Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 671 от 17.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 596/2026
Вид
Определение № 671
Подписан
17.08.2026
В сила
17.08.2026
Състав
Албена Георгиева Палова, Мариана Илиева Димитрова, Николинка Николова Попова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 471,ал.1,т. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 671 гр. Пазарджик, 17.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500596 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.419 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от "НАДЕЖДА МАРКЕТ РИТЕЙЛ" ЕООД, ЕИК: 202788918, седалище и адрес на управление на дейността: гр. Благоевград, п.к. 2710, ж.к. Рилци, ул.288 № 7, ет. партер, общ. Благоевград, обл. Благоевград, „АКАУНТИНГ КОНСУЛТ ГРУП“ ЕООД ЕИК: 200878209, седалище и адрес на управление на дейността : гр. София, УЛ.ДИМИТЪР ХАДЖИКОЦЕВ, общ.

Столична, обл.

София

"ИНТЕГРЕЙТИД

КООПЕРЕЙШЪН

СИСТЕМС" ЕООД ЕИК: 203151116, седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, ет.2, общ. Столична, обл. София и Т. Т. Г.

ЕГН: **********, настоящ адрес гр. *****, общ. Столична, обл.

София против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №677/06.04.2026г. издадена по ч.гр.дело № 1218 по описа на Районен съд Пазарджик за 2026г. ,с което жалбоподателите "НАДЕЖДА МАРКЕТ РИТЕЙЛ" ЕООД, ЕИК:

202788918, седалище и адрес на управление на дейността: гр.

1

Благоевград, п.к. 2710, ж.к. Рилци, ул.288 № 7, ет. партер, общ.

Благоевград, обл. Благоевград и „АКАУНТИНГ КОНСУЛТ ГРУП“ ЕООД ЕИК: 200878209, седалище и адрес на управление на дейността : гр. София, УЛ.ДИМИТЪР ХАДЖИКОЦЕВ, общ. Столична, обл.

София и "ИНТЕГРЕЙТИД КООПЕРЕЙШЪН СИСТЕМС" ЕООД ЕИК: 203151116, седалище и адрес на управление на дейността: гр.

София, ет.2, общ. Столична, обл. София и Т. Т. Г. ЕГН: **********, настоящ адрес гр. *****, общ. Столична, обл. София са осъдени солидарно да заплатят на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК: 000694749, седалище и адрес на управление на дейността: гр.

София, УЛ.ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ 260, общ. Столична, обл. София (столица), сумите: 104 599,23 EUR (сто и четири хиляди петстотин деветдесет и девет евро и 23 цента), представляваща главница по Договор за предоставяне на стандартен кредит без право на усвояване на погасените суми № 100-3575/26.03.2021 г. и допълнителните споразумения към него, ведно със законната лихва за период от 01.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 6 436,25 EUR (шест хиляди четиристотин тридесет и шест евро и 25 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 22.10.2025 г. до 31.03.2026 г., 29 194,37 EUR (двадесет и девет хиляди сто деветдесет и четири евро и 37 цента), представляваща разноски по договора за периода от 01.08.2025 г. до 31.03.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 2 383,91 EUR (двe хиляди триста осемдесет и три евро и 91 цента).

В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Основният развит довод в частната жалба е, че е нарушена разпоредбата на чл. 417,ал.1,т. 2 от ГПК , а именно, че към извлечението от счетоводните книги, освен договора за банков кредит, допълнителните споразумения, анекси и договори за поръчителство не е представено Финансово споразумение за гарантиране на портфейл от кредити по Програма за портфейлни 2 гаранции в подкрепа на ликвидността на МПС , пострадали от извънредната ситуация и епидемията от COVID – 19 по програма на правителството на Република България и решения, и постановления на МС на Република България във връзка и в изпълнение на Временна рамка и Решение на ЕК №С /2020/ 2342 от 08.04.2020г. относно държавна помощ SA.56933/2020/N/ - България / Решение на ЕК № С/2020/2342 от 08.04.2020г. като гарантираща банка е Българската банка за развитие, а Програмата се изпълнява с посредничеството на търговските банки, които осигуряват в полза на МПС на финансовото предимство, осигурено съгласно Временната рамка, чрез облекчени изисквания за обезпеченост по кредите, както и не е представен последния погасителен план от 03.07.2024г., а лисват данни и кой е платецът по договора за банков кредит. В подкрепа на тези основен довод за неправилност на разпореждането се развиват обстойни съображения в частната жалба. Искането е разпореждането за незабавно изпълнение за бъде отменено.

В законния срок е постъпил писмен отговор от заявителя „Юробанк България“АД ,с който се оспорва основателността на частната жалба. Твърди се, че Финансовото споразумение за гарантиране на портфейл от кредити по същата програма от 30.06.2020 г. между „Българска банка за развитие“ АД (ББР) и „Юробанк България“ АД касае единствено отношенията между тези две банки по повод цялата програма, а не конкретния кредит по Договор за предоставяне на стандартен кредит без право на усвояване на погасените суми №100-3575/26.03.2021 г. Излагат се конкретни съображения. Искането е разпореждането за незабавно изпълнение да бъде потвърдено.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не 3 страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледани по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Установява се от доказателствата по делото, че със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № 677 от 06.04.2026г. жалбоподателите „НАДЕЖДА МАРКЕТ РИТЕЙЛ" ЕООД, ЕИК 202788918, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ж.к. Рилци, ул. „288“ № 7, „АКАУНТИНГ КОНСУЛТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 200878209, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 69-71, „ИНТЕГРЕЙТИД КООПЕРЕЙШЪН СИСТЕМС“ ЕООД, ЕИК 203151116, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 69-71 и Т.

Т. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. ***** са осъдени солидарно да заплатят на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК:

000694749, седалище и адрес на управление на дейността: гр.

София, УЛ.ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ 260, общ. Столична, обл.

София , сумите: 104 599,23 EUR представляваща главница по Договор за предоставяне на стандартен кредит без право на усвояване на погасените суми № 100-3575/26.03.2021 г. и допълнителните споразумения към него, ведно със законната лихва за период от 01.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 6 436,25 EUR, представляваща мораторна лихва за периода от 22.10.2025 г. до 31.03.2026 г., 29 194,37 EUR, представляваща разноски по договора за периода от 01.08.2025 г. до 31.03.2026 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 2 383,91 EUR .

Допуснато е незабавно изпълнение на така издадената заповед и в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист.

4

Заповедта е издадена въз основа на извлечение от счетоводните книги на кредитора на основание чл.417, т.2 от ГПК.

Съгласно чл. 418, ал. 2 , във вр. чл. 417, т. 2 ГПК изпълнителен лист се издава, ако документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение притезание срещу лицето, против което се иска издаването на изпълнителния лист.

Преценката на съда в производството по чл. 417 от ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ. Само по изключение - при предпоставките на чл. 418, ал. 3 от ГПК , тази преценка може да се разпростира и спрямо други документи, ако това е необходимо за доказване изискуемостта на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение.

В настоящият казус изискуемостта на вземането не е поставена в зависимост от насрещно задължение или настъпване на друго обстоятелство, за да е необходимо то да бъде доказвано, тъй като издаването на заповедта за изпълнение се иска въз основа на извлечение на счетоводните книги на банката-кредитор.

Представеното извлечение от счетоводството на кредитора е редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащо на изпълнение задължение на длъжника – посочен е размерът на главницата и на лихвите . Дължимостта или недължимостта на сумите по договора, за които е издадена заповедта по чл.417, ще се установява в рамките на състезателното исково производство по чл.422 от ГПК пред общия съд, където ще може да бъде преценена и редовността на воденото от заявителя счетоводство в случай, че тя бъде оспорена.

Там следва да бъдат разгледани и всички възражения, 5 свързани с твърдения за споделяне на риска с Банката –кредитор и за заплащането на гаранция въз основа на финансово споразумение с Българската банка за развитие. В настоящото заповедно производство Банката кредитор не е задължена на основание чл. 471,ал.1,т. 2 от ГПК да представя вътрешното или рамковото споразумение (генералния договор за портфейлна гаранция) с Българската банка за развитие. Споразуменията между търговската банка - партньор и ББР по антикризисните COVID програми (като програмите за портфейлни гаранции) уреждат вътрешни регресни, гаранционни и административни отношения между двете финансови институции. За нуждите на заповедното производство вземането на банката се основава пряко на сключения договор за кредит с клиента и неговото счетоводно извлечение, а не на гаранционната програма на държавата или ББР, като в конкретният казус извлечението от сметки е редовно от външна страна и доказателствената сила на този частен свидетелстващ документ следва да бъде зачетена.

В заключение следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

По отношение на частната жалба против определение № 1380 постановено 27.05.2026г., с което на основание чл.420 от ГПК изпълнението по изпълнително дело № 20268380402191 по описа за 2026 г. на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 от КЧСИ, предприето въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 1218/2026 г. по описа на РС Пазарджик, по подадено заявление на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749 е спряно, настоящият съдебен състав приема следното :

В чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК е предвидено, че съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо 6 обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи.

Именно на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК първоинстанционният съд е постановил спиране на изпълнението, тъй като е намерил, че към възражението са представени писмени доказателства, от които може да бъде направен извод, че вземането не се дължи.

За да бъде уважено искането за спиране по чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК, е достатъчно доказателствата, представени от длъжника, да разколебават твърдението на заявителя за наличие на изпълняемо право.

С подаденото възражение се твърди, че кредитът не е станал предсрочно изискуем, тъй като се обслужва редовно от свързани с търговското дружество- кредитополучател търговски дружества, както и сумите, които претендира кредитора са недължими, тъй като размерът на определеното от Банката вземане е неправилно изчислен.

Както бе изложено по – горе, за да постанови спиране в хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК, искането следва да бъде подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи. Настоящият състав намира, че от представените от страните доказателства не може да бъде направен извод за недължимост на вземането, по повод на което е издадена заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и издадения електронен изпълнителен лист, а недължимост на вземаното дори не се твърди от длъжника, а се твърди само неправилно изчисление на дължимото вземане, което както се посочи по-горе следва да бъде установено в състезателното исково производство по чл.422 от ГПК.

Ето защо, съдът намира, че не е налице основание за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК. Изложеното обуславя извод за основателност на подадената частна жалба, поради което определението за спиране на изпълнението следва да бъде отменено, а молбата – отхвърлена.

7

По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ: