Решение № 3730 от 13.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 4373/2022
- Вид
- Решение № 3730
- Подписан
- 13.06.2025
- В сила
- 24.08.2026
- Състав
- Десислава Янева-Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.113, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3730 гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Десислава Янева-Д. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д. Гражданско дело №
20221100104373 по описа за 2022 година
Предявeни са от И. З. Б. против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищцата твърди, че на 05.01.2022 г. в гр.София настъпило пътно-транспортно произшествие по вина водача К. А. Й. при управление на л.а „Фолксваген Поло“ с рег. № ****, чиято отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. В резултат на пътно-транспортното произшествие Б. получила счупване на горния край на тибията, от което претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Ищцата твърди, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 50 000 лв. Твърди, че претърпяла и имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение на обща стойност от 5034.80 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени в размер на 50 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 5034.80 лв., ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от 28.04.2022г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. Оспорва да е налице противоправно поведение от страна на водача на МПС „Фолксваген Поло“ с рег.№ **** - К. А. Й.. Оспорва механизма на настъпване на катастрофата. Оспорва ищцата да е претърпяла посочените от нея вреди. О спорва наличието на причинно-следствена връзка между катастрофата и вредите. Оспорва размера на претендираните обезщетения. Твърди, че е заплатил на 04.08.2022 г. на ищцата обезщетение в размер на 18 194.80 лв., от което 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 3 194.80 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Твърди, че с извършеното плащане от 18 194.80 лв. е изплатил в пълен размер дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. По отношение на медицинския разход за транспорт с линейка твърди, че не е длъжен да заплаща този разход, тъй 1 като не касае телесни повреди, получени при катастрофата, а друг вид заболяване на ищцата.
Поддържа, че не е било необходимо ищцата да ангажира скъпоструващ транспорт с линейка, тъй като нейният случай не е бил спешен. Поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП предприела пресичане на неразрешено за целта място, внезапно навлязла на пътното платно в момент, в който видимиостта на водача на л.а „ Фолксваген Поло“ с рег. № **** била ограничена, не съобразила разстоянието до приближаващото към нея МПС и неговата скорост на движение, като по този начин обективно допринесла за настъпването на катастрофата. Оспорва твърденията, че оздравителният процес е бил продължителен. В случай, че възстановяването е продължило по-дълго време, това се дължало на предходни заболявания на ищцата и на неспазване на лекарските предписания. Оспорва началната дата, от която се претендира законната лихва - твърди, че най-ранният момент, от който би могло да се начислява законна лихва е от 05.08.2022 г., поради извършено извънсъдебно плащане в размер на 18 194.80 лв. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
За да бъдат уважени исковете ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество;
2/ за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/ да докаже размера на дължимите обезщетения.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието отговорността на водача на л.а „Фолксваген Поло“ с рег. № **** – К. А. Й. е била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка ”Гражданска отговорност”.
За установяване на конкретния механизъм на настъпване на катастрофата по искане на страните по делото е допусната автотехническа експертиза. Вещото лице – автоексперт описва следния механизъм на настъпване на катастрофата: на 05.01.2022 г., около 11.14 ч., л.а „Фолксваген“ с per. № **** МН се е движел по бул. „Самоковско шосе“ в посока от ул.
„Околовръстен път“ към гр. Самоков. Достигайки района на спирка на междуградския транспорт 0102 „Банята Панчарево“, скоростта на лекия автомобил е била от порядъка на 36 км/ч. В същото време пострадалата пешеходка се е движела със скорост от порядъка на 5,5 км/ч . към пешеходната пътека отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. В момента, в който пострадалата се е намирала на около 1,70 м., преди да навлезе на платното за движение, автомобилът е отстоял на около 23 метра до мястото на удара. Според вещото лице, водачът на автомобила, въпреки, че е имал възможност да въз приеме пешеходката, в този момент не е предприел спиране. Настъпил е удар между предната дясна част на автомобила в зоната десния фар и лявата страна на пешеходката, която е била с изнесен ляв крак напред. От удара, който е под масовия център на тялото, пострадалата с е е наклонила към автомобила, тялото й се е качило върху предния капак и главата й е достигнала по диагонал до края на ка пака, без да достигне до предното стъкло. Вследствие на предприетото спиране от страна на водача на автомобила и отклоняването на автомобила вляво, тялото на пострадалата е било отхвърлено напред и вдясно и се е установило на мястото, описано в протокола за оглед. Според вещото лице, катастрофата е 2 настъпила поради поведението на водача на лекия автомобил, който, макар да е имал възможност, не е възприел своевременно пострадалата, движеща се със „спокойно бягане“ към пешеходната пътека. В района на произшествисто е имало обозначена пешеходна пътека, която е описана в протокола за оглед. Пътният участък в района на произшествието е бил прав. Пешеходката е имала възможност да възприеме автомобила. Опасната зона за спиране на лек автомобил „Фолксваген“ за конкретните пътни условия при скорост от 36 км/ч е била 19,28 м. Скоростта на автомобила в момента на удара с пострадалата е била 36 км/ч, а скоростта на пешеходката в момента на удара е била 5, 50 км/ч. Според вещото лице, така определената скорост на пешеходката отговаря на придвижване със „спокойно бягане“ за лица от женски пол във възрастовата гран ица над 70 години. Експертът заявява, че ако пешеходката бе изчакала на тротоара преминаването на лекия автомобил и след това бе предприела пресичане, произшествието не би настъпило .
Съдът кредитира заключението на автотехническата експертиза само в неговата констативна и аналитична част, в която са направени констатации и изчисления относно опасната зона за спиране на автомобила и скоростта на движение на автомобила и пострадалата, но не кредитира заключението като крайни изводи относно конкретния механизъм на катастрофата и причините за нейното настъпване, тъй като от една страна крайните изводи на вещото лице са необосновани, предвид аналитичната част на експертизата, а от друга страна не се подкрепят и от събраните по делото показания на свидетели - очевидци. Крайните изводи на вещото лице относно причината за настъпване на катастрофата не съответстват на аналитичната част на експертизата, в която е описал два варианта за възможността на водача да предотврати катастрофата: първи вариант - при възникване на опасността за водача на автомобила от момента на навлизането на пешеходката на платното за движение – експертът с помощта на софтуерна програма е определил времето за движение на пешеходката от момента на навлизане на платното за движение до мястото на удара на 1.19 сек, за което време лекият автомобил е изминал до мястото на удара 11.92 метра, а опасната му зона за спиране е била 19.28 метра, т.е при този вариант, при движение на автомобила със скорост от 36 км/час за него ударът е бил непредотвратим. Вещото лице е описало в аналитичната част и втори вариант: при движение на пешеходката със „спокойно бягане“ към пешеходната пътека. Водачът на автомобила е имал възможност да възприеме движещата се със спокойно бягане към пешеходната пътека пешеходка, когато се е намирала на 3.50 метра до мястото на удара или на 1.70 метра преди да навлезе на платното за движение. В този момент лекият автомобил се е намирал на разстояние до мястото на удара 22.82 метра. При съпоставяне на 22.82 метра с опасната зона за спиране от 19.28 метра, вещото лице е приело, че при този вариант водачът на лекия автомобил при движение със скорост от 36 км/час е имал възможност да предотврати катастрофата. Макар в аналитичната част на експертизата експертът да е описал двата варианта, в заключителната част е посочил само втория вариант, въз основа на който е приел, че виновен за настъпване на катастрофата е единствено водачът на лекия автомобил, без да обоснове този свой извод, защо е възприел именно втория вариант. В съдебно заседание от 21.02.2024 г. вещото лице заявява, че за него е по-достоверен вторият вариант, при който пострадалата се е движела към пешеходата пътека по-бързичко и е навлязла на пътното платно, а не че е стояла на тротоара и е тръгнала да пресича, защото едва ли човек на 80 годнии ще тръгне да бяга толкова бързо. Подобно обяснение от страна на вещото лице за възприетия от него вариант на настъпване на катастрофата от една страна не почива на експертно изследване, а от друга страна, не се подкрепя и от показанията на свидетелите – очевидци, поради което съдът не кредитира заключението като крайни изводи относно механизма на катастрофата и причината за нейното 3 настъпване.
За установяване на механизма на катастрофата са събрани и гласни доказателствни средства - на водача на процесния автомобил св.Й. и на водача на друг автомобил - св.К., който също е очевидец на катастрофата. С по-голяма тежест са показанията на св.К., който непосредственно е възприел катастрофата и не е заинтересован от изхода на делото. Същият заявява, че си спомня за пътния инцидент през 2022 г., движел се срещу другия автомобил и пострадалата жена, пътувал в посока Панчарево – Горубляне. Преди спирката на „Банята в Панчарево“ видял жената, която била в най–лявата му част. Тя била ударена от автомобил, тялото й се преметнало след удара, автомобилът спрял, а тя паднала зад него. Жената била възрастна, над 60 години. Разстоянието между автомобила на свидетеля и колата отсреща било 15-20 метра.
Колата отсреща не се движела бързо. Свидетелят не си спомня точно дали ударът е бил преди или след пешеходната пътека. Когато видял пострадалата, тя не пресичала пътя, а била застанала на пътното платно. Все едно ако на място да е имало тротоар и тя да е слязла от тротоар, но там тротоар нямало. Автомобилът я ударил с предната си дясна част. Жената не тичала, просто нямало къде да тича. Нямало други автомобили. Автомобилът, който ударил жената, спрял, но, според свидетеля, това станало със закъснение. Обяснението на шофьора било, че слънцето светело много силно. Св.К. често минавал по този път и знаел, че действително слънцето заслепявало, а в този ден греело в очите на водача, който ударил жената. След удара жената паднала съвсем до колата. Искала да се изправи, казала, че й няма нищо, но от задната част на главата й течала кръв, поради което свидетелят я посъветвал да седи на място, докато дойде линейка.
В своите показания св. Й. – водач на процесния автомобил – заявява, че в деня на катастрофата бил тръгнал към Панчарево и видял жена след пешеходната пътека на около 3-4 метра, намалил скоростта, карал с 20 км/час. В следващия момент жената се сетила да тръгне и тогава той я ударил. Ударът станал след пешеходната пътека, на около 4-5 метра по-нагоре.