Решение № 525 от 13.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Мина Мумджиева

АННА Р. КОФИНОВА при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора И. Любч. Т. като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно административно наказателно дело № 20251100607480 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 7, ал. 3 УБДХ.

Постъпила е жалба от И. В. Р., в която декларативно се иска преразглеждане на фактите по решението на СРС, НК, 16 състав по н.а.х.д. № 15999/25 г.

В съдебно заседание прокурорът счита жалбата за неоснователна. Изразява становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Поддържа, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че на 10.11.2025 г. именно жалбоподателят се е държал арогантно с персонала и клиентите на магазин „Лидл“, находящ се на ул. „г. С. Раковски“ № 128 в гр. София.

Касационният жалбоподател И. Р. поддържа жалбата си и настоява да бъде оправдан. Изтъква, че никога не се е държал невъзпитано с властите. Казва, че събитието с негово участие е ескалирало, защото полицаите му поискали личната карта, а той отказал да я даде преди те да се легитимират, за което им се извинил в районното управление впоследствие.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и служебно провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт намира следното:

С обжалваното решение от 11.11.2025 г. Софийският районен съд е признал И.

В. Р. за виновен в това, че на 10.11.2025г. около 20.30ч., докато се намирал в магазин „Лидл“, находящ се на ул. „Г.С.Раковски“ № 128 в гр. София, се държал арогантно с персонала и клиентите, като се обръщал към тях с думите „педали мръсни“ и продължил с арогантното си поведение и след идването на екип на полицейски служители от 1 РУ-СДВР – младши инспектор М.Я. и Р.С., с което нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена 1 опасност извършеното не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а представлява дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ, поради което и на основание чл. 6. ал. 1. б. „а” вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ му е наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Районният съд е постановил обжалваното решение след пълноценно изясняване на съществените обстоятелства от предмета на разглеждане в хода на съдебното следствие чрез обясненията на наказания, депозирани пред съда, както и чрез прочитане на приложените материали, съдържащи се в преписката на 1 РУ-СДВР – сведения от Н.Н., Р.Т. и Р.С., докладна записка, заповед за задържане на лице, АУАН и писмени обяснения на нарушителя.

На тази основа от фактическа страна районният съд обосновано е приел, че поведението, възведено в акта за констатиране на дребно хулиганство, се установяват еднопосочно от сведенията, събрани от всички разпитани в полицейската проверка лица.

Настоящият съдебен състав с касационни правомощия след самостоятелна проверка на събраните по делото доказателства, като обсъди доводите в жалбата, намира следното.

По същество събраните по делото доказателства установяват, че на 10.11.2025 г. около 20.30 ч. жалбоподателят И. Р. се намирал в магазин „ЛИДЛ“, находящ се на ул.

„Г.С.Раковски“ № 128 в гр. София. Там той се държал шумно, невъздържано и агресивно както с управителя на магазина Н.Н. и касиерката Р.Т., така и с клиенти, като се обръщал към всички с вулгарния израз „педали мръсни“.

Поведението му мотивирало управителят на търговския обект да потърси помощ от полицията. След пристигането на полицейските служители при 1 РУ-СДВР – младши инспектор М.Я. и Р.С., които се представили по име и длъжност, жалбоподателят отказал да предостави личната си карта за установяване на самоличността му, като продължил да се държи грубо и агресивно и нарекъл полицая С. „свиня“.

Срещу жалбоподателя бил изготвен акт за констатиране на дребно хулиганство по реда на УБДХ, който му бил връчен незабавно.

Посочените значими за правилното изясняване на делото факти се извеждат несъмнено и категорично от писмените сведения на всички очевидци на конфликтната ситуация – управителя и касиерката в магазина, както и полицейския служител С..

Поради това изводът на районния съд, че събраните материали позволяват несъмненото установяване на фактологията на разглежданото събитие, е обоснован и почива на добросъвестно анализиране на доказателствата съобразно точния им смисъл, без нито едно от тях да е изопачено или подценено.

Пълното съответствие на информацията, изведена от очевидците на събитието, която в пълнота изяснява разглежданата ситуация, представлява надеждно основание да се приеме относимата фактология за установена без да е необходимо да бъде събиран видеозапис от магазина. Поради това настоящият съд намира, че първата инстанция не е допуснала процесуално нарушение нито при събиране на доказателствата, нито при тяхното анализиране.

На следващо място съдът с касационни правомощия намери, че изложената фактическа обстановка е правилно оценена от районния съд, който е счел, че И. Р. е извършил деяние, представляващо дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ, защото е непристойна проява. Това е така, тъй като поведението му е демонстрирало незачитане на обществения ред и е изразявало неприлично отношение към намиращите се в търговския обект граждани – клиенти и служители на магазин 2

„ЛИДЛ“, а впоследствие – и към полицейските служители, вербализирано в обидни и вулгарни изрази. За съставомерността на деянието по чл. 1, ал. 2 УБДХ не се налага непременно неприличният израз да е псувня или ругатня, а е необходимо да представлява несъвместимо с правилата за благоприличие поведение, което нарушава общественото спокойствие и демонстрира явно и безскрупулно неглижиране на нормите за общуване, какъвто е процесният случай. В конкретната ситуация вербалната агресия на наказания не може да бъде обособявана на части, тъй като поведението му не е било прекъсвано и е било демонстративно насочено към поругаване на околните и на правилата за зачитане на реда в магазина, включително чрез подценяването на появата на органите на МВР.

Същевременно, поради ниската степен на обществена опасност на деянието, то не представлява престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, а непристойна проява, отговорността за която се реализира по УБДХ.

Законосъобразно районният съд е приел, че от субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл, защото нарушителят е съзнавал естеството на поведението си и създаваното с него неудобство за всички присъстващи в магазина, като очевидно е целял именно това – противоправно да надделее над ограниченията, които осигуряват безопасна дистанция на околните и зачитане на чуждото спокойствие и неприкосновеност.

С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че районният съд след правилно тълкуване на чл. 1, ал. 2 УБДХ е приел деянието за дребно хулиганство и като е отчел спецификата на конкретната проява и липсата на данни за предходно противоправно поведение на наказания, обосновано е оразмерил наказанието му в глоба от 200 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС, НК, 16 състав по н.а.х.д. № 15999/25 г. от 11.11.2025 г.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3