Определение № 320 от 15.02.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. София, 14.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Н. Марков

Галина Иванова като разгледа докладваното от Галина Иванова Частно касационно търговско дело № 20238003902157 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 7375 от 26.10.2023 г. на Е. Р.

М., чрез процесуалния представител адвокат Н. Д., срещу определение № 742 от 16.10.2023 г. по в.т.д. № 466/2023 г. на Апелативен съд – Варна, I състав, с което след отмяна на определение № 707 от 03.10.2023 г., в частта, с която е насрочено подготвено открито съдебно заседание на въззивния съд, е спряно на основание чл.229, ал. 1, т. 5 от ГПК производството по електронно дело 20233001000466 (в.т.д. № 466/2023 г.) по описа на Апелативен съд – Варна, до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на разследването на престъпни обстоятелства спрямо обвиняемия Е. Е.

Велиев по ДП № 344/2021 г. на ОДМВР – Русе.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, поради което се претендира неговата отмяна.

Частният жалбоподател навежда оплакване, че в противоречие с цитирана от него установена съдебна практика на ВКС и съдилищата в страната, въззивният съд е приел, че образуваното досъдебно производство представлява основание за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Поддържа, че не са налице предпоставките на тази законова разпоредба за спиране на производството, тъй като фактът на установяване от гражданския съд, че има образувано досъдебно производство, не е достатъчен и не може да бъде самостоятелно основание за спиране, доколкото практиката на съдилищата е в насока да бъдат спирани граждански производства само и 1 единствено при наличие на образувано НОХД. Счита, че липсват процесуални пречки първоинстанционният и/или въззивният съд да извършват процесуални действия в хода на съдебното дирене, дори и при висящо наказателно производство; че в правната теория наказателната и гражданската отговорност за ясно разграничени, като първата не обуславя наличието на втората. Моли да се отмени определението и да се върне делото за продължаване на производството по него.

Ответникът „Дженерали Застраховане ” АД, гр. София е подал писмен отговор, чрез своя процесуален представител юрисконсулт М. М., с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение за спиране на производството пред въззивния съд, сезиран с въззивна жалба срещу решението а първоинстанционния съд, с което съдът е уважил частично предявените искове, като е осъдил „Дженерали Застраховане“ АД, гр. София да заплати на Е. Р. М. сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за търпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП от 14.09.2021 г., както и сумата от 1817,03 лв., относно извършени операции, медицински консумативи, стабилизации, прегледи, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на процесното ПТП от 14.09.2021 г., ведно със законната лихва върху посочените по-горе суми, считано от датата, на която е уведомено застрахователното дружество за ПТП с предявяването на претенция по реда на чл. 380 от КЗ – 02.12.2021 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 429 от КЗ. Въззивният съд е установил от представените удостоверения и писма, издадени от ОДМВР, че е налице висящо ДП № 344/2021 по описа на ОДМВР - Русе срещу Е. Е. В.

Констатирано е, че основанието на иска е извършеното противоправно деяние от Е. Е. В., на 14.09.2021 г. на път II-21 Русе – Туртракан – Силистра, при което са причинени неимуществени и имуществени вреди на Е. Р. М..

Описаното деяние в писмата на ОДМВР – Русе и основанието на предявения иск са приети от въззивния съд за съвпадащи. Това е обосновало извод, че исковото производство срещу застрахователя, чиято отговорност е функционална на отговорността на деликвента, е обусловено от наказателното производство срещу лицето, посочено като деликвент. С оглед на това, съдът е счел, че са налице престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът по гражданския спор, поради което е 2 спрял производството по въззивните жалби на основание чл.229, ал.1,т.5 от ГПК.

Видно от писмо на Прокуратура на Р България и Постановление за привличане на обвиняем от 01.11.2022 г., че Е. Е. В., управляващ лек авТ.обил марка „Мерцедес“ с рег. № Р2468 КН, е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. чл. 343, ал. 3 пр.2 б. „б“ пр. 2 вр. ал. 1 б.

„в“ вр. чл. 342, ал.1 пр. 3 от НК, затова, че на 14.09.2021 г. на Главен път II21, км 24+700 при управление на моторно превозно средство – лек авТ.обил марка „Мерцедес“ с рег. № Р2468 КН, нарушил правилата за движение по пътищата, чл. 5, ал. 3, т. 1 , чл. 20, ал. 1 , чл. 21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – две лица, едно от които - Е. Р. М. от с. Боил, обл. Силистра, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за повече от 30 дни.

Видно от предявения иск, основание на иска е именно описаното противоправно деяние, за което ответникът като застраховател на отговорността на управляващия лекия авТ.обил „Мерцедес“ с рег. № Р 2468 КН отговаря.

Изводите на въззивния съд са обосновани, налице е съвпадане на предмета на наказателното производство с описаното основание на иска – противоправно деяние, за което застрахователят отговаря.

Съгласно разясненията в задължителната практика на ВКС, т. 2 от Тълкувателно решение 5/05.04.2006 г. по тълк.д. 5 /2005 г. на ОСГТК на ВКС, гражданското дело, образувано по иск за обезщетяване на вреди от деликта, следва да се спре на основание чл. 182, б. „д“ от ГПК (отм.), която разпоредба е идентична на чл. 229, т. 5 от ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, преди постановяване на присъда, гражданското дело следва да се възобнови. Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 300 от ГПК, така както е тълкувана в трайната практика на ВКС, съгласно която присъдата, влязлото в сила споразумение в наказателното производство, както и решението за налагане на административно наказателна отговорност с освобождаване от наказателна отговорност, са задължителни за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието. Както бе посочено, отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ е функционална на отговорността на прекия причинител на вредите в пътнотранспортно произшествие. Поради това от значение е изхода на наказателния процес за определяне отговорността на застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Въззивният съд не би могъл да се произнесе по наличието на престъпление, извън хипотезата на чл. 124, ал. 5 от ГПК.

Изводите на въззивния съд са съответни на нормата на чл. 229, т. 5 от ГПК, така както е тълкувана в посочената задължителна практика на ВКС, както и трайната практика на ВКС, израз на която са решение №116 от 15.05.2013 г. по гр.д № 745/2012 г. на ВКС, ІV гр.о.; определение № 566 от 19.09.2013 г. по ч.гр.д.№ 5301/2013 на ВКС, ІV гр.о.; определение № 782 от 3

29.11.2013 г. по ч.гр.д. № 7165/2013 на ВКС, ІV гр.о.; определение № 273 от 23.06.2016 по ч.т.д. № 1307/2016 на ВКС, I т.о., oпрeделение № 280 от 01.07.2019 г. по ч.т.д. № 852/2019 на ВКС, I т.о.; определение № 485 от 16.07.2019 г. по ч.т.д. № 766/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 160 от 10.04.2020 г. по ч.т.д. № 396/2020 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 175 от 28.05.2020 г. по ч.т.д. № 302/2020 г. на ВКС, І т.о., определение № 185 от 28.04.2022 г. по ч.т.д.745/22 г., ВКС, II ТО, както и цитираните в него определение № 485 от 16.07.2019 г. по т.д. 766/19 г, ВКС, II ТО, определение № 160 от 10.04.2020 г. по т.д. 396/20 г., ВКС, II ТО, определение № 175 от 28.05.2020 г. по ч.т.д. 302/20 г., I ТО на ВКС.

Настоящият съдебен състав констатира, че изводите са обосновани и съответни на нормата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Неоснователни са доводите в частната жалба, че в хода на гражданското производство могат да се установят престъпни обстоятелства.

При образувано наказателно производство, както вече бе посочено, не е допустимо да се установява наличието на извършване на престъпление. От значение за гражданския процес е наличието на влязла в сила присъда, споразумение или решение на наказателния съд, в случай, че е образувано наказателно производство.

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 742 от 16.10.2023 г. по в.т.д. № 466/2023 г. на Апелативен съд – Варна, I състав.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4