Решение № 1089 от 21.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1089 гр. Плевен, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Н. при участието на секретаря Габриела Ст. В.а като разгледа докладваното от Дияна Ат. Н. Гражданско дело № 20224430105157 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника З.Н.Д. - в качеството й на ***, упълномощена от ***, чрез юрисконсулт Л. К. Н., преупълномощена от З.Н.Д., съдебен адрес за кореспонденция : ***, против И. А. М., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното : в законоустановения срок, определен в чл.415, ал. 4 ГПК и съгласно Разпореждане № 8116/15.08.2022 г. по ч.гр.д. № 3398/2022г. по описа на Районен съд - гр.

Плевен, се депозира настоящата искова молба с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Със съобщение, получено на 29.08.2022 г., с вх. № 7725/29.08.2022 г., на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано на 21.06.2022 г. C депозирането на настоящата искова молба, ищецът твърди за възникнали и вече изискуеми парични 1 задължения от страна на ответника И. А. М., ЕГН **********, които задължения към настоящия момент не са погасени в цялост. Вземането се обосновава със следното : на 05.02.2016 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД (кредитор), от една страна и И. А. М. (кредитополучател) от друга, е подписан Договор № 2151657 за отпускане на потребителски паричен кредит с чиста стойност на кредита в размер на 3 000.00 лв., която сума е получена от кредитополучателят.Същият се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 37 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер 108.73 лв., като първата падежна дата е била 21.02.2016 г., а последната падежна дата е 21.02.2019 г. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края на периода, е в размер на 4 023,05 лв.

Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него е възникнало задължение да погаси кредита си съгласно условията по сключения Договор за кредит.

Кредитополучателят И. А. М. е погасил 2 пълни вноски по дълга и една частична вноска в размер на 108,34лв., или общо внесените суми по задължението са в размер на 325.80 лв.

По този начин, чрез постъпилите суми, са били погасени 2 пълни дължими вноски с настъпил падеж в периода 21.02.2016 г. - 21.03.2016 г., както и частично вноската с падежна дата 21.04.2016 г. - след това длъжникът не е направил оставащите 33 пълни и една частична вноски и съобразно уговорения погасителен план е изпаднал в забава.

На дата 19.12.2016 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД се сключи Договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 19.12.2016 г. е 2 включено и вземането по Договор за потребителски кредит № 2151657 от 05.02.2016 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и И.

А. М.. Придобитото от ищеца, съгласно Приложение № 1, вземане възлиза на 3,355.25 лв., от които: 3,113.59лв. остатък от непогасена главницата и 241.66 лв. остатък от възнаградителна лихва за периода от 05.02.2016 г. /датата на сключване на договора за кредит/ до 19.12.2016 г. /дата на цесия/.

С пълномощно от 19.12.2016 г., както и съгласно чл. 3.2 от сключения Договор за цесия, предишният кредитор /цедентът/ „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***, да уведоми от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД всички длъжници по вземанията на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, които „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 19.12.2016г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентьт „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил чрез препоръчана поща до длъжника И. А. М. Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Пратката е изпратена до длъжника на адрес: *** като същата е била получена лично от него на посочения адрес, като е надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка.

Копие от обратната разписка е приложена към настоящата молба.

Прави се искане ако съдът приеме, че длъжникът И. А. М. не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме, че това е извършено с настоящата искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го уведомяват за сключен на 19.12.2016 г. Договор за цесия между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити.

Излага се, че съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о., ТК). Вземането по Договор за потребителски 3 кредит № 2151657 е описано в Приложение 1, което е неразделна част от договора за цесия и на това основание, считано от 19.12.2016 г. кредитор по вземането е цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД.

Към днешна дата всички непогасени вноски по горепосочения Договор за кредит са с настъпил падеж и съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД И. А. М. е изпаднал в забава. В този смисъл претендираното вземане е изискуемо в пълен размер.

Поради неизпълнение на задължението и към новия кредитор от страна на длъжника И. А. М., кредиторът пристъпва към принудително изпълнение, като на 21.06.2022 г. от страна на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И. А. М. за заплащане на дължима незаплатена сума по договор за кредит №2151657. Съдът е уважил искането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3398/2022 г. по описа на Районен съд - Плевен.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че И. А. М., ЕГН **********, дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №3398/2022 г. по описа на Районен съд-Плевен, а именно: сумата от 3113,59 лв., представляваща остатък от непогасена главницата по Договор за кредит № 2151657, договорна лихва в размер на 241.66 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението пред съда /21.06.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 67.11 лв., представляващи платената държавна такса, както и присъденото ни в Заповедта юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се разноски.

Представените от ищеца писмени доказателства следва да се приемат.

В срок е депозиран писмен отговор от адв.Р.Х., назначен за особен представител на ответника. Навежда подробни доводи, с които изцяло оспорва иска по основание и размер. Оспорва по реда на чл.193 ал.1 от ГПК истинността на подписа на ответника в процесния Договор за кредит; датата, съдържанието и подписите на процесния Договор за цесия; оспорва дата, съдържание и подпис на Пълномощно за уведомяване на длъжниците за 4 прехвърляне на вземанията и в тази връзка прави искане за представяне на основание чл.183 от ГПК на оригиналите на тези документи. Искането е основателно и следва да се уважи.

Наред с това оспорва и прави искане за установяване на размера на шрифта и формата на процесния договор за кредит и съпровождащите го документи, като в тази връзка прави искане за назначаване на съдебнотехническа експертиза.по това искане съдът следва да се произнесе след представяне ан оригиналните документи от страна на ищеца и след възможност за поставяне на допълнителни задачи от тази страна към експертизата.

В о.с.з. ищецът не се представлява. Депозирани са писмени молби с изразено становище.

В о.с.з. ответната страна се представлява чрез особения представител адв.Х., който поддържа отговора и прави изявление в о.с.з.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

От приетото като доказателство по делото ч.гр.д.№ 3398/2022год. по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано въз основа на депозирано на 21.06.2022год. заявление за издаване на заповед за изпълнение от ищеца против ответника, като е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК - за процесните суми, на процесното основание.

Вземането в двете производства е идентично по основание и размер.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което ищецът с оглед дадените от заповедния съд указания, е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство, която е подадена в срок и искът се явява допустим. По същество – същият е частично основателен и доказан.

Като доказателство по делото е приет Договор за потребителски кредит с

№2151657 от 05.02.2016год., сключен между УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ ЕАД-София и ответника за сумата от 3000лв., платими от длъжника на 37 броя месечни погасителни вноски в размер от 5

108,73 лева. В договора е посочено, че се сключва при фиксиран лихвен процент от 11,99 % и ГПР от 14,79%. Погасителният план е обективиран в договора за кредит, като крайната падежна дата на задължението на ответната страна е 21.02.2019год. Приет е като доказателство договор за цесия от 19.12.2016год., лигитимиращ дружеството - ищец по делото. Не е спорно, че претенцията по реда на заповедното производство е предявена след изтичане крайния срок на кредита. Страните не спорят относно извършените от ответната страна плащания, поради което следва да се приеме, че същите възлизат на сумата от 325,80лв. - така, както са посочени от ищеца в исковата молба. Поради липса на спор, не е назначаване съдебно-счетоводна експертиза. С оглед оспорването на подписа на ответника в документите, свързани със сключения договор за кредит, се установява от приетото заключение на ВЛ М.М., че същият е подписал процесния договор и съпътстващите го документи, поради което оспорването не е успешно.

От приетото заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза /л.137 и сл. от делото/ се установява, че в договора за кредит отделни части са изписани с шрифт с големина 11, съответно 10. Общите условия са изписани с шрифт 11, съответно 10.

В случая се касае за вземане, което произтича от договор, сключен с потребител, представен от заявителя, заедно с приложенията към него. След преглед на договора и приложенията му съдът констатира, че те в своята цялост не отговарят на изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК, изискващ всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт на двете страни по договора. Отделните елементи в случая са с различен шрифт - по вид и размер. При неспазване изискването на чл.10 ал.1, договорът е недействителен съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, а в този случай потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита - чл.23 от ЗПК. Съгласно чл.11 ал.2 от ЗПК Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.