Решение № 15 от 28.02.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Луковит, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20234320100065 по описа за 2023 година

Иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена в съдебно заседание, от В. Н. В. и Н. В. Н. против ответника *****. Твърди се, че ищците В. Н. В. и Н. В. Н. са собственици на недвижими имоти, представляващи земеделска земя, находяща се в землището на с. Румянцево, общ. Луковит, обл. Ловеч, както следва: съсобственици при равни права на: 1. Имот № ****, с площ от 2.500 дка, категория: 4, местност „Гладен Връх";

2. Имот №****, с площ от 0.500 дка, категория: 5, местност „Бачковец"; 3. Имот №****, с площ от 4.001 дка, категория: 5, местност „Рамова стубла"; 4. Имот №*****, с площ от 2.000 дка, категория: 5, местност „Гаджаловото" и 5. Имот №*****, с площ от 1.000 дка, категория: 3, местност: Белянска река, с обща площ от 10.000 дка, а ищецът В. Н. В. е изключителен собственик на: 1. Имот № *****, с площ от 12.998 дка, категория: 5, местност „ЕЗЕРОТО"; 2. Имот №*****, с площ от 15.605 дка, категория: 5, местност „Гаджаловото";

3. Имот №*****, с площ от 4.500 дка, категория: 5, местност „Требежа"; 4. Имот №*****, с площ от 1.126 дка, категория: 6, местност „Вучков трап"; 5. Имот №*****, с площ от 11.999 дка, категория: 3, местност „Белянска река“, с обща площ от 46.228 дка. Твърденията в исковата молба са, че от 2019г. ищците са отдавали земята си на ответното дружество с едногодишни писмени договори за наем и тъй като ответникът не е заплатил уговорената наемна цена по договорите за стопанските 2020/2021г. и за 2019/2020г. ищците решили да прекратят договорните си отношения с ответника и да сключат договори за наем за стопанската 2022/2023г. с друг наемодател. При извършване на справка през м. януари 2022г. в ОСЗ Луковит са установили, че същите земеделски земи, описани в исковата молба, са били заявени за ползване за стопанската 2022/2023г. от ответното дружество, което представило в ОСЗ Луковит три писмени договори за наем, без подпис за наемодател.

Твърди се, че посочените земеделски земи са се ползвали от октомври месец на 2022г., без наличието на валидни договори за наем, респективно без съгласието на собствениците. По този начин ползвайки земите на ишците без правно основание ответното дружество се е обогатило спестявайки разходи за наем, а ищците са обеднели, като обедняването им е в размер на наема, който биха получили за същите земи.

В хода на производството - на 16.04.2023 г., е починал ищецът Н. В. Н. и негов единствен наследник е другият ищец – В. Н. В.. На основание чл. 227 от ГПК съдът заличи 1 като страна по делото починалия ищец Н. В. Н. и на негово място конституира неговият наследник В. Н. В., който е другият ищец. Претендира се ответното дружество да заплати на ищеца В. Н. В. обезщетение за ползване без правно основание на описаните в исковата молба земеделски земи за стопанската 2022 – 2023 г. в общ размер на 2249.12 лева или по 40.00 лева на декар годишно наемно плащане съгласно представените в ОбСЗ – Луковит договори за наем, ведно със законната лихва, от датата на подаване на исковата молба, както и мораторна лихва в размер на 83.88 лева за периода от 01.10.2022г. до датата на подаване на исковата молба 06.02.23г.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника, но същият изпраща процесуален представител в съдебно заседание, който заявява становище, че признава иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без правно основание на процесните земеделски имоти за стопанската 2022/2023 г. в размер на 2249,12 лв., като единствено оспорва претенцията за мораторна лихва.

Процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание на 30.01.2024 г. заяви, че прави отказ от иска в частта на претендираната мораторна лихва в размер на 83,88 лв. и поиска постановяване на решение при признание на иска. Претендира разноските по делото.

Поради заявения отказ от иска с протоколно определение от 30.01.2024 г. на основание чл. 233 от ГПК съдът е прекратил производството по делото в частта на предявения иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 83,88 лева.

Съдът с оглед на направеното от ответника чрез процесуалния му представител признание на иска и заявеното искане от страна на ищеца чрез пълномощника му, по чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, е прекратил съдебното дирене и обявил, че ще се произнесе със съдебно решение съобразно направеното признание.

Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответната страна е признала иска, а ищецът моли съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

Съобразно разпоредбата на чл. 237, ал.2 от ГПК съдът не излага мотиви, като указва, че решението се основава на признанието на иска от страна на ответника.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в процеса в общ размер 532,19 лв., от които 127,19 лева за заплатена държавна такса, 5 лв. държавна такса за съдебно удостоверение и 400 лв. адвокатско възнаграждение. Видно от представените по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което не е налице изключението по чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Воден от горното, Съдът на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 237 от ГПК РЕШИ:

ОСЪЖДА „****** ЕИК *****, седалище и адрес на управление: с. Румянцево, обл.

Ловеч, ул. Карлуковска № 286, представлявано от управителя Д. В. В. ДА ЗАПЛАТИ на В.

Н. В. сумата от 2249,12 лева /две хиляди двеста четиридесет и девет лева и 12 ст./, представляваща обезщетение за ползване без правно основание на собствените му земеделски имоти, находящи се в землището на с. Румянцево, община Луковит, обл. Ловеч, както следва: 1. Имот № ****, с площ от 2.500 дка, категория: 4, местност „Гладен Връх"; 2.

Имот №****, с площ от 0.500 дка, категория: 5, местност „Бачковец"; 3. Имот №****, с площ от 4.001 дка, категория: 5, местност „Рамова стубла"; 4. Имот №*****, с площ от 2.000 дка, категория: 5, местност „Гаджаловото" и 5. Имот №*****, с площ от 1.000 дка, 2 категория: 3, местност: Белянска река; 6. Имот № *****, с площ от 12.998 дка, категория: 5, местност „ЕЗЕРОТО"; 7. Имот №*****, с площ от 15.605 дка, категория: 5, местност „Гаджаловото"; 8. Имот №*****, с площ от 4.500 дка, категория: 5, местност „Требежа"; 9.

Имот №*****, с площ от 1.126 дка, категория: 6, местност „Вучков трап"; 10. Имот №*****, с площ от 11.999 дка, категория: 3, местност „Белянска река“ за стопанската 2022 г. – 2023 г. , както и сумата от 532,19 лева /петстотин тридесет и два лева и 19 ст./ разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

3