Присъда № 166 от 22.11.2023, Районен съд - Ямбол

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 166/22.12.2023 г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 691/2023 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против С. С. К. от с. И., обл. Я., за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК и против подсъдимия И. И. М. от с. А., обл. Я., за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

В с.з. на 04.10.2023г., или преди началото на разпоредителното заседание, проведено на 22.11.2023г., пострадалата Т. заяви против подсъдимите граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3000 лева, върху която не претендира присъждане на законна лихва.

Тъй като претенцията бе своевременно заявена, в срока по чл.85, ал.3 от НПК, от лице, активно легитимирано да претендира обезщетение за обезвреда, и е с цена до размера на вредите, посочени в обвинителния акт, съдът я намери за допустима и я прие за съвместно разглеждане, ведно с наказателното производство, като конституира пострадалата в качеството на граждански ищец.

В съдебна фаза по искане на защитниците производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27-НПК.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимите така, както е предявено. Изложената в обвинителния акт фактическа обстановка счита за безспорно установена, с оглед направеното от подсъдимите признание на фактите в обстоятелствената част на същия, а самопризнанието им намира за подкрепено в пълна степен от събраните в досъдебното производство доказателства. Затова счита, че подсъдимите следва да бъдат признати за виновни по предявеното им обвинение и предлага да им се наложат съответно, наказание от шест месеца лишаване от свобода за подс. К. и наказание пробация за подс. М., включващо задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК за минимален шестмесечен срок, при условията на чл.58а, ал.4 от НК. Счита, че по отношение на подс. К. липсват пречки за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и пледира за отложено изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за изптателен срок от три години. Гражданският иск намира за основателен и предлага да бъде уважен до размера на невъзстановените имуществени вреди от 2745 лева.

Подсъдимите, редовно призовани, участват лично в с.з. и със служебни защитници адвокати. Признават вината си, както и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразяват съжаление за стореното и молят да им се наложат минимални наказания.

По отношение доказателствената обезпеченост на обвинението и основателността на гражданския иск защитниците на подсъдимите споделят 1 становището на прокурора.

Позовавайки се на изключително младата възраст на подсъдимия М., чистото му съдебно минало и оказаното в досъдебна фаза съдействие за разкрИ.е обективната истина по делото, служебният защитник намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и пледира за определяне на наказанието при ословията на чл.55 от НК.

Поради добросъвестното процесуално поведение на подс. К. в досъдебна фаза и частичното възстановяване на част от отнетите вещи защитникът на подс. К. претендира за редуциране на наказанието му с една трета, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.

За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:

Около 00:30 часа на 07.09.2022 г. на ЖП гара Пловдив свидетелката И.

Г. Т. се качила на бърз влак № 8657 за гр. В.. Настанила се в купе и седнала до прозореца. На масичката под прозореца поставила дамската си черна кожена чанта, тип раница, на стойност 36 лева, в която носела дамски кожен портфейл „Ейвън“ за 18 лева, мобилен телефон „Айфон“ със силиконов гръб и зарядно устройство на стойност 304 лева трите, преносима батерия във форма на пура за 20 лева, диоптрични очила със стъкла „Прогресив“ за 1895 лева, поставени в твърд калъф за очила от кафява пластмаса за 14 лева, български лева с общ номинал от 850 лв., както и лични документи - лична карта, СУМПС с контролен талон към него, банкова карта на банка ДСК, банкова карта на банка ОББ, и карти за пазаруване от различни магазини, без стойност. Осветлението в купето не било включено и малко след потеглянето на влака Т. заспала. На гара Я. в същия влак се качили подсъдимия С. С. К. от с. И., обл. Я., непълнолетния подсъдим И. И. М. от с. А., обл. Я., и непълнолетния свидетел Р.Н.С. от гр. Стралджа, обл. Я..

Подсъдимите К. и М. решили да извършат кражба на вещи от някое купе, предложили на свидетеля С. да участва с тях и той се съгласил. След това тримата започнали да обикалят из вагоните и да оглеждат купетата.

Минавайки покрай купето, в което била Т., подсъдимият М. видял, че пътниците спят и забелязал дамската й чанта на масичката до прозореца. След като споделил за това на подсъдимия К. и на св. С. тримата решили да откраднат чантата на Т., след което да скочат от влака по време на движение.

Около 04:20 часа, когато влакът намалил скоростта си при навлизане в района на гара Стралджа, подсъдимият К. отишъл до вратата на вагона, свързваща го със съседния вагон и я отворил, за се отдалечат по-бързо, а свидетелят С. останал в коридора в близост до купето и наблюдавал за приближаващи хора. Тогава подсъдимият М. отворил вратата на купето, в което пътувала Т., влязъл в вътре, от масичката под прозореца взел дамската й чанта, ведно с намиращите се в нея вещи и бързо излязъл. После заедно със свидетеля С. побягнали към подсъдимия К.. Последният отворил външната врата на вагона и скочил от влака по време на движение, а след него скочили и свидетелят С. и подсъдимият М.. Тримата отишли до градския парк на гр.

Стралджа, обл. Я., намиращ се до градския стадион. Там отворили чантата 2 извадили парите и си ги поделили. Подсъдимият М. взел и мобилния телефон, а останалите вещи скрили в парка. Няколко часа след това подсъдимият М. и свидетелят С. отишли до мястото, където скрили вещите, взели от дамската чанта външната батерия и зарядното за мобилния телефон, след което отново скрили дамската чанта.

При излизането на подс. М. от купето, Т. се събудила, побягнала след него, но не успяла да го настигне. Незабавно уведомила началника на влака и подала сигнал за извършената кражба на тел. 112.

След разкрИ.е на деянието – на 14.09.2022г., подсъдимият М. предал на органите на реда част дамската черна кожена чанта, тип раница, дамския кожен портфейл марка „Ейвън“, мобилния телефон „Айфон“, ведно със зарядното устройство, преносимата батерия във форма на пура, калъфа за очила, както и личните документи и банковите карти, издадени на името на Т., и на 13.10.2022 г. същите й били върнати срещу разписка.

Към момента на извършване на горното деяние подсъдимият М., роден на *** ***г., бил на 14 години и с чисто съдебно минало. Видно от приложената на л.61-62 от ДП характеристична справка, същият се водел на отчет в ДПС при РУ – Стралджа от 2021г. за извършени три кражби от частни домове и за кражба на хексометрични знаци от ЖП линия в района на с.

Атолов. Поведението му е разглеждано два пъти от МКБППМН – Стралджа, като му били наложени възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.3 и т.4 от ЗБППМН.

Подсъдимият К., роден на *** ***г., бил 18-годишен, като навършил пълнолетие месец преди деянието. С присъдите и споразуменията по НОХД № ***. на ЯРС, НОХД № ***г. на ЯРС, НОХД № ***г. на ЯРС и НОХД № ***г. на ЯРС, влезли в сила съответно на 23.05.2022г., 29.03.2022г., 28.03.2022г. и на 13.02.2021г., бил осъждан четири пъти за умишлени престъпления от общ характер против собствеността по чл.194, ал.1 и по чл.195, ал.1 от НК, като му били налагани наказания пробация, включващи задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК.

Направеното от подсъдимите признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията им, от показанията на свидетелите И. Т., И. И., Т.Й., Р. С. и И.

М., от заключението на вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, и поради това се кредитират изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

И от обективна, и от субективна страна, подсъдимият С. К. е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК, а подсъдимият И. М. от обективна и субективна страна е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1 чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 07.09.2022 г. около 04:20 часа в района на Община Стралджа, от купе на бърз влак № 8657, действайки след 3 предварителен сговор помежду си и с Р.Н.С. от гр. Стралджа, обл. Я., като съизвършители, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 3137 лв. от владението на собственика им И. Г. Т. от гр. В., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, подсъдимият К. е действал в условията на повторност и подсъдимият М., макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Авторството на деянието от страна на подсъдимите се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимите и показанията на свидетеля С., които, като хармонизиращи помежду си, кореспондиращи с останалите гласни доказателства и с писмените доказателства по делото ( протокол за доброволно предаване от 14.09.2022г.), се кредитират изцяло.

От обективна страна подсъдимите са извършили деяние, покриващо всички признаци от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки чантата на свидетелката Т. от мястото, на което е била поставена, и отнасяйки я със себе си, са извършили действия по прекратяване владението на собственика и установяване на свое такова. Т.е., безспорно, е налице прекратяване владението на собственика върху вещите, което е настъпило вследствие деянието на подсъдимите, и при липсата на съгласие за това от страна на самия собственик.

От обективна страна извършеното от подсъдимите е квалифицирано и с оглед субекта на престъплението по т.5 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като е осъществено от три лица, сговорили се предварително за това. Това е така, защото двамата подсъдими и св. С. не са взели решението за извършване на кражбата непосредствено преди това, а по-рано, когато след оглед на купетата във влака и възползвайки се от обстоятелството, че пътниците спят, тримата в сравнително спокойна обстановка взели решение да откраднат дамската чанта на Т.. От обективна страна, е налице и задружно участие от страна на подсъдимите и на свидетеля С. в извършване на деянието, тъй като всеки един от тях е участвал в самото изпълнителното деяние на престъплението – подсъдимият М. в отнемането на вещите, а тримата в установяване на своята фактическа власт върху тях. Т.е., действали са в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, под формата на извършителство. Наред с това, извършеното от подсъдимите не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Неговата завишена степен на обществена опасност се обуславя както от сравнително високата стойност на отнетите вещи, възлизаща на 3137 лева, така и от обстоятелствата, свързани с времето и начина на извършването му – нощем, от три лица и след внимателно планиране набелязването на обекта и разпределението на ролите.

От обективна страна подсъдимият К. е действал в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е извършил деянието след като с присъдата по НОХД № ***. на ЯРС, влязла в сила на 23.05.2022г., е осъден за друго такова престъпление – по чл.195, ал.1, т.7 от НК, и преди 4 изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наложеното му наказание. При това положение, и след като по гореизложените съображения деянието, предмет на настоящото производство не представлява маловажен случай, извършеното от подс. К. осъществява и квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.28, ал.1 от НК.