Решение № 3149 от 22.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3149 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100513946 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 13101 от 25.07.2023 г., постановено по гр. д. №4044/2023 г. по описа на СРС, 154-ти състав, е уважен предявеният от Я. Д. Х. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ за заплащане на сумата в размер от 2000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения, заедно със законната лихва, считано от 29.12.2021 г. до окончателното й изплащане, както и частично е уважен предявеният от ищцата иск за сумата от 4000, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 17.10.2022 г. до окончателното й плащане, които вреди са претърпени вследствие на незаконно повдигнато на ищцата обвинение по досъдебно производство № 3198/18 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр. № 43236/2018 г. по описа на СРП. Искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконното обвинение, е отхвърлен за размера над сумата от 4000, 00 лв. до пълния му предявен размер от 20 000,00 лв.

Със същото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 330,00 лв., представляващи разноски в първоинстанционното производство съразмерно на уважената част от исковете.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявеният от ищеца иск за неимуществени вреди е частично уважен за сумата от 4000, 00 лв., както и в частта, с която върху обезщетението за неимуществени вреди е присъдена законна лихва за периода от 29.12.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.10.2022 г., е подадена въззивна жалба от ответника – Прокуратурата на Република България. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на 1 материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че не е налице основание за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за причинени на ищцата неимуществени вреди в определения от първоинстанционния съд размер, тъй като по делото не е установено наличието на причинно-следствена връзка между част от твърдените от ищцата вреди и воденото наказателно производство. Наред с това поддържа, че спрямо ищцата е водено и друго наказателно производство, което обстоятелство не е било отчетено при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи още и че присъденото обезщетение за претърпени, вследствие на незаконното обвинение, неимуществени вреди е в завишен размер, който не отговаря на принципа за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и че не е съобразено с икономическия стандарт в страната. В допълнение на това поддържа, че съдът се е произнесъл плюс петитум по отношение на присъдената лихва за забава върху определеното обезщетение за имуществени вреди за периода от 29.12.2021 г. до 17.10.2022 г., тъй като в проведеното в първоинстанционното производство съдебно заседание от 26.04.2023 г., ищецът изрично е заявил, че претендира законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Моли съда да отмени решението, като намали размера на присъденото обезщетение, както и да го измени в частта, с която е присъдена законна лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от 29.12.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.10.2022 г.

Ищецът Я. Д. В., чрез пълномощника си – адв. А.В. е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявеният от ищцата иск за неимуществени вреди е бил частично отхвърлен за разликата над 4000,00 лв. до пълния предявен размер от 20 000, 00 лв., е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез пълномощника си – адв. А. В.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се установява пълният размер на предявения иск. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск за пълния предявен размер, както и да присъди направените по делото разноски.

Ответникът Прокуратурата на Република България не е подал отговор на въззивната жалба в заканоустановения срок.

Решението в частта, с която ответникът Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на ищеца сумата от 2000, 00 лв., представляваща имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2022 г. до окончателното й изплащане, не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица - страна в процеса, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на ищцата за неоснователна, а въззивната жалба на ответника за частично основателна само по отношение на наведеното оплакване за частична недопустимост на постановеното решение по следните съображения:

2

В обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ищцата е била привлечен като обвиняем, в последствие подсъдима за престъпление по 296, ал. 1 от НК, като наказателното производство е продължило по-малко от 2 години (от момента на привличането й като обвиняема – 19.02.2020 г. до окончателното й оправдаване – 29.12.2021 г.), като с влязло в сила решение последната е била призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. Приел е още, че вследствие на воденото срещу ищцата наказателно производство, тя е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, неудобство и стрес, с оглед на което е приел за справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 4000, 00 лв. Счел е, че не е доказано твърдението повдигнатото обвинение да е попречило на ищцата да упражнява родителските си права спрямо детето й, тъй като режимът на тяхното упражняване е установен преди привличането й като обвиняема. Приел е още и че не се установява повдигнатото обвинение да е довело до осуетяване на работните ангажименти на ищцата, доколкото по делото не са представени доказателства в тази насока.

С оглед на което СРС е присъдил обезщетение в размер на 4000, 00 лв., като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 20 000, 00 лв.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е претърпял имуществени и неимуществени вреди и 4) причинените вреди да са необходима, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинноследствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на Прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установявапо делото, че ищцата е била привлечен като обвиняем за посоченото престъпление с постановление от 16.12.2019 г. по досъдебно производство № 230-ЗМК3198/2018 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 43236/2018 г. по описа на Софийска районна прокуратура, а на 27.04.2020 г. от Софийска районна прокуратура е бил внесен в съда обвинителен акт срещу ищцата, с обвинение по 296, ал. 1 от НК, във връзка с което е образувано съдебно производство по НОХД № 5296/2020 г. по описа на СРС, 153-ти състав.

С Присъда от 01.04.2021 г. решаващият състав на Софийския районен съд е приел, че подсъдимата Я. Д. Х. е била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение, която присъда е потвърдена с Решение от 29.12.2021 г. на Софийски градски съд и същата е влязла в сила.

От показанията на свидетелите Г. и М., които преценени по реда на чл. 172 ГПК настоящият съдебен състав възприема за последователни, непротиворечиви и житейски логични, като субективните възприятия за последиците върху психичното състояние на ищеца по време на процесното наказателно производство са непосредствени и кредитира с доверие, се установява, че вследствие на незаконно повдигнатото обвинение, подсъдимата – ищца е имала емоционални проблеми и не се е чувствала психически добре, което рефлектирало и върху работните й ангажименти. Съгласно показанията на свидетелите ищцата изпитвала затруднения в общуването си и се намирала в депресивно състояние.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ следва 3 да се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на органите на Прокуратурата от незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, за което същият е оправдан с влязла в сила присъда. В тази връзка следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи осъществяването на всички елементи от горепосочения правопораждащ фактически състав. Пред СРС са ангажирани всички относими към предмета на доказване документи, съдържащи се в досъдебното и съдебното наказателно производство, както и свидетелски показания, установяващи претърпените от ищеца неимуществени вреди. Ето защо, предвид влязлата в сила оправдателна присъда, е налице основание за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Съгласно установената съдебна практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.

Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. В този смисъл и решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. IV г. о. ВКС и Решение № 57 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4641/2015 г., IV г. о., ГК.