Решение № 260027 от 19.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 19.06.2023 г. град С.З.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Търговско отделение

На 02.02.

2023 г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА т.дело № 101 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 307 от ТЗ.

В исковата молба се сочи, че на 18.01.2010г. между „Д.Г.С.

„М.“ гр. М., като възложител, и ищецът - търговско дружество „К.Ф.“ ООД гр. С.З., като изпълнител, е сключен договор № 4 за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „П.“ в района на дейност на ДГС „М.“.

Сочи се, че към настоящия момент, Т. „Д.Г.С. „М.“ гр. М. е Т. по смисъла на чл.164, ал.1, т.2 от Закона за горите на „Ю.Д.П.“ - гр. С. и има материална и процесуална правоспособност, съобразно чл. 174, ал.1, т.1 и т.5 от Закона за горите.

Наведени са твърдения, че за периода от сключването на договора през 2010г. до настоящия момент, ищецът „К.Ф.“ ООД като изпълнител добросъвестно е изпълнявал задълженията си по договора, и в частност задълженията по чл. 5.4., свързани със създаване на условия и предприемане на действия за опазване на дивеча, подхранването му, регулирането му и т.н.

Заявено е, че всичко това е свързано със значителни парични разходи, а отделно са заплащани и всички парични задължения, предвидени в договора в негова тежест като изпълнител. Така, в парично изражение, вложените средства и платените такси от страна на изпълнителя за срока на действие на договора надхвърлят 120 000 лв. без ДДС.

Изложено е, че същевременно обаче, голяма част от обективните условия, при които е сключен договора, са се променили по независещи от изпълнителя причини през периода от 2010г. насам. Сочи се, че тези причини са свързани на първо място с постепенното изсичане на горите в дивечовъден участък „П.“, прокарването на горски пътища и движението на моторни-превозни средства по тях. Вследствие на тези дейности, дивечът е започнал да напуска обичайните си местообитания в този участък и всяка година все повече е намалявал. Друга причина за намаляването му са и силното настъпление на болести по животните като африканска чума по свинете, „син език“ и др. Посочено е, че намаляването на дивеча и особено на дивите свине е довело и до значително намаляване на организирания ловен туризъм и групов лов, който е единствения източник за приходи на дружеството. Твърди се, че особено тежко е станало положението след въвеждането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и свързаното с това ограничаване на свободното придвижване чрез въвеждане на контролно- пропусквателни пунктове. В резултат на всички тези фактори, включително и с оглед развитието на епидемиологичната обстановка в страната, свързана с ковид - 19, през изминалия ловен сезон 2020г. - 2021 г. се стигнало дотам, че на територията на дивечовъден участък „П.“ не са отстреляни никакви животни, респективно не са реализирани и приходи.

Заявено е, че при така възникналата тежка икономическа ситуация за ищцовото дружество и предстоящите ежегодни парични плащания по договора до 31.03.2021г., „К.Ф.“ ООД и други дружества, стопанисващи съседни ловни райони са изпратили писмо от 05.03.2021г. до управителя на ответното Т. „Д.Г.С.

„М.“, гр. М., с искане да бъдат изменени договорните им условия. В отговор са получили писмо изх. № ЛС - 22-29/1 от 10.03.2021 г., че в договорите липсват клаузи за преразглеждането им, включително и по отношение на таксите, поради което няма основание за промяна на договорите.

Сочи се, че гореописаните обстоятелства - изсичането на горите, прогонването на дивеча, силното разпространение на болести по животните, в частност африканска чума по свинете и особено световната пандемия с развитието на ковид - 19 и свързаните с това медицински мерки, които променили изцяло поведението на хората, особено що се отнася до свободното придвижване, не са могли да бъдат предвидени от страните при сключване на договор № 4 за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „П.“ в района на дейност на ДГС „М.“ от 18.01.2010г. Отбелязано е, че липсата на организиран ловен туризъм и групов лов през сезон 2020г. - 2021 г. напълно е лишило ищцовото дружество от средства за посрещане на задълженията си по договора.

Сочи се, че същевременно, договорът съдържа клаузи за извършване на ежегодни плащания до 31 март по чл.5.1. в размер на 10 300 лв. без ДДС и за поддържане на годишна гаранция в размер на 26 630,85 лв. без ДДС, съгласно чл.9. Твърди се, че тези суми към настоящия момент се явяват непосилни за дружеството, а неплащането им е скрепено със санкция за прекратяване на договора поради виновно неизпълнение. Според ищеца, в този смисъл, запазването на клаузите за извършване на ежегодни плащания по чл.5.1 и чл.9 от договора се явяват в очевидно противоречие със справедливостта и добросъвестността. Посочва, че това е така, защото ищцовото дружество е лишено от еквивалентната престация по договора от ответника, поради липса на дивеч, а ответната страна е едностранно облагодетелствана от договора при настъпилото обективно изменение в обстоятелствата. Намира, че не е без значение и фактът, че ответникът е и структура в системата на държавната администрация, т.е. не може да се осъществи нормален диалог на пазарен принцип между бизнес партньори за изменение на договора.

Ето защо се сочи, че за ищеца „К.Ф.“ ООД е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.307 от ТЗ за изменение на договор № 4 от 18.01.2010г. поради стопанска непоносимост.

Интересът на дружеството е от неговото изменение, а не от неговото прекратяване, защото от страна на ищеца са направени значителни вложения през изтеклите 10 години от договора, а същият има срок за още 4 години до 2025г. и при благоприятно развитие на обстоятелствата е възможно компенсиране на сегашната трудна ситуация.

Счита, че родово компетентен съд съобразно чл. 365, т.1 от ГПК е окръжен съд, а местно компетентен съд, съобразно чл. 108, ал.1, изр. второ от ГПК, е съдът по местонахождението на поделението - гр. М.. Ето защо, счита, че родово и местно компетентен съд по настоящия правен спор е Окръжен съд - С.З., търговско отделение.

Моли, да се образува търговско дело и страните да се призоват на съд, и след като докаже твърденията си, да се постанови решение, с което да се измени договор № 4 за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „П.“ в района на дейност на ДГС „М.“, сключен на 18.01.2010г. между Т. - Д.Г.С. - М. на Д.П. „Ю.Д.П.“ - гр. С. /бивше „Д.Г.С. „М.“, гр. М./, като възложител, и търговско дружество „К.Ф.“ ООД, гр. С.З., като изпълнител, както следва:

1/ в чл.5.1., като отложи плащането на сумата 10 300 лв. без ДДС от изпълнителя, дължима до 31.03.2021 г. за срок от 1 една г. до 31.03.2022г., поради стопанска непоносимост.

2/ в чл.9, като отложи плащането на сумата 26 630,85 лв. без ДДС или предоставяне на банкова гаранция за същата сума от изпълнителя, дължима до 31.03.2021г. за срок от 1 една г. до 31.03.2022г., поради стопанска непоносимост.

Евентуално, ако се отхвърли искането за отлагане на горепосочените две плащания за срок от 1 г., ищецът моли, да се постанови решение, с което да се измени договор № 4 за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „П.“ в района на дейност на ДГС „М.“, сключен на 18.01.2010г. между Т. - Д.Г.С. - М. на Д.П. „Ю.Д.П.“ - гр. С. /бивше „Д.Г.С. „М.“, гр. М./, като възложител, и търговско дружество „К.Ф.“ ООД, гр. С.З., като изпълнител, както следва:

1/ в чл.5.1., да се намали сумата 10 300 лв. без ДДС, дължима от изпълнителя до 31.03.2021г. до размера на сумата 1 030 лв. без ДДС, поради стопанска непоносимост.

2/ в чл.9 да се намали сумата 26 630,85 лв. без ДДС или предоставяне на банкова гаранция за същата сума от изпълнителя до размера на сумата 2 663 лв. без ДДС, поради стопанска непоносимост.

Моли, да се осъди ответника да заплати всички разноски, направени от ищеца във връзка със съдебното производство.

В съдебно заседание от 10.03.2022 г. съдът е прекратил производството по делото в частта, с която ищеца моли да се измени процесния договор, както следва:

1. В чл.5.1 като се отложи плащането на сумата 10 300 лв. без ДДС от изпълнителя, дължима до 31.03.2021г. за срок от една г. до 31.03.2022г. поради стопанска непоносимост.

2. В чл.9 като се отложи плащането на сумата 26 630,85 лв. без ДДС или предоставяне на банкова гаранция за същата сума от изпълнителя, дължима до 31.03.2021г. за срок от една г. до 31.03.2022г. поради стопанска непоносимост, поради оттегляне на тези искове.

Съдът е приел, че в производството остават за разглеждане предявените първоначално евентуални искове да се измени процесния договор, както следва:

1. В чл.5.1 да се намали сумата 10 300 лв., дължима от изпълнителя до 31.03.2021 г. до размера на сумата 1 030 лв. без ДДС, поради стопанска непоносимост.

2. В чл. 9 да се намали сумата 26 630, 85 лв. без ДДС или предоставяне на банкова гаранция за същата сума от изпълнителя до размера на сумата 2 663 лв. без ДДС, поради стопанска непоносимост.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът взема становище по предявения иск.

Счита, че искът е процесуално недопустим, а по същество изцяло неоснователен.

Заявено е, че предявеният иск е недопустим, поради това, че е предявен против ненадлежна страна, тъй като процесната сума представляваща годишна такса за ползване и стопанисване на дивечовъден участък „П.“, се дължи на Д.П. ЮИДП - С., а не на териториалното поделение Д.Г.С. М..

Посочено е, че за дължимата годишна такса е издадена фактура с №1357 от 10.03.2021г., като издател е ЮИДП С., а получател е съответно „К.Ф.“ ООД.

Изложени са аргументи, че съгласно § 9, (2) от Закона за горите, от датата на вписването в търговския регистър държавните предприятия по приложение № 1(в това число и ЮИДП-С.) са правоприемници на активите и пасивите, както и на архива на съответните държавни ловни стопанства по приложение № 2, т. 1 - 25 от Закона за лова и опазване на дивеча, както и на съществуващите към деня на влизане в сила на закона държавни горски стопанства.

Заявено е, че както и самият ищец е наясно, през първите четири години от действието на Договор № 4 от 18.01.2010г., а именно 2010, 2011, 2012 и 2013-та, дължимата годишна такса се е заплащала на Д.Г.С. М..

След промяната в Закона за горите, и настъпилото правоприемство, годишните такси са станали дължими на Ю.Д.П. - С.. Сочи се, че считано от 2014-та г. до настоящия момент, фактурите се издават от ЮИДП С., а ищецът ги е заплащал надлежно до 2020-та г., именно по банковата сметка на ЮИДП С..

Отбелязано е, че процесуалната легитимация

(принадлежността на правото на иск) е положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, липсата на която обуславя недопустимост на предявения иск.

Според ответника, в настоящия случай искът е насочен срещу ТП Д.Г.С. М., което е лице, чуждо на правния спор, т.е. ненадлежна страна, която не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по него.

Посочено е, че изменението на договора с иск по чл. 307 от ТЗ следва да бъде търсено в производство срещу ЮИДП-С., а не срещу ТП ДГС М..

Поради направеното възражение, ответникът моли съда да остави иска без разглеждане като недопустим и да прекрати делото.

Възразява срещу изложеното твърдение, че, предявеният иск е неоценяем, поради което е внесена държавна такса в размер от 80.00 лв.

Изложени са следните аргументи:

Сключеният между ДГС М. и „К.Ф." ООД Договор № 4 от 18.01.2010г. е концесионен договор, съгласно предмета на който, Д.Г.С. М. предоставя на ищеца „К.Ф." ООД дивечовъден участък „П." за ползване и стопанисване, за срок от 15 години. Съгласно чл.5.1 от Договора, ищецът се е задължил ежегодно в срок до 31- ви март да заплаща дължимата годишна вноска за стопанисване на дивеча в размер на 10 300.00 (десет хиляди и триста) лв., тоест за ищеца е налице задължение за извършване на периодични плащания.