Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 747 от 22.06.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2231/2026
Вид
Решение № 747
Подписан
22.06.2026
В сила
15.10.2026
Състав
Атанас Шкодров

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 15, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 15 ал.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.59 ал.1 т.6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.59 ал.5 т.6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. Варна, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20263110202231 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството срещу НП на КЗП, издадено на основание чл.53 от ЗАНН.

С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита се, че е налице несъответствие мужду датата на нарушението и фактите, касаещи евентуалната му дата. Счита се още, че НП е издадено след изтичане на сроковете за издаването му. Не е ясно как е определена относителната тежест за различните стоки.

Алтернативно се изразява позиция за неправилно определен размер на наказанието. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

По същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна, наведени с жалбата.

Представител на органа, издал НП не се явява.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 23.11.2025г. служители към КЗП, сред които св. И., извършили проверка на търговски обект- магазин „***“, находящ се в ***, стопанисван от „***“ ООД.

Извършена била и документална проверка, при което проверяващите приели за установено, че е налице необосновано от обективни икономически фактори увеличение на продажната цена на яйца „***“, размер М в опаковка по 10 броя и домати , розови на килограм.

За да приемат горното, били взети предвид стойности от таблици със заложени 1 показатели като инфлация, работни заплати и др., както и доставните цени и било изчислено, че реалното увеличение надхвърля икономически обоснованият ефект от поскъпването на доставната цена на тези стоки.

На 30.03.2026 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу „***“ ООД, в съдържанието на който подробно били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения. Възражения не постъпили и в законоустановения срок.

Впоследствие, на 30.03.2026г. въз основа на акта било издадено НП, с което било възприето, че е осъществено нарушение на чл. 15 ал.4 от ЗВЕРБ.

За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание на осн. чл.59 ал.5 т.6 от ЗВЕРБ в минимален размер.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – писмените такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото – справки, фактури, констативни протоколи и др., както от показанията на св. И..

За да се произнесе по жалбата , съдът преди всичко взе предвид следното:

В нормата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ е предвидено задължение в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

В същото време в § 1. 6. от същия закон е дадена с легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори, като се приема, че такива "са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността".

В чл. 15, ал. 2 от ЗВЕРБ на свой ред се предвижда периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове, който започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г.

С оглед на изложеното, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: да е налице увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените - от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. и това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори.

В конкретно разглеждания случай действително се констатира увеличение на продажната цена на три от предлаганите от търговеца стоки – домати и яйца, като това 2 повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените. При това положение следва да се изследва въпросът, дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка в тази връзка, съставляващо значителен пропуск, непозволяващ на търговците да организират работата си по начин такъв, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ. Нещо повече, посредством разпита на св. И. се изяснява, че преценка от проверяващите за наличието на това обстоятелство е извършена въз основа на таблица. Така посочената "таблица" обаче не е нормативно предвиден способ за извършване на преценка относно наличието на нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, като за съда остава неясно какви параметри са били заложени в нея. При това положение се явява и невъзможно извършването на преценка, дали същите касаят всички възможни обективни фактори, които влияят на промяната в цената на един продукт. Прави впечатление също така, че макар да се прави позоваване на промяната в доставната цена на конкретния продукт, в НП не се коментира наличието респ. липсата на промяна в други разходи на търговеца. Административно наказващият орган е следвало в тази връзка да изследва всички относими към случая факти, а не да попълва данните в таблица с неясно въведени формули и алгоритъм и автоматично да възприема дадения от същата отговор. В случай, че се възприема такъв подход, на търговците е следвало да бъде изначално предоставена така посочената таблица, посредством инкорпорирането й в ЗВЕРБ.

Липсата на каквато и да е информация относно съдържанието в тази таблица води до неяснота у търговците относно поставените спрямо тях изисквания и невъзможност те да се съобразят с тях.

В тази връзка следва изрично да се подчертае и че в закона липсва пълна забрана за повишаване цената на стоките през периода на двойно обозначаване, а изискване то да бъде обосновано. В конкретния случай доставната цена на артикулите се е повишила, което е обосновало и повишаване на продажната им цена, като по мнение на настоящия съдебен състав, не е задължително това повишаване да е съобразено единствено с промяната в доставната цена, а и с други обективни фактори като: увеличаване цената на транспорта, наличната в страната инфлация през периода, повишаване на заплатите на служителите при търговеца и т. н.

С оглед на всичко гореизложено и като намери, че в случая не се установява необосновано увеличение в цената на предлаганите продукти, съдът счете, че НП следва да се отмени.

С решението си съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на НМРАВ №1 ОТ 09.07.2004г.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ НП № 009523/30.03.2026г. на КЗП, с което на „***“ ООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2560 евро на основание чл.59 ал.1 т.6 от ЗВЕРБ.

ОСЪЖДА КЗП на осн. чл.143 ал.1 от АПК да заплати на „***“ ООД , ЕИК *** направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 409 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4