Решение № 370 от 06.08.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело № 20251800100265 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Н. М. Д., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител В. И.

Д., е предявила срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ обективно съединени искове /главен и акцесорни/ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 06.07.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за периода от 25.05.2020 г. до 25.05.2023 г. В исковата молба се твърди, че на 06.07.2018 г. на второстепенен път 81 в района на 16-ти километър, в участъка между град Костинброд и местността „Беледие хан“ настъпило ПТП с лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № СВ3394КВ с водач – М. Д., като лекият автомобил попаднал в изкопа за изграждане на тръбен водоскок. В резултат на ПТП пострадали водачът М. Д., както и пътниците – В. Д., И. Д. и ищцата М. А.. За ПТП била образувана пр. пр. № 488/2018 г. по описа на РП – Костинброд. В резултат на ПТП на ищцата били причинени телесни увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение, контузия на челната област на главата, луксация /изкълчване/ на лявото рамо, охлузване на лявото рамо, контузия и охлузване на лявото бедро. Тези увреждания й причинили болки, страдания и неудобства със следната продължителност: мозъчното сътресение – един месец; контузията на челната област на главата – три седмици; луксацията /изкълчването/ на лявото рамо – 6 месеца; охлузването на лявото рамо – 3 седмици; контузията и охлузването на лявото бедро – 2 месеца. Твърди се още в исковата молба, че ответникът следва да носи отговорност за обезщетяване на причинените на ищцата вреди, тъй като пътят, на който е настъпило ПТП, е републикански 1 и съответно ответникът е задължен съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от ЗП да осъществява дейността по поддържането и ремонта му. В конкретния случай било налице бездействие на служители на ответника по обезопасяване на пътния трафик по пътя, тъй като изградената схема за временна организация и безопасност на движението за обезопасяване на строителството на водоскока не била в съответствие с приложение № 42 към чл. 67, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/16.08.2010 г. С оглед изложеното се предявяват настоящите искове, като се претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП в размер на 50000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 15222.23 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за периода от 25.05.2020 г. до 25.05.2023 г.

Главният иск е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, акцесорните искове са с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че препятствието на пътя е било обезопасено – в участъка били поставени сигнални лампи с мигаща светлина с цел изостряне на вниманието на водачите. Оспорва наличието на противоправно поведение на негови служители, както и на причинна връзка между твърдяното неизпълнение на задълженията по поддържането и обезопасяването на пътя и настъпилите вреди. Навежда и неконкретизирано възражение за принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила. Навежда и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

По искане на ответника е конституирано трето лице – помагач, а именно „Пътстрой92“ АД, срещу когото са предявени от АПИ обратни искове за осъждане на „Пътстрой-92“ АД в случай на уважаване на предявените срещу АПИ първоначални искове да плати сумите по главния и акцесорните искове, които АПИ бъде осъдена да заплати на Н. М. Д., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител В. И. Д.. В исковата молба, с която са предявени обратните искове, се твърди, че между АПИ като възложител и ДЗЗД „Пътища 2016 – 1 ЕТАП“ като изпълнител, с участници в обединението „Геострой“ АД, „Пътстрой-92“ АД, „Пътища и съоръжения“ ЕАД и „Димас“ АД, бил сключен договор за обществена поръчка № РД – 33 – 12/29.08.2017 г. с предмет възлагане на обществена поръчка, включващ и обособена позиция № 3 за строителство на обект ЛОТ 2 „Път 2-81 Костинброд – Бучин проход от км. 8+200 до км. 30+400, с обща дължина 22.2 км., обл.

София и съгласно договора процесният участък от пътя се поддържал от изпълнителя.

Съгласно договора изпълнителят отговарял за осъществяването на надзор по смисъла на чл.

50 ЗЗД за състоянието на пътя, в това число и обозначаването със съответните знаци, предупреждаващи участниците в движението за евентуално съществуващо препятствие, съобразно чл. 13 ЗДвП. Бездействието на служителите на изпълнителя по договора довело до изпълнение, несъответстващо на задължението по договора, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД изпълнителят „Пътстрой-92“ АД следвало да носи отговорност за евентуално причинените вреди, настъпили при процесното ПТП, поради неизпълнение на задълженията 2 му по договора.

Обратните искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД.

Ответникът по обратните искове е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Не оспорва факта, че между Агенция „Пътна инфраструктура“ като възложител и ДЗЗД „Пътища 2016-1 ЕТАП“ като изпълнител е сключен договор за обществена поръчка № РД – 33-12 от 29.08.2017 г., като излага становище, че като трето – лице помагач следва да бъде конституирано ДЗЗД като изпълнител по договора, а не „Пътстрой-92“ АД. Твърди, че по време на строителството всички действия са били съгласувани с възложителя АПИ. При въвеждане на временна организация на движението това се одобрявало от КАТ – Пътна полиция и АПИ, като впоследствие се проверявало от техни представители с подписването на протокол на място за това, че същата е въведена и че поставените знаци са съгласно заповед за ВОД. По делото били налице доказателства, че организацията била въведена и приета без забележки, като по време на процесното ПТП организацията на движение била налична, по цялото протежение на участъка била въведена ограничение на скоростта и забрана за изпреварване. Не било налице неизпълнение на договорни задължения от изпълнителя. Навежда и неконкретизирано възражение за настъпване на ПТП по изключителна вина на водача на автомобила, в който пътувала ищцата.

Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

По главния първоначален иск за обезщетение за неимуществени вреди:

Искът е процесуално допустим, а при разглеждането му по същество съдът намира следното:

Искът е основателен до размера от 20000 лв., до който следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен по следните съображения:

По делото не се спори, а и от представения констативен протокол за ПТП, кореспондиращ с останалите доказателства по делото, се установява, че на 06.07.2018 г. на второкласен път II-81 в участъка между град Костинброд и местността „Беледие хан“ настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил „Опел Зафира“, управляван от М. Д., напуснал платното за движение и попаднал в необезопасен изкоп, изграден във връзка със строително-ремонтни дейности по пътя. Безспорно е още, че в автомобила се е намирала ищцата Н. Д..

По делото са приети заключения на съдебна авто-техническа експертиза и съдебномедицинска експертиза, които съдът кредитира като компетентни, пълни и обективни.

Разпитани са и двама свидетели – водачът на лекия автомобил М. Д. /който е баща на ищцата/ и В. Д. – майка на ищцата /която също е пътувала в автомобила/.

От заключението по авто-техническата експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява, че към момента на произшествието в процесния участък са били 3 извършвани строително-монтажни работи, поради което е следвало движението да бъде организирано съобразно предварително одобрен проект за временна организация и безопасност на движението. Същевременно вещото лице е установило съществени отклонения между нормативните изисквания и фактическото сигнализиране на участъка.

Според вещото лице механизмът на ПТП е следният: При движение по второстепенен път 81 в района на 16-ти километър, в участъка между град Костинброд и местността „Беледие хан“ водачът на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № СВ3394КВ не вижда пътни знаци А 23 – „Участък от пътя в ремонт“ и В 26 – „Забранено е движение със скорост, по висока от означената“, в случая – 50 км./ч., А 8 – „Платно за движение, стеснено отдясно“, Б5 – „Пропусни насрещнодвижещите се пътни превозни средства“, както и първата С 4.4 ограничителна табела, насочена наляво към платното за насрещно движение, а се подвежда от неправилно поставената втора С 4.3 ограничителна табела, насочена надясно към платното, в което той се движи, и продължава движението си в дясната лента на пътя, при което автомобилът попада в направения в тази лента изкоп.

Причина за ПТП според вещото лице е неправилно изпълнена схема за временна организация на движението в ремонтирания участък, което е въвело в заблуждение водача на автомобила и той погрешно е навлязъл в пътното платно, в което се извършва ремонтът, при което автомобилът попада в изкопа. Експертът подробно е анализирал разположението на ограничителните табели, вида на поставената временна сигнализация и съответствието й с Наредба № 3/16.08.2010 г.

Заключението не се ограничава до констатация за формално несъответствие с нормативните правила, а изяснява механизма, по който това несъответствие е създало предпоставки водачът да възприеме погрешно допустимата траектория на движение и да навлезе в участъка на изкопа, което дава основание на съда да кредитира заключението. В тази връзка съществена е констатацията, че поставянето на първата ограничителна табела на разстояние около 1.90 м. от десния край на платното е създавало впечатление за възможност лек автомобил да премине отдясно на нея, както и че използването на последваща табела от различен тип е създаало допълнителна предпоставка за объркване на водачите. Тези констатации на вещото лице кореспондират и с останалите доказателства по делото.

От заключението по съдебно-медицинската експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява, че ищцата е получила следните увреждания: мозъчно сътресение; контузия в лява челна област на главата; луксация (изкълчване) на лявата раменна става; охлузване на лявото рамо; контузия и охлузване на лявото бедро. Характерът на получените увреждания е травматичен и механизма на нанасянето им отговаря на описания механизъм на ПТП. Мозъчното сътресение е от типа зашеметяване без изпадане в безсъзнателно състояние и реализира медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Луксацията (изкълчването) на лявата раменна става е причинило трайно затруднение на движението на горния ляв крайник за период по-дълъг от 30 дни. Охлузването на лявото рамо, контузията и охлузването на лявото бедро са причинили болка и страдание. Възстановителният период е продължил 35 – 40 дни. В частта относно въпроса, поставен в о. с. з., дали при наличие на обезопасителен колан травмите на ищцата са щели да бъдат по-леки, съдът не кредитира обясненията на вещото лице, тъй като 4 същите не са конкретни, доколкото вещото лице не е имало такава задача, съответно тези обяснения почиват само на принципното положение, че коланът ограничава движението на тялото, без да са отчетени конкретните обстоятелства. Освен това възражение във връзка с неползване на колан не е наведено, съответно това не следва да се обсъжда.