Определение № 701 от 21.11.2019, Административен съд - Враца

О П Р Е

Д Е Л Е Н И Е

№ 701 гр.Враца,

21.11.2019 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, V - ти състав в закрито заседание на 21.11.2019 г. в състав:

Административен съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА като разгледа докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 809 по описа на АС-Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 41, ал. 3 от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.

127ж и чл.

121а, ал. 3 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „М.“ ЕООД ***, ЕИК ***, представлявано от управителя М.И.П., депозирана чрез адв. А.П., срещу Решение №240/31.10.2019г. на зам. Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу действия на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, свързани с движение на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства № 010101370309_3/22.10.2019г.

Иска се отмяна на оспореното решение, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушения на производствените правила, отмяна на извършените действия по обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол № 010101370309_3/22.10.2019г. и връщане на внесената гаранция, ведно със законната лихва за изминалия период.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски от 1050, 00 лева, от които 50,00 лева държавна такса, 500,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение в настоящето производство и 500,00 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение при обжалването пред горестоящия административен орган.

Ответникът по делото

– Директора на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Оспореното решение е постановено на 31.10.2019г. Жалбата срещу него е подадена в ТД на НАП – В. Търново на 06.11.2019 г., което на основание чл.

24, ал. 1, т. 4 от ДОПК се установява от датата на изпращане на електронното съобщение, като е входирана с №28668#3/06.11.2019 г. по описа на ТД на НАП – В. Търново. Следователно жалбата е подадена в срока по чл.

41, ал. 3, изр. първо от ДОПК, от лице, имащо правен интерес и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.10.2019 г., в 11,54 часа в гр.Враца е извършена проверка на място на разтоварване/получаване на стока с висок фискален риск, находящо се в гр.В., ул.“И.“ №***, от инспектори по приходите към Главна дирекция „Фискален контрол“, като проверката е извършена в присъствието на управителя на дружеството М.И.П.

Констатирано е съответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и количество на стоката, както и че поставеното техническо средство за контрол не е с нарушена цялост. При извършена справка в ПП „СУП“ за назначените лица е установено, че в проверяваното дружество за периода от м. септември 2018 г. до м. август 2019 г. са назначени 2 лица. Направен е извод, че това е показател за липса на достатъчно ангажиран персонал с цел обезпечаване на осъществяваните от проверяваното лице търговски сделки със стоки с висок фискален риск, в немалък размер. Също така е прието, че средномесечният оборот за предходните 24 месеца е под 30 000 лева, индикатор за недостатъчен финансов ресурс. Така установените факти са мотивирали служителите на приходната администрация да направят извод, че проверяваното лице не изпълнява вменените му данъчно - осигурителни задължения /носи висок данъчен риск, а събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на стоката ще бъде невъзможно или значително затруднено. Съставен е протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010101370309_3/22.10.2019г., с който е определено обезпечение в размер на 18333,87 лева, представляващо 30 % от пазарната цена на стоката от 61112,91 лева. Със същия протокол стоката е иззета със срок на действие 72 часа, освободена след плащане на обезпечението.

Съдът намира, че съгласно чл.

41, ал. 1 от ДОПК, Решение №240/31.10.2019г. е постановено от компетентен орган –

Заповед №ЗЦУ-ОПР 36/07.11.2017г. на изп. директор на НАП и заповед за командировка..

Съгласно приложимите разпоредби на чл.

121а, ал. 1 от ДОПК, при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в случаите на: 1. нарушаване целостта на техническите средства за контрол; 2. неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4; 3. несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката; 4. неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването й.

Според ал.

2 на чл. 121а от ДОПК, мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

От своя страна разпоредбата на чл.

121а, ал. 3 от ДОПК предвижда, в случаите по ал.

2 на чл. 121а от ДОПК, органите по приходите предприемат действия за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват и в този случай забраната за разпореждане по чл.

13, ал. 3, т. 4 ДОПК, продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.

С оглед цитираната нормативна уредба и след анализ на представените по делото доказателства съдът намира, че в настоящия случай не е извършено нарушение от дружеството жалбоподател на чл.

121а, ал. 1, т. 1, т.

2, т.

3 и т.

4 от ДОПК. В хипотезата на чл.

121а, ал. 2 от ДОПК органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства, водещи до извода, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено. Установява се, че протоколът за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства не съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства във връзка с посоченото правно основание по чл.

121а, ал. 2 от ДОПК, а именно че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Бройката на назначените лица и средномесечният оборот не са законови критерии за приложимост на цитираната разпоредба. Тези обстоятелства действително не са доказани, доколкото не са приложени извлечения или други документи от информационните системи на органите по приходите, с които да се удостоверят фактите. Дори същите да са обективно отразени в протокола, те не са основание сами по себе си, да се приеме наличие на риск за събиране на публичните вземания. По делото не са представени доказателства, че дружеството има непогасени данъчни и осигурителни задължения. Осъществява търговска дейност, като оборот под 30 000 лева месечно не може да се приеме за нисък. Нито средномесечният оборот, нито бройката на персонала, при липса на законови изисквания за минимални такива, мотивират наличие на данъчен риск.

Не са налице условията на ал.

1 от чл. 121а от ДОПК, тъй като целостта на техническото средство не е била нарушена - изрично констатирано в протокол за отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол, не е налице хипотезата на чл. 13, ал. 3, т. 4; не е налице несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката, обстоятелството е изрично констатирано в протокол, изрично е посочено и че проверката е извършена в присъствието на упълномощен представител на дружеството.

Не са налице и условията на чл.

121а, ал. 2 от