимум до 0.5 промила /освен за неопитни и професионални щофьори, за които границата е 0.0 промила/.

По отношение виновното причиняване на ПТП от страна на М. Б., както и относно наличието на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, не се излагат доводи в отговора на въззиваемата страна в депозирания отговор на въззивната жалба.

По отношение плащането на застрахователно обезщетение първоинстанционният съд е приел, че от представените писмени доказателства не се установява плащане от страна на застрахователя на увредените лица за причинените им вреди, поради което е отхвърлен предявеният регресен иск. Прието е, че са налице доказателства, че „Г. З." ЕАД е заплатило на V. A. сумите: 18 986.89 евро - щета, 18.88 евро - такса и 1802.81 евро- такса за обработка /заключение на ССчЕ/, като при преглед на представените платежни нареждания, с които ищецът цели да удостовери факта на плащане от страна на посредника си V. A. на пострадалите лица при ПТП от 12.03.2016 г., не може да се установи основанието за заплащане на посочените суми, а в някои от тях и лицето, на което се плаща, при което не може да се обоснове извод, че извършените преводи са във връзка с процесните вреди; в представените платежни нареждания е посочена само стойността на превежданата сума, без да са направени други уточнения, с оглед на които да се направи констатацията за основанието на плащането.