Определение № 1950 от 01.08.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1950 гр. Бургас, 01.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Даниела Д. Михова

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501072 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК, вр.чл.130 ГПК, вр.чл.211 ГПК, и е образувано по частната жалба, подадена от К. И. К. и от С.

П. К., двамата от ***, чрез пълномощник адв.Радостин Станчев от АК Бургас, против определение № 2872 от 19.05.2025 г. по гр.д.6837/2024 г. по описа на РС Бургас, с което е постановено връщане на предявения частните жалбоподатели насрещен иск.

Оспорват се като неправилни изводите на първоинстанционния съд, че насрещният иск срещу ищците по делото е преждевременно предявен, тъй като ищците, предявявайки отрицателен установителен иск, не твърдят да са собственици на имота, а собственост ще придобият при издаване на Заповедта по §4к, ал.7 от П3P на ЗСПЗЗ на Кмета на Общината, съотв.едва след издаване на тази заповед за ответниците – ищци по насрещния иск и частни жалбоподатели в това производство, би било налице основание за оспорване на правата на ищците по първоначалния отрицателен установителен иск.

Сочи се, че на ищците е признато правото на възстановяване на имот, попадащ върху имота на частните жалбоподатели, процедурата по което възстановяване не е приключила, но се твърди, че ако съдът с решението си по същество уважи иска и приеме със сила на присъдено нещо, че ответниците не са собственици на имота, това би преградило възможността им в бъдещо производство да оспорят правата на ищците поради произнасяне от страна на съда с решение, което приема, че не са собственици на имота, т.е. правото им на собственост би било отречено с влязло в сила съдебно решение. Ето защо се твърди, че в настоящото производство е моментът, в който ответниците биха могли не само да установяват правата си върху имота, но и да отрекат правото н а ищците да претендират възстановяване на същия този имот по причини и основания, изложени в насрещната искова молба.

На второ място се твърди, че ищците обосновават правния си интерес от водене н а делото с претендирани права върху имота на 1 ответниците по силата на реституцията, от което следва, че ответниците претендират права върху имота, което е достатъчен мотив за защита правото им на собственост чрез отричане правата на ищците по главния иск.

Посочва се, че е налице разлика между възстановяване на правото на собственост и придобиване на право на собственост върху имот в стари реални граници. Твърди се, че ако ищците по главния иск се домогват да им бъде възстановено правото на собственост, то това право е преклудирано, а ако твърдят, че правото им на собственост не е възстановено до момента, за тях с още по-голяма основание важи преклузията на това право и липсата на правен интерес от водене на делото, но тези обстоятелства биха могли да бъдат предмет на разглеждане единствено при предявен насрещен иск от страна на ответниците.

Излага се, че правният интерес на ответниците от предявяване на насрещния иск се състои твърдяното от ищците, че същите са собственици на ПИ № 334 по ПНИ, върху който п о техни твърдения попада имота на ответниците. Заявява се, че заповедта на Кмета за признаване право на собственост върху конкретен имот е част от процедурата по възстановяване на собствеността, но тя няма как да бъде издадена без предходно решение на ПК за признаване правото на възстановяване в стари реални граници за имот, попадащ в зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Признава се, че ответниците по насрещния иск не са приключили реституционната процедура и все още не са получили собствеността върху реално обособен имот на основание издадена заповед на Кмета на Общината съгласно §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, но се посочва, ч е оспорвайки правата на ответниците – ищци по насрещния иск, заявяват самостоятелни такива, като твърдят, че им е признато правото на възстановяване на имот в стари реални граници, който имот частично попада върху собствения на ответниците.

Посочва се, че интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта; при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект; както и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.

Твърди се, че след като се приеме, че ищците имат правен интерес от предявения от тях иск, т.е.че този иск е допустим, съотв.е налице вероятна основателност на твърденията им, която поставя под съмнение правата на ответниците, това обуславя правния интерес на ответниците да оспорят изцяло правната легитимация на ищците именно в това производство, тъй като впоследствие тази възможност би се преклудирала.

Претендира се съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане на насрещния иск по същество.

В предоставения им срок ответниците по насрещния иск и ищци по главния иск - М. Н. С. и И. Н. Б., чрез процесуалния си представител адв.Атанас Тасков, представят писмен отговор, с който оспорват частната жалба като неоснователна.

Твърди се, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Излагат се съображения, че въпросът дали на ищците по 2 първоначалния иск е признато право на възстановяване или не на имот, попадащ върху имота на ищците по насрещния иск и ответници по главния иск, е без значение за правния интерес от предявения насрещен иск. Сочи се, че с насрещния иск се повдига спор за собственост на процесния имот, а ответниците по насрещния иск и ищци по главния иск никога не са твърдели, че са придобили собствеността върху този имот.

На второ място се заявява, че ищците по главния иск никога не са твърдели, че имотът им е възстановен, от което следва, че няма конкуренция на претендирани от двете спорещи страни вещни права върху имота. По отношение на изложеното по т.2 от частната жалба се твърди, че след като частният жалбоподател не е заявявал за реституция същия имот, той не може да оспорва правото на ищците на възстановяване. Допълва се, че с насрещния иск не се повдига спор за материално право (относно принадлежността на имота към миналия момент), а се повдига спор за собственост върху имота към настоящия момент.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния Бургаски районен съд е образувано по иска на М. Н. С. и И. Н. Б. за признаване за установено по отношение на ответниците К. И. К. и С. П. К., че последните не са собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Атия, общ.Созопол, с площ от 776 кв.м., с предназначение: за земеделски труд и отдих, както и за отмяна на издадения в полза на ответниците констативен нотариален за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение. Ищците твърдят, че в качеството им на наследници на Н. К. П., поч.на *** г., с протоколно решение на ПК-Созопол № 2906/26.02.1993 г. им е било признато правото на собственост върху множество земеделски земи, принадлежали на наследодателя им, един от които - нива от 3,530 дка в м.

„Ачмите“ (понастоящем преименувана на „Ново селище“) в землищета на с.Черноморец, намираща се в зона по §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че този имот бил обособен като имот № 334 по ПНИ в м.„Ново селище“, с. Атия, и попада върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Атия, общ. Созопол, с площ от 776 кв.м., за който ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост въз основа на твърдяно от тях давностно владение. Ищците обосновават правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск с обстоятелството, че легитимирайки се с този нотариален акт като собственици на имота, ответниците са обжалвали ПНИ и така препятстват влизането му в сила, както и реалната реституция на имота, признат за възстановяване на ищците.

Излагат твърдения, че ответниците не са придобили процесния имот по давност, тъй като не биха могли да упражнят владение върху него, поради следните обстоятелства: в регистъра на имотите ответникът е вписан като ползвател на имота, което изключва възможността да го владее; ответниците не са манифестирали намерение да своят имота спрямо ищците; ответниците не могат да придобият имота по давност и по смисъла на чл.86 от ЗС, вр.с мораториума по §1 от ПЗР на ЗС. Посочва се още, че дори да се приеме, че ответниците са упражнявали владение върху процесния имот, същото не е 3 противопоставимо на ищците съгласно императивната норма на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ.

В законовия срок ответниците К. И. К. и С. П. К. са подали писмен отговор на исковата молба, с който са оспорили предявените искове като недопустими, евентуално – като неоснователни. Изложили са подробни съображения.

В срока за отговор ответниците са предявили насрещен иск против първоначалните ищци, за приемане за установено, че последните не са собственици на процесния поземлен имот. Твърдят, че са собственици на този имот съгласно нотариален акт от 09.08.2023 г., както и, че ответниците по насрещния иск не са собственици на ПИ в м.„Ачмите“ с площ от 3,530 дка, понастоящем имот № 334 по ПНИ. Изложени са съображения, че макар ПК Созопол да е признала на ищците по главния иск правото на възстановяване на нива от 3.530 дка в м.“Ачмите“, с влязло в сила решение ПК-Созопол е отказала да им възстанови собствеността върху този имот в стари реални граници, съотв.ищците не притежават такъв имот. На второ място твърдят, че решението на ПК- Созопол е нищожно, тъй като в него не е посочен състав на ПК, липсват подписи на членовете на комисията, както и съставът на ПК е бил незаконен, съотв.това решение не е породило правно действие и с него не е възстановено право на собственост в полза на ищците. На следващо място се твърди, че зоната, в която се намира процесният имот, попада в концесионна зона, предоставена за ползване на собственика на Минното предприятие по силата на Указ № 102 от 30.07.1907 г. на княз Фердинанд I, поради което няма как ищците да са притежавали земеделска земя в границите на тази територия.

Сочи се още, че зоната, в която се намира процесният имот, никога не е влизала в ТКЗС или ДЗС, а при завземането й от праводателите на ответниците, тя е била непродуктивна земя - тресавище, като праводателите на ответниците, а след това и самите, те владеят имота от 1962 г. като свой, съответно владението им е продължило над 60 години без да е било прекъсвано и без някой да е оспорвал правото им на собственост. Излага се на следващо място, че статутът на зоната като такава по §4 от ЗСПЗЗ е незаконосъборазен, тъй като земите не са били държавна или общинска собственост и е нямало основание да бъдат предоставяни за ползване.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел първоначално предявения отрицателен установителен иск за допустим, а предявения насрещен отрицателен установителен иск за недопустим, поради което е постановил връщането му и прекратяване на производството в тази му част. Съдът е изложил съображения, че намира за основателно възражението на първоначалните ищци и ответниците по насрещния иск М. С. и И. Б. за недопустимост на насрещния иск, тъй като ответниците по насрещния иск не твърдят и не претендират да са собственици на процесния имот, а с предявения от тях главен иск целят защита на правото им на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, а не на вече възстановено право на собственост. Съдът е приел, че при липсата на твърдения от първоначалните ищци, са собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Атия, за ищците по насрещния иск липсва интерес да оспорват наличието на такова право. Съдът е посочил, че насрещният иск евентуално би бил допустим едва след издаване в полза на ответниците по насрещния иск и влизане в сила на заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която да им бъде реално възстановено правото на собственост върху признатия им за възстановяване земеделски имот, и то ако този имот попада в границите на 4