Определение № 303 от 01.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. Варна, 01.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20233100900650 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. М. А., с която срещу ЗД „Бул Инс“ АД, със седалище гр.София са предявени по реда на гл. 32 ГПК по обективно съединени претенции на ползващо се от застраховка „гражданска отговорност“ пострадало лице за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от телесно увреждане и психическа травма и имуществени вреди по разходи за лечение, причинени от застрахован водач на МПС, ведно с обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 31.05.2023г.

Между страните са разменени книжата по делото:

С оглед изтеклия срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК, в който е депозиран отговор на допълнителната искова молба, съдът приема, че размяната на книжа е приключила.

В срока за отговор ответникът е предявил и обратна искова молба, с която е ангажирал законова отговорност за покритие на евентуално присъденото застрахователно обезщетение от привлечения застрахован водач, който умишлено е причинил застрахователното събитие.

Привлечения по обратния иск ответник Т. Р. Т. е предявил в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба, с което размяна на книжа е приключила.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на сключен с ответника застрахователен договор по полица „гражданска отговорност” и настъпили вреди, причинени на пострадало трето лице – участник в ПТП от застраховано лице при управление на МПС в срока на застрахователно покритие.

Сезираният съд с район, съвпадащ с постоянен адрес на ищеца (и 1 местонастъпване на застрахователното събитие) е компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК. Съдът е компетентен да се произнесен и по съединения обратен иск по арг. от чл. 210, ал. 1 ГПК.

Неоспорени по делото са твърденията за извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на пострадалото лице (чл. 498, ал. 3 КЗ), поради което е спазена и специалната предпоставка за допустимост на иска за обезщетяване.

По обратния иск ответникът се легитимира с твърдения за наличие на законово основание за търсене на регресна отговорност от привлечено като помагач трето лице, причинило увреждане при управление на МПС, за което ищецът евентуално ще понесе осъждане.

По делото е постъпило становище №3156/06.02.2024г. от конституирания като подпомагащата страна Т. Р. Т., с което намира искането по чл. 219, ал. 1 от ГПК за неоснователно по съображения, че е фактите, с които застрахователят обосновава интерес от привличането противоречат на одобреното от наказателния съд споразумение.

Съдът не намира основание за преразгледа допустимостта на привличането на подпомагаща страна. При преценката си съдът съобразва твърденията на привличащата страна за правопораждащи отговорността на подпомагащата страна факти. Дали тези твърдения отговарят на действителното правно положение е въпрос по същество на спора.

По предварителните въпроси:

Пострадалият, като ползващ се от задължителна застраховка бенефициер, търси защита на право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение, поради което основната претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски спорове.

Възражение срещу характера на спора не е предявено.

Предявеният обратен иск, обаче следва да се разгледа по общия исков ред, тъй като не е налице никоя от предпоставките по чл. 365, ал.1 от ГПК.

По доказателствата:

Съдът намира представените с исковата молба, исковата молба по обратния иск и отговора по обратния иск писмени доказателства за допустими и относими към предмета на спора, поради което те следва да бъдат допуснати до събиране.

Неоснователно е възражението на подпомагащата страна/ ответник по обратния иск/ за неотносимост на представената от застрахователя писмена документация. Същата има отношение към последиците от уврежданията.

Основателно е искането на ищеца по делото да бъдат приобщено изисканото вече НОХД № 173/2023г. по описа на РС-гр.Провадия.

На страните следва да се укаже, че позоваването на съдебните книжа от наказателното дело е допустимо само доколкото представляват актове, подлежащи на зачитане в гражданското производство (споразумение по конкретното повдигнато обвинение за описано в обвинителен акт поведение на подсъдимия) или писмени изявления на страните, които да могат да се 2 ценят като частни документи, съответно съставени огледни протоколи на местопроизшествие, веществени доказателства и медицинската документация, които да се ценят като официални удостоверителни документи. Приетите по наказателното производство не могат да се ползват в настоящото производство и от назначените в производството вещи лица, които не могат да основават заключенията си на тези експертизи.

Съдът намира за основателно искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на понесените болки и страдания, продължителността на лечението и възстановяването.

За доказване на довода за съпричиняване, в полза на застрахователя следва да се допуснат гласни доказателства посредством разпита на посочения свидетел при режим на призоваване. На страната следва да се укаже да представи депозит за призоваване на свидетел.

За установяване интензитета на страданията, периода на възстановяване на ищеца, както и промяната в емоционалната сфера и психиката на ищеца следва да се допуснат съдебно медицинска и психиатрична експертизи. На вещото лице по СМЕ не следва да се поставят въпроси относно вида на травматичните увреждания и наличието на причинно-следствената връзка между ПТП-то и уврежданията, тъй въпросите са елемент от фактическия състав на престъплението, за което е ангажирана отговорността на виновния водач. Оспорването на причинната връзка между удостоверените с акт с характер на присъда увреждания и произшествието не може да бъде зачетено, поради което за тези обстоятелства не следва да се допускат доказателства.

Назначаването на автотехническа експертизата съдът намира за необходимо за установяване довода за съпричиняване.

Неоснователно е възражението на подпомагащата страна/ ответник по обратния иск/ за неотносимост на поисканите експертизи и разпит на свидетели. Същите са относими по отношението преценката за интензитета на понесените в резултат на произшествието болки и страдания, както относно възражението за съпричиняване, за което съдът не е обвързан от констатациите в наказателното производство. На тази страна следва да се укаже да уточни искането си по т. 10 от доказателствените искания към отговора по обратния иск.

Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на Глава XXXII от ГПК - „Производство по търговски спорове“.

3

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.04.2024г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на Н. М. А., ЕГН:

**********, от ********** **** с която срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище гр. София, подпомаган от привлечения като помагач Т. Р. Т., ЕГН ********** от *********** за заплащане на справедливо обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“за претърпени вреди от ПТП, причинено на 05.10.2019г. на кръстовището на ** в ********** **** от водач – застрахован за управление на л.а. „Алфа Ромео“ с ДКН * **** **, както следва:

1.60 000лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради многофрагментно счупване на костите на лява подбедрица, емоционален стрес и психически дискомфорт поради промяна на начина на живот на личността, ведно със законната лихва върху главница считано от завеждане на претенция пред застрахователя на 31.05.2023г. до окончателно изплащане на претендираната сума;

2 . 2840 лв. като обезщетение за понесени имуществени вреди, изразяващи се в платени разходи за медицински стоки по проведено лечение съединени с ЧАСТИЧЕН ОБРАТЕН ИСК , предявен от ЗД „БУЛ ИНС“ ЕАД срещу Т. Р. Т. за присъждане на 26 000лв. от целия в размер на 60 000 лева от изплатено по първия иск обезщетение за понесени от пострадалия имуществени и неимуществени вреди и лихви и разноски, ведно със законна лихва от дата на заплащане на евентуално присъдени в полза на ищцата суми.

УКАЗВА на застрахователя да изрази становище по така очертания предмет на обратния иска, евентуално да посочи, че регресната претенция обхваща единствено неимуществените вреди.

По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):

Безспорни са фактите относно застрахователното правоотношение по задължителна застраховка гражданска отговорност на водача на МПС на л.а.

„Алфа Ромео“ с ДКН * **** **, валидна към 05.10.2019г., както и предявена извънсъдебна претенция от ищеца пред застрахователя, получена по пощата на 31.05.2023г. за обезщетение за вреди, идентични с описани в искова молба.

Установени по задължителен за гражданския съд начин с споразумение по чл. 383 ал.1 НПК са и обстоятелствата от фактическия състав на престъплението по чл. 343 ал.3. б. „а“ вр. ал. 1 б. „б“ вр. чл. 342 ал.1 НК (противоправност на поведението на водача на лекия автомобил и механизъм на причиняване на престъпен резултат – средна телесна повреда на водач): на 05.10.2019 год. Т. Р. Т. в * **** **при управление на л.а. „Алфа Ромео“ с ДКН * **** ** нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП , изразяващи се в изискване да контролира непрекъснато моторното превозно средство, както и за съобразяване с конкретната пътна обстановка и условията за видимост, както и за избор на скоростта на движение, в резултат на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н.М.А., изразяваща се в многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица, 4 обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от 3- 4 месеца.

За тези обстоятелства не се налага допълнително доказване.

По твърденията за спорните факти:

Ищецът твърди, че след произшествието е приет в Клиниката по ортопедия и травматология към МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД. Проведено му е оперативно лечение, включващо прилагане на външно фиксиращо устройство- тибия и фибула. Изписан е 14.10.2019г. На 10.12.2019г. е проведена следваща оперативна интервенция за сваляне на фискатора и металната остеосинтеза на голям и малък пищял. Сочи, че възстановителният процес е бил продължителен и е съпроводен със силни болки. Пострадалият се нуждаел от грижите на своите близки и не бил в състояние да задоволява елементарни битови потребности. След инцидента бил е притеснен и напрегнат. Естеството на уврежданията наложило да прекара значителен период вкъщи, което довело до ограничаване на социалните му контакти и липса на желание за общуване.

Счита, че негативни последици с такъв интензитет и продължителност са основание за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в целия поискан размер, който намира за справедлива компенсация, ведно с мораторно обезщетение от датата на съобщението.

Във връзка с травмите ищецът направил разходи за медицински изделия, лечение и медицински удостоверения в общ размер на 2840 лева.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва причинната връзка между удостоверените с акт с характер на присъда увреждания, и произшествието. Оспорва интензитета на телесните увреждания, твърдяната продължителност на възстановителния процес и накърняване на емоционалната сфера на ищеца в резултат от събитието. Счита, че евентуален продължителен период на възстановяване се дължи на неспазване на медицинските показания или на предходни заболявания. Позовава се на несправедливия размер на претендираното обезщетение и несъобразването му със съдебната практика и икономическата конюнктура. Оспорва иска за мораторна лихва, поради неоснователност на исковете за обезщетение.