Определение № 1422 от 29.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1422 гр. София, 29.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500989 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 25353/23.02.2026 г. на ищците В. К.

Т., ЕГН **********, и К. Т. Т., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Г. М. от САК, срещу протоколно определение от 17.02.2026 г. по гр.д. № 9946/2025 г. на Софийски градски съд, ГО, I-6 състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по същото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на съдебното производство по предявените искове, съединени при условията на евентуалност, от „ГРИЙНЛАЙН ПРОПЪРТИ“ ЕООД против К. Т. Т. и В. К. Т. по искова молба с вх. № 20793/16.02.2026 г., подадена пред СГС, по която е образувано гр.д. № 1667/2026 г. на СГС.

Частните жалбоподатели поддържат, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Твърди се същото да е в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС, цитирана в жалбата, както и с определение № 342 от 03.02.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 256/2026 г. на Апелативен съд – София.

Съгласно трайно установената практика по приложение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, предпоставка за спиране производството по делото била наличието на разглеждано друго дело, решението по което би имало значение за правилното решаване на спора. От друга страна, за да е налице преюдициалност на друго производство спрямо настоящото, необходимо било страната да е въвела 1 своевременно в процеса възражение относно право или правоотношение, което е предмет на другото производство. Не можело претенции и възражения (включително за увеличаване цената по предварителен договор) да се въвеждат като предмет на отделен процес и настоящото производство да бъде спряно до приключването му, без такива претенции да са въведени своевременно с възражения в настоящото производство и да са станали негов предмет, тъй като противното би означавало заобикаляне на процесуалния закон в частта относно преклузиите. Всеки юридически факт, който ответникът е пропуснал да изтъкне в подкрепа на възражението си срещу основателността на иска, по силата на процесуалната преклузия изгубвала качеството на правнорелевантен за конкретния спор факт, от което следвало, че той не може да бъде предмет на инцидентен установителен или на отделен самостоятелен иск поради отпадане на преюдициалния му характер по отношение на висящия правен спор, чиято рамка е очертана от исковата молба и писмения й отговор. В случая с отговора на исковата молба и до изтичане на преклузивния срок по чл. 131 ГПК не било направено възражение от ответника за наличие на обстоятелства, вкл. за стопанска непоносимост или увеличаване цените на използваните в строителството материали или работна ръка, които да водят до повишаване на цената по предварителните договори.

Ответникът имал възможност да направи своите твърдения и евентуални възражения с отговора на исковата молба и ако го бил направил, първоначално сезираният съд щял да се произнесе по искането за увеличаването на цената. Преклузията, установена в чл. 133 ГПК, не можела да се преодолее чрез предявяване на нов иск в отделно производство, за да може първоначално образуваното дело да бъде спряно, доколкото това щяло да представлява заобикаляне на процесуалния закон. Молят съда да приеме, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, да отмени атакуваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба – „ГРИЙНЛАЙФ-ПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК 203511753, чрез процесуален представител адв. М. А. от САК е депозирал отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, с който оспорва частната жалба. Позовава се на разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС и твърди, че в случая преюдициалност на спора по чл. 307 ТЗ е налице, а цитираната от частните 2 жалбоподатели практика се отнасяла до делбеното производство и била неотносима за случая. Моли съда да потвърди атакуваното определение.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящият въззивен състав я намира за неоснователна.

Предмет на гр.д. № 9946/2025 г. на Софийски градски съд, ГО, I-6 състав са искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявени от В. К. Т., ЕГН **********, и К. Т. Т., ЕГН **********, срещу „ГРИЙНЛАЙФ-ПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК 203511753, за обявяване за окончателни на предварителен договор от 03.06.2021 г. за покупко-продажба и строителство на недвижими имоти и на предварителен договор от 11.10.2022 г. за покупко-продажба и строителство на недвижим имот.

Предмет на искова молба вх. № на СГС 20793/16.02.2026 г., по която страните не спорят, че е образувано гр.д. № 1667/2026 г. на СГС, са главни искове с правно основание чл. 307 ТЗ, предявени от „ГРИЙНЛАЙФПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК 203511753, срещу В. К. Т., ЕГН **********, и К. Т.

Т., ЕГН **********, с които се претендира изменение на цената по сключените два предварителни договора в посока нейното увеличение, и евентуални искове по чл. 266, ал. 2 ЗЗД. При служебно извършена справка САС констатира, че делото е висящо, като исковата молба е оставена без движение за внасяне на дължимата държавна такса.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

Съгласно разясненията в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС и цитираните в тълкувателното решение ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК, основанието за спиране 3 п о чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения; В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. От това е заключено, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съда да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Поради това наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 - чл.

298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.

В случая посочената връзка на обусловеност между двете дела безспорно е налице. Въпросът за цената на недвижимите имоти – предмет на 4 двата предварителни договора за покупко-продажба, и настъпили ли са драстични изменения в обстановката, при която цената е договаряна, които да налагат изменение в посока увеличението й, е предмет на разглеждане в производството, образувано по исковете с правно основание чл. 307 ТЗ.

Предвид характера на особеното исково производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, към момента на приключване на устните състезания съдът ще следва да извърши преценка за съдържанието на сключените договори и техните съществени елементи (вещ и цена), за изпълнение на задълженията на страните по него и за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ответника. Следователно съдът ще е задължен да съобрази силата на пресъдено нещо на решението по исковете по чл. 307 ТЗ и евентуално внесеното с него изменение в предварителните договори относно цената, явяваща се съществен елемент от съдържанието на тези договори. Поради това производството по исковете по чл. 307 ТЗ е преюдициално по отношение на производството по исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Доводите в частната жалба правото на „ГРИЙНЛАЙФ-ПРОПЪРТИ“ ЕООД да предяви исковете по чл. 307 ТЗ да било преклудирано по силата на чл. 133 ГПК съдът намира за неоснователни, като не се споделят и мотивите на цитираното в жалбата определение № 342 от 03.02.2026 г. по възз. ч. гр. д.

№ 256/2026 г. на Апелативен съд - София.

Действително, с отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.

131 ГПК, ответникът по исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е релевирал възражение за стопанска непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ. Настоящият състав намира обаче, че по силата на чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК се преклудират възраженията на ответника срещу иска – правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи (т.е. възражения, които изключват изобщо правото на ищеца или отлагат изискуемостта му), както и тези, с които предявява свои права срещу ищеца. Същевременно потестативното право по чл. 307 ГПК може да бъде предявено само с конститутивен иск, а не с възражение, като при това с иска за стопанска непоносимост не се отрича изобщо правото на ищеца по обусловения иск, нито се отлага изискуемостта му. С иска по чл. 307 ТЗ по дефиниция се признава наличието на договорно правоотношение между страните, но се иска от съда да постанови правна промяна, като измени или прекрати договора (изцяло или отчасти), когато са настъпили такива обстоятелства, които 5 страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора при първоначалните условия противоречи на справедливостта и добросъвестността.

Поради това настоящият състав намира, че незаявяването с отговора на исковата молба и в срока по чл. 131 ГПК на възражение за стопанска непоносимост не преклудира възможността на ответника да предяви иск по чл. 307 ГПК в последващ процес. Цитираната от частните жалбоподатели практика касае друга фактическа обстановка, а част от нея се отнася до особеното исково делбено производство, в което съгласно разпоредбите на чл.

342 и чл. 343 ГПК следва да бъдат разрешени всички преюдициални за делбата спорове между съсобствениците.

По изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че атакуваното определение е правилно, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 25353/23.02.2026 г. на В. К. Т., ЕГН **********, и К. Т. Т., ЕГН **********, срещу протоколно определение от 17.02.2026 г. по гр.д. № 9946/2025 г. на Софийски градски съд, ГО, I-6 състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по същото дело.

Разпечатката съдържа 34 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b642d266-f65f-4760-87f1-4e208ebaea19